Далеч от звездоманията, заради това, което е, или заради постиженията си, Лионел Меси се държи с изключителна скромност в Интер Маями – клуб, който се преобрази след пристигането му. Барселонизмът обича и боготвори Лео, а сърцето му се свива, когато го чува. Той го знае, но времето и разстоянието могат да доведат до забрава, въпреки че чувството на любов остава. Преди точно две седмици той прие делегацията на Sport в Маями за този разговор, който сега представяме. Въпреки това, в неделя Меси реши да направи една хитрост, достойна за човек, който по-добре от всеки знае как да интерпретира времето, пространството и моментите. Докато Лапорта и бордът му бяха във Виго, Лео имаше светкавично пътуване до Барселона и се промъкна на „Ноу Камп“, за да си направи няколко снимки, които обиколиха света и разтърсиха сърцата на феновете на Барса.

 

Как приемате обичта от Барселона?

– Уникално е, емоционално, но и малко носталгично. Истината е, че много ми липсват всички онези моменти в Барселона. Може би ги оценявам повече сега, отколкото по онова време заради ежедневната динамика и ангажимента да играем мач след мач. Днес, когато гледам по-спокойно на нещата, го изживявам много по-силно.

И се наслаждавате на това, което сте преживели тогава?

– Разбира се. Това са хубави спомени, които си струват да се пазят.

свързани статии

Хората не ви забравят, това е ясно…

– Мисля, че вече съм го казвал веднъж. В мен остана едно странно чувство, след като си тръгнах, заради начина, по който се случи всичко. Защото последните ми години бяха без публика заради пандемията. След цял живот, прекаран там, не си тръгнах, както си мечтаех. Представях си, че ще играя за Барса през цялата си кариера. Сбогуването също беше малко странно. Но вярвам, че любовта на хората винаги ще я има заради всичко, което преживяхме заедно.

Толкова дълго време защитавахте ценностите на Барса…

– Бях 16 години в първия отбор. Общо 21, откакто пристигнах в Барселона на 12–13 години. Така че това е много време, много неща от живота и естествено обичта винаги ще бъде там. Годините минават, идват нови играчи, нови надежди, но тази любов, тази страст се запазват, заради това, което съм породил у толкова хора.

Много от тях имат татуировки с вашето лице и име…

– Да, така се случва във футбола. Появяват се нови играчи, но историята никога не се забравя – не само моята, а и на всички, които са минали през клуба. Има много важни хора, които допринесоха и помогнаха Барса да стане още по-голям.

Най-тъжният момент вече го казахте, но кой е най-щастливият?

– Трудно ми е да избера само един. Слава Богу, имах щастието да преживея много хубави моменти. Обикновено, когато се говори за щастие, се мисли за трофеите, за постиженията, за важните неща, които постигнахме.

 

Интервю на испанския вестник "Спорт"

Превод на "Тема спорт"