Сигна Идуна Парк, „Жълтата стена” и ясна цел. Преди осем години Аталанта полагаше основите на солидно европейско бъдеще. Сега Ла Дея се завръща в Дортмунд, сцена на една от най-напрегнатите европейски вечери в най-новата си история, с мисълта за осминафиналите на Шампионската лига. 

На 15 февруари 2018 г. в германския град се състоя последната среща между Борусия и Аталанта. Мачът завърши 3:2 за германците, но в Бергамо остана в паметта от двата гола на Йосип Иличич. Днес, осем години по-късно, единственият оцелял от онзи отбор е Мартен де Роон.

2018 г. е една от онези нощи, които изпълняват обещанията на жребия. На стената в жълто-черно отговарят около пет хиляди фенове на нерадзурите в стадион, който замлъква за десет минути след първоначалното предимство, отбелязано от Андре Шюрле. Световният шампион засече подаване на Пишчек, извеждайки германците напред в края на равностойно първо полувреме, в което най-добрите положения за Аталанта се падат на Кристанте, Калдара и Гомес.

Гасперини първоначално оставя на пейката Петаня и Корнелиус, избирайки технически тандем с Иличич и Гомес. От другата страна талантът на Дортмунд е сериозен с Пулишич, Ройс и Шюрле зад Миши Бачуай, пристигнал в Дортмунд след напускането на Челси.

Второто полувреме променя всичко. В 51-вата минута Спинацола подава топката, която хваща неподготвен Толян: Иличич контролира с десния крак и с леко докосване преодолява Бурки за 1:1. По това време головете като гост се броят двойно и този гол тежи колкото злато. 

Пет минути по-късно Спинацола отново пробива отляво, Кристанте стреля към вратата, отклонението помага на Иличич, който с добавка, вкарва в празната врата. Стадионът замлъква. Радостта на Аталанта обаче не трае дълго: грешка на Толой отваря пътя на Бачуай, който с мощен удар изравнява 2:2. В първата минута на добавеното време отново белгиецът, с диагонален удар, завършва обрата за крайния резултат 3:2.

Мартен Де Роон беше там онази вечер, пред повече от осем хиляди фенове от Бергамо, дошли в Германия. Днес той е капитанът и единственият останал от онзи отбор. Спомените му, разказани на пресконференцията в навечерието на мача, ни връщат към едно колективно празненство: 

„Постарях малко... Но мачът тук беше прекрасен. Донесохме половината Бергамо тук, истинско празненство в един прекрасен стадион. С Едерсон постигнахме големи резултати, както преди това с Фройлер. Повишихме нивото, преди играехме в Лига Европа, а сега в Шампионската лига. Израснахме много, изминахме важен път и изиграхме много европейски мачове в сравнение с онова време. На Мартен отпреди осем години бих казал да се наслаждава на всичко, което ще дойде, настръхвам, като си помисля за спечелената Лига Европа, но целият път, изминат с Аталанта и с националния отбор, беше невероятен”.

Думи, които свързват нощта в Дортмунд с път на растеж, кулминирал със спечелването на Лига Европа и с утвърден навик да се играе пред голяма публика в Европа. Новото съперничество с Борусия идва в различен контекст, но също толкова изпълнен с очаквания. Отборът на Ковач може да се концентрира върху Шампионската лига, докато в първенството отново намери своята стабилност. 

Аталанта, от своя страна, ще трябва да се справи с отсъствието на Шарл де Кетелаере и Джакомо Распадори, важни фигури в едно двойно съперничество, което се очертава като сложно. Ла Дея се представя с различно съзнание в сравнение с 2018 г., узряло през интензивни европейски сезони и високопрофилни резултати. 

"Вестфален" остава емблематичен стадион, сцена на една вечер, останала в колективната памет: тогава беше нощта на дубъла на Иличич, днес има нова глава за писане, с Де Роон като единствен свидетел на онова предишно събитие, което все още вибрира в спомените на нерадзурите.

Преди осем години, през 2018 г., това беше Лига Европа, а днес е плейоф на Шампионската лига, с мач на живот и смърт между два отбора, които пристигат на срещата в сходна форма. Борусия Дортмунд записа три поредни победи в Бундеслигата, намалявайки разликата от лидера Байерн, който е с шест точки преднина, докато в Шампионската лига отборът е с две загуби.

Аталанта, възродена от Рафаеле Паладино след труден старт на сезона, записа три поредни победи, включително срещу Ювентус и Лацио, и се представя в двойката с 13 точки, спечелени в шампионата, на крачка от директна квалификация за осминафиналите, която изпусна с поражението от Юнион Сен Жил.