Днес стартира сезон 2020/21 на немската Бундеслига. Факт, който не предизвиква оригинални емоции. Голямата емоция бе изконсумирана, когато немският футбол се завърна пръв на сцената пред май. Тогава светът се убеди, че германецът е номер едно във всичко. Направиха го, не допуснаха нито една грешка и спечелиха петата си световна титла. Тази по спасяването на играта.

Голяма работа са немците. Първи започнаха, когато другите ги беше страх, а сега последни стартират новото си първенство. И пак спазиха принципа – 2 месеца и половина пауза между шампионатите. При тях всичко е точно и прецизно. Затова останалият свят ги недолюбва. Сега връщат и част от публиката. И отново ще се справят, а от 31 октомври почти сигурно е, че стадионите ще се изпълнят на максималния им капацитет. И тогава вече ще усетим края на извънредното положение. Пак празникът ще дойде от Бундеслигата.

Новото първенство започва без интрига за първото място. Повече от ясно е, че Байерн ще доминира и дори ще е събитие, когато губи точка, а загубите на баварците ще са световен прецедент. Деветата поредна титла е въпрос на протоколно вписване в регистрите и изписване върху салатиерата в края на сезона.

Сегашният Байерн на Хер Флик е зареден с гориво за години напред. И тук дебело трябва да се подчертае гениалността точно с този ход на ръководството. Флик донесе в клуба усещането за дългосрочна перспектива. Байерн е ясен, хоризонтите пред колоса са необятни. 

Друг е въпросът, че Бундеслигата губи страшно много от липсата на конкуренция за първото място. Но пък това задава крепки стандарти, каквито на други места не могат да си позволят. Повечето отбори в Германия залагат на един и същ кадрови подход. А неговата философия е бърза адаптация на младите футболисти. 

Бундеслигата е най-младото първенство. Почти всички клубове, в това число и Байерн, се стремят всячески да намалят средната възраст на играчите си. И конвейерът непрекъснато изхвърля навън рутината. 

Пример, Шалке сега няма почти никакви допирателни със същия отбор отпреди 4-5 години. И така е при повечето клубове. Което си има и своите лоши страни. Малко отбори могат да достигнат константна висока класа и да я задържат. Пресен пример е Айнтрахт Франкфурт, който в рамките на 12 месеца от изключително солиден тим отиде в зоната на изпадащите. А нищо чудно през този сезон пак да се върне сред челниците.

И стигнахме до прогнозите. Голямата бе направена и не представляваше никаква трудност. Следващият въпрос е кои ще останат на най-малко точки след червената машина. С голяма увереност могат да бъдат посочени Лайпциг и Борусия Дортмунд. Това са клубовете, които ще останат със сигурност в зоната Шампионска лига. 

И отново предстои люта битка за четвъртото свободно място. Но още едно изречение за основните подгласници на Байерн. През миналия сезон Лайпциг и Дортмунд направиха важна крачка към европейската си легитимация, а това беше много важен момент от застигането на Ла Лига и Висшата лига. Бундеслигата имаше двама полуфиналисти в ШЛ и това е несъмнено развитие. Потенциалът на Лайпциг и Дортмунд обаче може да бъде доразвит през този сезон, защото съвсем видими са перспективите на тези два клуба.

Не толкова ясни са перспективите на идващите отдолу. Борусия М спечелиха четвъртата квота за ШЛ и отново четвъртото място ще е приоритетна цел за този славен клуб. Тук вече е дилемата дали Леверкузен ще се закачи за вагон от първа класа или ще потегли към плебса във втора. При отсъствието на Кай Хаверц по-вероятно да се случи второто. А там ги чака неясна компания.

Стигаме до големия чар на Бундеслигата. В челото нещата са на 100 процента ясни, но с изпадането е тъмна Индия. Принципът е по-малко застрашени от неприятности и много застрашени от проблеми с оцеляването. Но границата е много тънка. Вероятно преди началото на сезона с голяма кошница ще потеглят много от клубовете, но накрая в нея може да се окаже твърде малко актив.

Хофенхайм и Волфсбург може би трябва да бъдат малко по-спокойни, но европейските им ангажименти лесно могат да ги пратят в зоната на здрача. Същото между другото се отнася и за Леверкузен. По някаква причина оставям извън тъмната зона Херта. Берлинският тим определено не се гласи за битка за изпадане, по-скоро надеждите са да отиде много нагоре в класирането. 

Но останалите 10 отбора могат да бъдат разделени в няколко раздела, като няма да бъде изключение, ако попаднат в повече от един такъв. Имаме група от традиционни имена като Шалке, Вердер, Щутгарт, Айнтрахт, Кьолн. Поне един от тези клубове ще се раздели със статута си на член на Първа Бундеслига. 

Всичките са заплашени от дълъг период на лоши резултати и неизбежна колизия. Фрайбург, Аугсбург, Майнц нямат толкова елитни визитки, но пък в последните години показаха, че са много резистентни срещу вируса на изпадането. Но и те не са застраховани, защото потенциалът им е ограничен и пропадането е на една ръка разстояние. И като основни заподозрени остават Унион и Арминия, но бъдете сигурни, че поне един от двата аутсайдера ще се окаже доста напред в класирането.

Много фактори ще решават битката за оцеляване, но най-важният ще бъде треньорският. Кадрилът ще започне със самото начало и е много важно какъв човек ще води кораба към спасителния бряг. Защото играчи винаги ще се намерят, но добрите треньори не стоят на всеки кръстопът. Доказа се с Ханзи Флик.


Жаклин Михайлов, "Тема спорт"