Пропусната възможност за Наполи. Но защо се стигна до там? Защо Ювентус даде шанс на преследвача и защо Наполи не го използва? За всичко това са виновни евротурнирите. Това е най-логичното заключение.
Ювентус и Наполи имаха тежки мачове в Европа. Старата госпожа победи 3:0 Селтик в Глазгоу и докосва четвъртфиналите в Шампионската лига. Но хвърли страшно много сили срещу енергичните и подкрепяни от френетична публика "Детелини".
Наполи пък е почти сигурно аут от Лига Европа, след 0:3 у дома срещу Виктория Пилзен - най-тежката загуба на отбора в евротурнирите на своя стадион. А това нанесе тежка психологическа травма на отбора. И това се видя срещу Самп.
А провалът на Наполи и факта, че Юве остана с 4 точки напред, а не само с 2, както беше за последно в края на ноември, е в полза на шампионите. За последно Наполи беше на по-малко от една победа разстояние от Юве, беше след провала на бианконерите срещу Милан.
Пропускът на Наполи е важен и от психологическа гледна точка. Сега Ювентус има цяла седмица без мачове, за да се подготви за срещата у дома срещу Сиена. Докато Наполи трябва да играе в четвъртък в Чехия, след това в понеделник срещу Удинезе, преди следващия петък да се изправи срещу Юве в директния мач между двата претендента.
Със сигурност на Наполи програмата е по-натоварена и напрежението ще е повече. Може би е само съвпадение, но и двата отбора не успяха да вкарат гол след представянето в Европа. За отбора на Мадзари това беше първи случай този сезон, в който не успя да вкара гол у дома в първенството.
Вярно е, че след лошото първо полувреме на "Сан Паоло", в което Бехрами изби от голлинията на своя тим, след почивката гредата и вратаря спряха Наполи и то срещу отбор като Самп, който победи с 10 души Ювентус в Торино. Но Наполи демонстрира неспособност да реагира и психологическа слабост. Докато Юве плаща с физически проблеми за натовареността в Шампионската лига. Това се видя при идентичните загуби от Милан и Рома (по 0:1) след идентичните победи срещу Челси и Селтик (по 3:0).
Това е нещо различно в сравнение с най-големите италиански отбори в последните години - Милан на Капело и Ювентус на Липи. Те бяха способни да се справят на два фронта без никакви проблеми, като всеки от тях игра в три поредни финала в Шампионската лига в периода 1993-1998.
Ако не се получат някакви чудеса евротурнирите ще продължат да "тормозят" само Юве от следващата седмица. А това може да е превърне в коз за Наполи, който играе директния сблъсък у дома, където е спечелил най-много точки от всички в Серия А (30, колкото има и Фиорентина).
Въпреки освиркванията на тифозите на "Сан Паоло" в неделя, в момента Наполи има повече точки отколкото преди 2 години, когато беше на 3 точки зад лидера Милан, в най-добрия сезон под ръководството на Мадзари.
Вярно е, че проблемите пред гола на Кавани сега са видни. Той не е вкарвал гол в последните 5 мача за клуба и страната си и това е причината за проблемите в атака, които Наполи изпитва. Но независимо от всички приказки, битката за титлата си остава открита и в момента и такава ще бъде най-вероятно до края. Голяма роля в нея обаче може да изиграят евротурнирите.
ПЕТЬО ПЕТЕВ