Има основания дори за неумерен оптимизъм след представянето на новия, еволюирал национален отбор по футбол на България в Скопие. Твърде рядко печелим на чужд терен, за да подценим една справедлива и честна победа над участник на последното европейско първенство.

И не победата е толкова съществена, колкото смислената и правилна игра на стадион „Тоше Проески“. Факт е, че нашият национален отбор получи решително предимство с ранното изгонване на защитник на домакините, но това в никаква степен не може да омаловажи продукцията на гостите в мача. Прав е Младен Кръстаич, че с плана за мача, който следвахме, щяхме да спечелим и при 11 на 11.

Има промяна в поведението на отбора и това е вън от съмнение. В Скопие българите играха коренно различен футбол от онзи, който демонстрираха в Разград при 1:1. Разликите във футболно отношение са колосални. И не трите точки и ползите от тях са най-важни, а перспективата пред младия ни тим. Кръстаич промотира бойните ни единици с които можем да преследваме някакви по-високи цели. И да се надяваме на нещо по-различно от последните 7-8 квалификационни кампании. Сега вече и футболната общност ще е с повишени очаквания към следващата 2023 година, когато този отбор ще получи шанс да докаже своето израстване срещу далеч по-реномирани съперници. И тогава да видим дали наистина вървим напред, или двете победи срещу Гибралтар и Северна Македония са били помпане на излишно самочувствие.

При всички положения обаче поле за анализ на представянето ни има. В план фаза атака, нещата сега са коренно различни с много голям позитивизъм. Показаното от целия отбор при боравенето с топката е на съвсем различно ниво. Идеите как да създаваме опасности пред противниковата врата са коренно различни от онези с които сме свикнали. Много динамика и мисъл вкараха нашите футболисти в нападение в тези два мача. Повечето национали дори надскочиха нивото си от клубните отбори. Това се отнася за почти всички, които играха в двата мача. Всеки доразви с нещо представата, която до този момент имахме за него. Много внимателно трябва да се подхожда с комплиментите, но няма как да не се отчете заслугата на новия треньор.

свързани статии

Определено и без никакво съмнение Младен Кръстаич е установил светкавичен контакт с подопечните си. И слуховете, че ги е респектирал в максимална степен явно отговарят на истината. Но пък и за осем дни няма как да се очакват чудеса. Добрият селекционер на национален отбор не е там да ги учи как да ритат топката, а да им намери мястото и да им постави точните задачи. И явно Кръстаич поне в първата си сесия е успял да го направи по най-добрия начин.

Споменах, че ни предстои много интересна следваща година, но има и някакви подводни камъни. Кръстаич няма много опции за безкрайни експерименти. Общо взето той даде шанс на най-доброто, което имаме в момента. И ще е грешка да прибавя нови и нови играчи в списъка си. Спокойно може да заложи на това ядро с което проведе двата мача с Гибралтар и Северна Македония. Футболисти като Марин Петков, Илиан Стефанов, Филип Кръстев, Илия Груев не трябва да влизат в режим иди ми, дойде ми. Няма кой знае какво разнообразие от футболисти и спокойно Кръстаич може да се опре на състава от тези два мача. Неговите предшественици за 10 мача викаха по 40 различни футболисти и това ни доведе под кривата круша. И никога не трябва да ни напуска реализма, защото в реда на нещата е да бъдем разкрити и приземени от отбори, които са далеч над класата на последните ни два съперника.

И няколко думи за проявите на пещерен патриотизъм, които съпътстваха двубоя в Скопие. Доста хора от двете страни на барикадата си греят ръчичките на този огън и за съжаление това няма как да се промени скоро. Проява на биполярно разстройство е хем да кандидатстваш за български паспорт с документите на дядото ти, който бил българин, хем да освиркваш химна на втората си родина. И да се правиш на голям националист като псуваш 11 млади момчета, които са дошли да играят футбол и нищо не са ти направили и за нищо не са ти виновни.

Жаклин Михайлов, "Тема спорт"