Най-великият боксьор в историята, най-голямата звезда, икона, бунтар... Определенията за Мохамед Али са толкова много. Али безспорно е една от най-известните личности на XX век, и то не само заради успехите му в бокса. Днес Касиус Клей стана на 70 години. Празненствата за юбилея на легендата обаче започнаха още миналата седмица в родния му Луисвил, Кентъки. Там Али се събера с близки приятели в собствения му Muhammad Ali Center на празнична вечеря. "2012 година не е краят на света. Това е годината на Мохамед Али. Най-великият в историята става на 70 и всички трябва да празнуват", бе коментарът на един от най-големите боксови сайтове boxingscene.com. В САЩ всички говорят за юбилея на Али. Празненствата ще продължат цяла седмица, а днес се очаква част от най-големите боксьори да отдадат почит на великия шампион. Специално от Манила в Лас Вегас ще дойде и Мани Пакиао, който също ще поздрави Али. Истинският празник обаче бе миналата седмица в Луисвил. Тогава всеки от присъстващите на вечерята с Али плати $1000, които отидоха за центъра, който подпомага бедните и децата. От самия център пък ще удвоят сумата. В сградата е събран целият живот на Али - в снимки и видео. Но целта не е да се покаже колко велик боксьор е. Идеята е съвсем друга. "Центърът е средство, с което показваме наследството на Мохамед и значимостта му за обществото. Този център дава сила на хората - особено на младите - и ги подтиква да променят света", заяви съпругата на Али Лони. "Неговото наследство, нещата, които той е правил и говорил, се разпростира далеч извън ринга", допълни говорителят на центъра Джийни Канке. Преди време самият Али обяви, че се е появил на този свят не само за да стане велик боксьор, но и да се бори с несправедливостта и расизма. Али вече не е онзи енергичен тъмнокож мъж от състезателните си години. Легендата страда от Паркинсон, с който се бори вече 26 години. Въпреки това Али все още знае какво да каже, а думите му стигат точно в целта. Боксьорът остава верен на принципите си и винаги се опитва да помогне. Миналата година Али се намеси в случая с двама американски туристи, които от няколко години бяха държани в ирански затвор. След думите му иранците веднага пуснаха затворниците. Но празненствата за Али не могат да минат без спомените за славното му минало. Роденият на 17 януари 1942 година Касиус Клей първо влиза в аматьорския бокс. Става олимпийски шампион в Рим през 1960 година, а само 4 по-късно печели за първи път световната титла за професионалисти след победа срещу Сони Листън. През 1965 г. той променя името си на Мохамед Али, след като приема исляма, а малко по-късно бие Листън за втори път. Още в първите си срещи Али приковава вниманието не само с бокса, но и с държанието си извън ринга. Преди първия мач с Листън Али обявява пред всички, че световният шампион е "голяма, грозна мечка". Тогава той казва и нещо, което все още му е като запазена марка. "Сони не може да се справи с мен. Той е бавен, а аз съм бърз. Летя като пеперуда и жиля като оса", крещи Али пред слисаните журналисти. Али не се отказва от бокса, въпреки че властите се опитват да го спрат заради отказа му да участва във войната с Виетнам. Напротив - той тренира, води дела, а в същото време има смелостта да нападне открито правителството. "Нямам проблеми с Виет Конг. Никой от Виет Конг не ме е наричал негър. Няма да пътувам 10 000 мили, за да помагам за убийството и палежите и така да помагам за продължаването на доминацията на белите робовладелци над света". "Сега е времето, в което всичката тази зла несправедливост трябва да приключи. Защо ме карат да пътувам 10 000 мили и да мятам бомби над чернокожи във Виетнам, като с така наречените "негри" в Луисвил се държат като с кучета и не им дават нормални човешки права", казва Али. В крайна сметка той печели битката с властите, а щом успява в това, всеки следващ мач на ринга е като детска игра за него. В следващите години Али печели някои от най-известните мачове в историята на бокса - Rumble in the Jungle срещу Джордж Форман в Заир и Трилърът в Манила срещу Джо Фрейзър. В  крайна сметка Али спира с бокса чак през 1981 година, като в цялата си кариера има общо 56 победи (37 с нокаут) и едва 5 загуби. Всички тежки битки обаче увреждат здравето му и през 1985 година той съобщава, че е болен от Паркинсон. Това обаче не му пречи и в следващите години да продължи да се бори за това, което иска - равенство и еднакви права за всички И сега, треперещ и едва говорещ, Али продължава да трупа фенове. Доказва го и центърът му в Луисвил, който до момента е посетен от хора от 100 държави. "Идват да видят медала от президента Джордж Буш, да видят факела, с който Али запали олимпийския огън на игрите в Атланта. Но много хора идват в Луисвил просто да изпитат чувството да са до Али". "Някои от тях никога не са били в САЩ, но идват именно тук, защото искат да усетят Али", казва австралийски турист в центъра в Луисвил и си припомня един от най-известните цитати на Али: "Аз съм най-известният и най-обичаният човек, който някога е живял на този свят, защото когато Исус и Мойсей са били живи, не е имало сателити и хората в малките села не са знаели за тях". Материал на "7 дни спорт"