40:40. Това е резултатът между Герд Мюлер и Роберт Левандовски по отношение на рекорда за най-много вкарани голове в рамките на един сезон в Бундеслигата. С една значителна разлика: полякът ще има на разположение 90 минути, за да излезе еднолично на върха.

Футболист №1 в света за 2020 година изравни славното 49-годишно постижение на световния и европейски шампион срещу Фрайбург. И в събота страдащият от Алцхаймер Герд Мюлер може да остане №2 в престижната класация, ако деветката на баварците вкара и на Аугсбург в последния кръг.

Разбира се, носителят на Златната топка за 1970 година и двукратен носител на Златната обувка е далеч напред в класацията за най-много вкарани голове изобщо в Бундеслигата - 365. Там втори е именно Левандовски с 276 попадения, като самият той призна, че едва ли ще подобри това постижение на 75-годишния Мюлер.

Интересно е да се отбележи, че през сезон 1971/72 Герд играе 34 мача без смяна за своите 40 гола, докато Левандовски е записал 28 мача през настоящата кампания за своето постижение. Мюлер е вкарвал на всеки 76.5 минути, а Роберт - на всеки 59. В последните 11 мача Левандовски неизменно бележи, което показва неговото постоянство.

Има един куриозен момент, свързан с Бомбардировача - в началото на въпросния сезон 1971/72 той пропуска три дузпи (вкарал е общо 50 в кариерата си) и през октомври 1971 година е толкова разочарован, че отказва да изпълнява наказателни удари. В сравнение с него Левандовски е почти безпогрешен (8 от 9 през кампанията) от бялата точка. 

Мнозина анализатори изтъкват, че рекорда на Мюлер има по-голяма тежест заради засилената "персонална охрана" от защитниците по негово време. Самият Герд бе споделил преди години, че бранителите са го следвали "почти до тоалетната".

Докато Герд обаче е обядвал свински бутове и картофи дори преди мачовете, Роберт спазва стриктна диета, изготвена от съпругата му Анна Левандовска. Съпругата на Мюлер Уши пък сподели наскоро: "Моят мъж беше артист на терена, докато Левандовски е атлет".

Едно е сигурно - Герд Мюлер и Роберт Левандовски ще останат в историята на Байерн не само като успешни реализатори, но и като изцяло отборни играчи, без които клубът никога нямаше да достигне толкова големи висини.