Звездата на Милан Златан Ибрахимович даде обширно интервю пред сайта на УЕФА. В него той разказа за любовта си към футбола, най-тежката си контузия, отношенията си със Стефано Пиоли, изискванията към себе си и съотборниците си, старата школа, социалните мрежи, както и за това защо страни от политиката.

"Когато за втори път дойдох в Милан, всички ме питаха за факта, че предишните завърнали се в тима след няколко години никога не са били на обичайното си равнище по време на втория си период. Интересуваха се каква ще е разликата между мен и тях. Отговорът е прост никога не съм губил страстта към това, което правя. Всеки път, щом изляза на терена, особено след най-тежката ми контузия, аз се чувствам като дете, което опитва бонбони за първи път. Щастлив и благодарен съм за всеки път, в който мога да нося футболните бутонки, да изляза на игрището, да помириша тревата, да получа топката и да я докосна възможно най-много пъти.

Когато бях контузен, не бях пипал топката толкова дълго време. Представете си - 20 години, посветени на допира с топката, на практика целия ми живот и изведнъж идва момент, в който въобще не можеш да я докосваш. Не беше лесно, защото не ставаше въпрос за нещо постепенно. Пипах топката всеки ден и изведнъж не можех да го правя. Точно тогава осъзнах, че футболът е най-добрият ми приятел и затова поисках той да е близо до мен в остатъка от живота ми. Ето защо изпитвам радост всеки път, в който излизам на терена. Играя за Милан. И то на най-високо ниво. Има много завистливи хора, които биха искали да са в тази ситуация, но не всеки може да го направи.

Може би златанизирах Стефано Пиоли. Може би той стана като мен. Той пристигна в Милан, където атмосферата беше трудна. Сега сме в това положение благодарение на него и на работата, която свърши. Той е чудесен треньор. Познавах Пиоли отпреди това, тъй като съм играл срещу него в италианското първенство. Водил е разнообразни отбори - малки, а и големи. Когато той пое Милан, тимът не беше там, където е сега. Развитието на отбора обаче се дължи на неговите труд и манталитет. Той изисква много от играчите, въпреки че съставът е млад. Може би неговото търпение е по-голямо от моето. Той е по-зрял и по-опитен от мен. Свикнал е да работи под напрежение и е бил в ситуации,  в които се е борил 2-3 месеца, за да остане в Серия "А". Тогава също трябва да се бориш за победата, но не разполагаш с отбор, който е в топ 5 на класирането и се бори за титлата. Вместо това се бориш за своето оцеляване в елита. Господин Пиоли дойде тук и с работата си показа, че е страхотен треньор. Сега вече няма дискусии дали той е подходящ за тази работа.

Когато играеш за Милан, не разполагаш с време и трябва да се справиш добре веднага. Ако не играя добре, отборът ще купи по-силен нападател в следващия трансферен прозорец, който ще играе по-добре от мен. Точно затова трябва да играя добре и това важи за всички. Всеки един от нас трябва да е на нужното ниво, независимо дали е млад или опитен. Извън терена е различно. Ти си по-зрял и имаш деца, така че подходът ми е друг. На терена обаче всички са равни.

Играчите около мен бяха фантастични, когато бях млад. При идването ми в Италия имах съотборници, които ме възприемаха като младок с толкова много енергия и адреналин. Всички бяха невероятни футболисти. Бяха спечелили големи трофеи, бяха звезди и играеха на високо ниво. Тогава ако беше считан за голям играч, то ти наистина беше такъв. За да си заслужиш това реноме трябваше да играеш добре дълго време.

Сегашното поколение обаче го прави за пет минути и всички ги мислят за големи футболисти. Радвам се, че съм от старата школа. Социалните мрежи промениха всичко. В наши дни заради тях някои футболисти изглеждат като шампиони, въпреки че може и да са постигнали малко. Преди не беше така, но сега е различно. Повече ми харесва старата школа. За да бъдеш признат като чудесен играч, ти трябваше да го покажеш.

Това, което прави ЛеБрон Джеймс, е феноменално. Аз обаче не обичам, когато хора с определен статут говорят за политика. Прави това, в което си добър, гледай си работата. Аз играя футбол, защото в това съм най-добър. Не се занимавам с политика. Ако бях политик, щях да го правя, но не съм. Това е първата грешка, която правят известните хора, когато си мислят, че вече са на върха. За мен е по-добре да стоя далеч от тези теми и да правя това, в което съм добър. В противен случай, рискуваш да направиш лошо впечатление", сподели Ибрахимович, цитиран от БНР.