Сбогуването с футбола дойде малко неочаквано през последните дни, но за Чиро Имобиле това беше подходящият момент. Сбогуването с терените дойде от Париж, където той все още беше под договор с другия клуб от столицата – „ФК Париж“, който през януари му предложи последна сцена преди да се спусне завесата. И от Париж бившият нападател споделя своите мисли за онези, които остават, и за проблемите на италианския футбол в частност, в дълго интервю за месечното списание „SoFoot“.

„Проблемът в Италия – анализира Имобиле – е в основата, в инфраструктурата. Отбор като ФК Париж разполага с модерен стадион, където феновете, ако бъдат добре посрещнати, могат да създадат специална атмосфера. Ако Лацио имаше стадион като тези в Страсбург и Лион, всичко щеше да се промени. В Италия изоставаме в това отношение. Освен това, по-голямата част от нещата, които умея, съм ги научил на улицата, когато бях хлапе. Знам, че времената са се променили, че младежите вече не играят по улиците: това е фраза, която съм чувал хиляди пъти, но днешните и утрешните играчи трябва да имат ясно предвид, че целта остава да се забавляват, където и да решат да играят“.

В Италия, във всеки случай, проблемът засяга и профила на нападателите: „При нас днес няма никой, който да има моите резултати от времето, когато печелех класацията на голмайсторите, въпреки че трябваше да се меря с хора като Игуаин и Тони, които вкарваха с затворени очи. Когато започнах, дори нападателят на Дженоа отбелязваше лесно 12–13 гола, както и Макароне, Ди Микеле, Лукарели, които играеха в Сиена, Ливорно или Палермо. За всички тях това беше нещо нормално. Но може би днес треньорите изискват различни неща, като разглеждат нападателя преди всичко като напреднал плеймейкър, а не като голмайстор. Преди от нападателите се изискваше да довършват атаките, да вкарват топката в мрежата. Днес треньорът е доволен, ако нападателят е помогнал на отбора да играе, независимо дали вкарва гол или не. Единственият, който ми се струва способен да следва моя път, е Пио Еспозито, но дори и той търси преди всичко решаващата акция, а не чистия гол.“