Милан записа 19-и пореден мач без загуба в Серия А, като победи с 3:1 като гост Комо. Росонерите отстъпваха на своя съперник през целия мач, но благодарение на невероятните спасявания на Майк Менян и два гола шедьовър на Адриен Рабио, си тръгнаха с успех от езерото. Това е първо поражение за Комо у дома за сезона, а с победата хората на Алегри се приближиха на 3 точки от лидера Интер.

Макс Алегри напускайки терена приличаше на Вербал Кинт в последната сцена от „Обичайните заподозрени“: като него, той отново е победил всички. Милан в Комо преследваше топката в продължение на почти целия мач, на моменти изобщо не я докосваше, изоставаше в резултата, но все пак намери начин да изравни при първата опасна акция, да излезе напред с най-добрата атака в мача и да спечели с 3:1. Чист "Кортомусизъм" от защитен ред, организирана съпротива и изчакване на своя момент, както Макс проповядва от години. Сега, как точно се е случило всичко това, не е съвсем ясно, но росонерите, ако имат съмнения, могат да благодарят на Париж, защото Майк Менян беше феноменален: сгреши при гола на Комо, но направи получудо срещу Да Куня и три феноменални спасявания срещу Нико Пас. Резултатът е следният: Комо - Милан 1:3, гол на Кемпф, дузпа на Нкунку и два гола на Рабио. Има още нещо, което трябва да се каже веднага: това прилича на една от вечерите, които определят шампионите. Милан на много труден терен отговори на Интер и се върна на 3 точки зад градския противник - 46 за нерадзурите, 43 за росонерите.

Комо докосна топката 419 пъти през първото полувреме и, парадоксално, отбеляза от статично положение. В 10-ата минута, корнер отляво, къса размяна и страхотно центриране на Батурина към главата на Кемпф. Бартезаги направи грешен избор – Кемпф беше неговият човек, той реши да пази Дувикас – и Менян остана на вратата, като в крайна сметка допусна гол от вратарското поле. Двойна грешка.

Милан изравни малко преди почивката с дузпа за фаул на Кемпф срещу Рабио, но ключът е в белгийското дерби: Саелемаекерс, който играеше отлично, открадна топката от Ван дер Бремпт и намери с прекрасен пас Рабио. Алегри трябваше да вземе решение като родител (Леао и Нкунку искаха и двамата да изпълнят дузпата) и избра Кристофър, който за малко да пропусне, но имаше късмет. В радостта си той забрави балона, който ако падне в езерото, замърсява. Най-красивият гол обаче беше за  2:21 за Милан, като по учебник за контраатака с пас от Салемакерс към Леао, класно подаване от Рафа, контрол на гърди и удар с левия крак от Рабио. Като шампиони. А, Рабио, три минути преди края, вкара и третия гол: удар с левия крак от дистанция.

Ако не сте гледали мача, поправете се: емблематичен мач, сблъсък на стилове, какъвто рядко се вижда в Серия А. Комо доминираше в притежанието на топката и почти винаги оставяше Милан без топката. Най-впечатляващото: когато един от играчите на Милан си връщаше топката, сините атакуваха и я отнемаха обратно за секунди. Няколко цифри от полувремето, за да разберете: Комо с 62% владение на топката, Пас побеждава Модрич с 32 паса срещу 8, а Нкунку тъжно остава с 5. Милан спечели, защото на Комо, който беше много добър във всичко останало, му липсваше нападател, малко цинизъм или поне малко късмет пред вратата. Ето списък с положенията, за да разберем.

Първо полувреме. 24-та минута: Батурина, един от най-добрите, в преход намира Пас, който стреля веднага. Менян лети с противоположната ръка и спасява. 40-та минута: атака на Комо, страхотно центриране на Войвода, удар с глава от упор на Да Куня и двойна намеса – втората решаваща – на Менян. Второ полувреме. 51-а минута: игра на Алберто Морено отляво и удар от първа чиста позиция на Нико Пас, който заслужава поздравления за координацията и прецизността си. Менян и тук направи феноменално спасяване. 59-та минута: още един удар на Пас, този път отклонен от Бартесаги, който уцелва сглобката на гредите. 84-та минута: удар на Пас и обичайната намеса на Менян.

Треньорите заслужават две думи в края. Фабрегас впечатли с личността си и ясните си идеи: Комо играе като наизуст, и много интензивно и организирано, вкарва крилата в полето, когато е необходимо, пробва Батурина широко и това работи. Който идва на езерото днес, трябва да се подчинява на неговите закони. Алегри, от друга страна, написа трактат по максизъм за 90 минути: игра с четирима и трима защитници, с двама нападатели и трио, с 4-1-4-1 и 3-5-2. Тактически трансформизъм. Между едно и друго, той пусна и Фюлкруг със счупен пръст. Милан се сплоти около него и сега знае, че може да спечели, дори и да страда, като почти не рита и прави 362 (!) паса по-малко от противниците. Но е достатъчно само малко, за да се чувстваш непобедим.