"Ако трябва да бъда конкретен, желанието ми е, или по-скоро мечта вече, да направя финал. Ще бъда безкрайно щастлив", каза Йовчев.
"За медал няма да говоря, но ако това пък стане, ще е велико. Ако не стане, ще ми е тъжно, но пък ще се опитам да си повярвам, че участието на шеста Олимпиада е не малък успех."
"Все по-добре съм. Имах известни контузии, все още имам. Но мисля, че съм по-добре. Последните 10 дни които ще сме там, се надявам да навлизам в пика на върховата форма."
"Мисля, че е достойно да носиш българския флаг, уважение и нещо, което може да бъдеш горд с него. Дано да повлияе положително на цялата българска делегация там."
"Ако мога с една част да допринеса на всеки един, който му е нужно с присъствието си, дано да се получи. Но ние не сме там на състезание за това, кой ще носи флага."
"Всеки един има достатъчно заслуги. Всеки един от нас - и Петър Стойчев, Мария Гроздева, Ивет Лалова, Цеци Пиронкова. Не мисля, че това е най-важното."
"Дано да се представим добре, да спечелим колкото се може повече медали. Ние сме подготвени да печелим медали."
"Има и прилика и разлика с първата ми Олимпиада, през 1992 година. Бях на Олимпийски игри без амбиции за медали и за влизане на финал. Сега може би пак е така. Майтап си правя, разбира се."
"Вече не съм в пика на силите си. Но съм тренирал достатъчно, във форма съм, няма да се откажа до край, каквото сабя покаже. Не съм попаднал случайно там", завърши Йордан Йовчев.