„Имаме го в ръцете си“, пееше Жълтата стена. „Сигнал Идуна Парк“ беше кипящ котел от цвят, дим и оглушителен шум. Феновете бяха в еуфория, знаейки, че за първи път от повече от десетилетие Борусия Дортмунд контролира собствената си съдба. След като вестфалци спечелиха последните си 11 домакинства с голова разлика 46:10, успехът над Майнц изглеждаше логичен. Рутинна задача за Един Терзич, треньорът, живял и дишал заедно с Жълтата стена. Рутинна задача за Марко Ройс, капитанът, който се бори с контузия след контузия в хода на дългата си кариера в клуба си от детството. И особено рутинна задача за Себастиен Але, който преодоля коварно заболяване.

Но се оказа илюзия. Майнц поведе с два гола, Але (19) изпусна дузпа и въпреки че Дортмунд върна две попадения, радостта бе пак за Байерн. През август, след като пое отбора, Терзич се обърна към феновете. „Нека бъдем по-гладни от всякога. Нека работим повече от всякога. Нека бъдем по-шумни от всякога. Тогава един ден ще имаме шанса да празнуваме, както никога досега.”

Това беше емоционално обръщение от треньор, който, макар и по-млад и по-малко опитен от предшествениците си, разбира неизмеримите човешки елементи на клуб, който генерира изключителни емоции като никой друг в Германия.

Понякога това може да се окаже пречка. Макар във вените ти да тече жълто-черна кръв. В крайна сметка Дортмунд не го направи и въпреки всичките си човешки качества и идентификация с клуба, Терзич знае, че трябва да поеме отговорност.

Срещу Майнц 05 жълто-черните бяха тромави, бавни и нервни. Нямаха нищо общо с отбора, който взриви Кьолн (6:1), Айнтрахт Франкфурт (4:0), Волфсбург (6:0) и Борусия Мьонхенгладбах (5:2) през последните седмици.

Това беше завръщане към първата половина на сезона, когато, разбира се, след като предсезонните им офанзивни планове бяха торпилирани от диагнозата на Але и контузиите на Дониел Мален и Карим Адейеми, Дортмунд изглеждаше беззъб отпред и загуби 6 мача.

Трагичната ирония е, че играчът, който е най-отговорен за подема в Борусия през втората половина на сезона, особено в последната третина, се оказа неволният злодей в последния ден.

„Себ се почувства уверен и ние вярваме в Себ“, обясни Терзич пропуснатата възможност Але да изравни от дузпа, макар щатният изпълнител да е Джан. „Себ написа невероятна история през този сезон. Не съм се съмнявал в него нито за миг“, допълни Един.

Това е напомняне, че футболът наистина е само игра. „Макар и понякога да е болезнена, в която всички сме се влюбили“, каза Терзич на меланхоличната пресконференция след мача.

Мигове по-рано той беше застанал пред Жълтата стена със стичащи се по лицето му сълзи, докато над 24 000 фенове скандираха името на треньора, който мисли като тях, празнува като тях и страда като тях. Защото той е един от тях. И колкото нелогично и пирово да изглежда, това има значение в Дортмунд.

„Станете! Станете!“, призова Жълтата стена лежащите поразени като от гръм на терена футболисти. Секторът винаги ще е зад тях, така че играчите в жълто-черно никога няма да са сами…

 

Материал на Дойче Веле, превод на "Тема спорт"

Заглавието е на Gol.bg