Европейската ни шампионка от спринта Ния Димитрова прикова вниманието на спортната общественост след триумфа си в Осербле и даде интересно интервю за своите амбиции и цели в биатлона.

Въпрос: Как започна да се занимаваш с биатлон?

Баща ми непрекъснато гледа в къщи спортни предавания. Веднъж той ме попита: “Ти защо не се занимаваш с някакъв спорт?” Тези думи ме подтикнаха да започна да се занимавам с ски бягане. По-късно биатлонът ми се стори доста по-интересен и ето, че вече от пет години съм в това поприще.

Въпрос: В летния световен шампионат в Нове Место зае две шести места: в спринта и в преследването. Май тогава получи някаква травма...

Спомням си, че тогава се борих за третото място в спринта. Една от моите съпернички ме бутна и паднах, заради което изгубих ценни секунди. След края на гонката съдиите ми приспаднаха 20 секунди, но това се оказа достатъчно само за шестото място. Тогава краката много ме боляха. Под въпрос беше по-нататъшното ми участие и дори треньорът ми забрани да се включа в щафетата, но аз настоях и в крайна сметка нашият тим спечели бронзов медал.

Въпрос: А травмата не ти ли пречеше да се състезаваш? Сигурно е било много болезнено?

Да, трудно беше да бягам, защото травмата, която получих при падането си на асфалта направо ме изгаряше. Облеклото плътно стягаше крака ми, но при придвижване се получаваше триене в областта на раната. В крайна сметка обаче болката не бе толкова силна, колкото обидата от поведението и отношението на колежката.

Въпрос: Видяхме те във втория етап на Световната купа в Хохфилцен. Ти май за първи път беше на състезание от толкова висок ранг?

Не, през този сезон станах 33-та в спринта в Йостерсунд и 46-а в Хохфилцен. Това е в индивидуалните състезания. На етапите от Световната купа участвам вече трета година. Два пъти бях на летните световни първенства. Доволна съм и от резултата си през лятото в Нове Место, но за да го повторя и на зимното световно първенство трябва още много да работя. На Европейското първенство всичко ми се получи и за сега това е моят най-добър резултат.

Въпрос: За съжаление сме отвикнали да виждаме отбора на България на подиума при женската щафета. Има ли надежда?

Нашият женски отбор е много млад, за това е нужно малко време. Мисля, че след две-три години ще можем да зарадваме българските любители на биатлона с успехите си. Така се получи, че в България има много голяма разлика между предишното и сегашното поколение. Конкуренцията обаче е голяма – Даниела Кадева, Емилия Йорданова, Десислава Стоянова, Дафинка Колева. От всички тях аз съм най-малката. През юни ще навърша 19 години.

За украинските биатлонисти е особено важно да се състезават на европейското първенство, защото по този начин си осигуряват финансиране за участие в другите стартове от сезона. Как е в България?

И при нас ситуацията е сходна, подобно на украинците. За добри резултати на Европейското първенство ще си спечелим стипендии.

Въпрос: Какви задачи ти бяха поставени на Европейското първенство?

Нямах конкретно представени задачи. Казаха ми: “Както се представиш - така”. В този смисъл се чувствах свободна и ми беше значително по-лесно. Това не означава, че не съм била мотивирана.  Въобще не очаквах, че ще стана европейска шампионка. С треньорския щаб се готвехме да попадна в първата шестица. Не сме говорили конкретно – второ или пето. Всичко зависеше от мен.

Въпрос: Ти стана първа в спринта, а Ирина Варвинец от Украйна втора...

Както казах и тогава украинките имаха шанс да станат първи в преследването. Така и се случи, тя победи. Тя е много силна биатлонистка, а и аз имах проблеми със ските – те просто не вървяха. Или пък на Ирина ските бяха много бързи. (смее се)

Въпрос: Доволна ли си от третото място в преследването?

Да, супер е. Доволна съм. Европейското първенство беше успешно за мен.

Въпрос: За какво се готвиш в момента?

Подготвям се за Световното първенство за юноши във Финландия, Контиолахти.

Въпрос: А след това?

След това ще се отправя за Руполдинг, където ще е Световното първенство. После може би ще се включа в Ханти-Мансийск.

Въпрос: За какво в биатлона мечтаеш?

Мечтая да взема всичко от биатлона, както това са направили Оле Ейнар Бьорндален или Магдалена Нойнер. Искам да стана световна и олимпийска шампионка. Стремя се да побеждавам така както Нойнер го прави. Тя е моят идол в биатлона.

Въпрос: Какво в Нойнер ти харесва?

Скоростта и стабилността. Там, където тя стартира веднага става ясно, че ще се бори за победа.

Въпрос: А може някога така да се случи, че да се състезавате редом до Нойнер в някой от етапите на Световната купа.

Не знам, това все още не се е случило (смее се). Но ми се случи с Тора Бергер. Тя ме настигна и прелетя като стрела покрай мен (отново се смее).

Въпрос: В Осербле те видяхме близо до олимпийската шампионка Екатерина Дафовска и до Ирина Никулчина. Те помагаха ли ти?

Те бяха там по друг повод. През следващата година България ще бъде домакин на зимното европейско първенство в Банско. Дафовска и Никулчина работят по презентацията и организацията на шампионата.

Въпрос: Помниш ли как Екатерина Дафовска стана олимпийска шампионка в Нагано?

Аз тогава съм била на 5 години, но са ми разказвали и съм гледала видео-записи на този старт.

Въпрос: А какво мислиш за Европейското в Банско?

Това е страхотна идея, която ще помогне за популяризирането на биатлона на Балканите. Но, за съжаление, си мисля, че в Банско ще дойдат още по-малко участници  отколкото в Осербле. С всяка година все по-малко биатлонисти включват в календара си за сезона участие в европейско първенство. Норвежци, шведи, немци може би няма да дойдат. И това ще е жалко.

Въпрос: Ако биатлонистите са по-малко, то и спечелването на медал става по-лесно.

Не мисля така. Руските, украинските и белоруските спортисти са много силни. Силно са представени и Словакия, Полша, Чехия и т.н. Приятно е да спечелиш медали във условията на силна конкуренция. Чакаме  и ще се радваме на всички, които ще дойдат в България.