Настоящата носителка на световната купа по биатлон Кайса Макарайнен преди десетина дни отпразнува своя 29-ти рожден ден, като по този повод даде интересно интервю, в което разказа за своите най-тежки и върхови моменти в кариерата си.

Въпрос: Кайса, наскоро имахте рожден ден. Кой от подаръците, които досега си получавала ти е направил най-силно впечатление?

Може би нещо от детството ми. Гаджето ми веднъж ми подари...хм...забравих. А между другото норвежкият отбор ми беше подарил ръкавици. Тора Бергер собственоръчно ми ги беше оплела. Въобще не мога да си представя как е успяла. Аз самата веднъж опитах да си изплета и ми се получи долу-горе, но такива в два цвята, никога не бих могла да направя.

Въпрос: А Нойнер изплете ли ви нещо?

Не, този талант все още не съм открила у Магдалена

Въпрос: На официалния сайт на Международната асоциация по биатлон в графата “хоби” сте написали “четене”

Да. Предпочитам по-обикновени книги, с меки корици. По-рано се стремях да чета повече, но в последно време няма с какво да се похваля. Преди няколко години буквално поглъщах книги по време на пътуванията ми: Дан Браун, детективски романи, истории за лоши момчета – и все на фински. Сега чета  само женски списания, спортни вестници и Интернет.

Въпрос: Какво е за Вас интернет? Средство за общуване?

Разбира се често вися в Скайп и си чатя с приятели. Нямам Фейсбук, но имам страница на моя фен-клуб. Нарочно не съм се регистрирала. Страхувам се, че в момента, в който го направя ще вися там по цял ден.

Въпрос: Познавате ли някои от другите големи финландски спортисти като Кими Райконен например?

Не, малко съм си говорила с Тими Пуки – млад играч в “Шалке 04”. Е, познавам практически и всички от финландския отбор по ски, но това е всичко.

Въпрос: Кой е идеалният сезон за почивка?

Предишната година почти не ми остана време за почивка: множество интервюта, награди, тържества – както в Хелзинки, така и у дома в Йоенсуу. Преди две години бях в Барселона, а преди това в Рим. Да, това беше истинска почивка.

Въпрос: Имате ли някакъв ритуал преди всеки старт? Или може би талисман?

Нямам нужда от това. Не искам да съм зависима от подобни неща. А какво ще стане ако изведнъж изгубя талисмана си? Няма да бягам ли? Веднага, когато получа стартов номер се опитвам да открия в него нещо положително. Ето онзи ден ми се падна номер 33. предположих, че това е знак, че ще стана трета. Ето такива неща се вихрят в главата ми. Нямам талисмани, но имам любими вещи, които винаги нося – тези обеци ми ги направи моето гадже.

Въпрос: Трудно ли е да бъдеш лидер на отбора си?

Не! Аз отдавна съм свикнала с тази роля в нашия отбор.

Въпрос: какво ще кажете за сътрудничеството си с австрийския треньор Йозеф Оберерлахер?

Не разбирам защо той е толкова популярен в медиите. За мен е само човекът зад окуляра, който казва как са станали пропуските на стрелбището Той се присъедини към нашия отбор през ноември само един сбор преди началото на сезона. Аз тренирах преди всичко с моя личен треньор.

Въпрос: Защо отборът ви по биатлон не е толкова силен и популярен в сравнение със скиорите ви?

Във Финландия няма много комплекси за биатлон. Само няколко стрелбища в провинцията. Ако искате да се занимавате със ски бягане можете да го правите където си искате – в Лапландия, в Хелзинки.

Най-много 6-10 стадиона са пригодени за биатлон. В допълнение ние нямаме толкова много треньори, нямаме такива традиции и спортни клубове. Родителите водят децата си да карат ски, защото са по перспективни. А и биатлона си е специфичен спорт – изисква по-многостранни умения. Не всеки е готов за това.

Нашата федерация  е много малка и доста бедна. Нямаме достатъчно пари. Губим точки в Купата на нациите. Това е доста тъжно. Не мога дори да си представя какъв е стандарта на големите отбори.

Въпрос: Как тогава си обяснявате великолепните резултати през изминалия сезон?

В предишният сезон имаше много причини, които ме направиха най-силната: добрата ски-подготовка, работата на екипите по поддръжката, физиката ми, психиката и здравето ми, което не ме предаде.

Преди това обаче трябваше да премина през сериозни изпитания, за да стигна до тук. Малко преди Олимпиадата във Ванкувър пострадах с коляното: не можех нито да бягам, нито да карам ски. Като цяло се натрупаха доста проблеми, но това вече е минало и сега всичко е наред.

Въпрос: Тогава не Ви ли се искаше да зарежете всичко и да приключите с кариерата си?

Когато през април 2009г. лекарите ми казаха, че коляното ми трябва да се оперира, а после месец да се придвижвам с патерици и, че още два месеца няма да мога да карам ски...Това беше ужасен удар за мен. Дванайсет часа преди операцията мислех само за това, че трябва да се раздела с биатлона. Стиснах зъби и си казах обаче, че трябва да се справя с всичко това и да продължа напред. Това ме направи по-силна и в последствие ме изведе до големите успехи.