Конте продължи проклятието в Тотнъм

Всички знаем какво е чувството. След всяко несправедливо поражение имаш чувството, че отборът ти е прокълнат. Казваме си, че само свръхестествени сили могат да създадат толкова голямо нещастие. Наистина всеки клуб е преживявал своя дял от лошия късмет, но какво да кажем за тези, които просто не могат да избягат от усещането, че отново и отново са жертва на някаква прокоба.

Тотнъм е един от тези отбори, които изглеждат орисани да се сблъскват с неуспехите, когато те изглеждат най-близо до тях. Ако мислите, че сушата на Ливърпул без титла във Висшата лига на Англия до 2020 г. е била голяма, просто помислете за шпорите, които не са ставали шампиони на страната от далечната 1961-ва. Лондончани бяха най-близо да успеят през 2016-а, когато най-вероятно щяха да финишират първи, ако Лестър не бе направил едно от най-големите чудеса в цялата история на играта.

За да бъде още по-лошо, Тотнъм загуби последните си 2 мача и изпусна дори второто място за сметка на градския враг Арсенал. Това пък доведе до подигравките, че шпорите са единствените, които могат да завършат трети в надбягване с два коня.

Оттогава изминаха доста години, но нещата си останаха същите. Напредъкът им до финала на Шампионската лига бе знак, че клубът наистина е стигнал много напред в развитието си, но сушата без трофей продължава да ги мъчи от 2008 година насам, когато за последно завоюваха Купата на лигата с Бербатов в състава. Освободеният Антонио Конте също не успя да избави привържениците от чувството за прокоба, след като в рамките на една седмица отборът отпадна от последните два турнира, които имаше шансове да спечели – ФА Къп (загуба от Шефилд Ю) и Шампионска лига (Милан). „Това е историята на Тотнъм! Те винаги пропускат нещо накрая”, заключи италианецът Джорджо Киелини.

Разбира се, тези думи бяха донякъде повторени от наскоро уволнения Антонио Конте, който избухна необичайно след последния си мач начело на тима (3:3 със Саутхемптън).

„Историята на Тотнъм е следната – 20 години с този собственик те никога не печелят нищо. Ние не сме отбор, а 11 играчи, които излизат на терена. Виждам егоистични играчи, които не искат да си помагат един на друг и не влагат сърцето си”, критикува италианецът, който сякаш вече осъзнаваше, че няма да остане повече начело на лондончани. Абсолютно брутално! Големи имена, но нула титли. Хуанде Рамос е последният от деветимата наставници, спечелили нещо с Тотнъм, въпреки че след него на поста се изредиха отлични специалисти. Хари Реднап например имаше заслугата да вкара тима за първи път в Шампионската лига, но витрината остана празна за четири години. Андре Вияш-Боаш прекара година и половина и най-многото, което успя да постигне, е класиране на четвъртфинал за Купата на УЕФА. След известен период с Тим Шърууд пък дойде 5-годишната ера на Маурисио Почетино, която ще се запомни с паметно достигане до финал на Шампионската лига и финал за Купата на лигата. Пак обаче отличие не бе завоювано. Жозе Моуриньо зае неговото място и бе убеден, че е човекът, който ще спре сушата.

Дори закара тима на финал за Купата на лигата, но бе уволнен, преди да го изиграе (на мястото му бе назначен временният Райън Мейсън). Нуно Ешпирито Санто, който бе направил фурор с Уулвс, бе назначен за сезон 2021/22 и изкара само до 1 ноември, за да дойде времето на Антонио Конте – многократен шампион начело на Ювентус, Челси и Интер. Със силен финален спринт през миналата кампания той успя да извлече максимума, класирайки своите в зона Шампионска лига, а в домашните купи таванът се оказа полуфинал за Купата на лигата. Отново недостатъчно, за да могат привържениците да се зарадват на трофей.

Стив ДЖЕНИНГС, Squawka.com, превод на в-к Тема спорт

Снимка: БГНЕС