Лятото вече е рекордно за Италия на Роберто Манчини. В 38 мача адзурите никога не бяха вкарвали 3 гола на европейско, но сега вече го сториха цели два пъти срещу Турция и Швейцария, при това със сухи мрежи. Вкараха 7 попадения в груповата фаза, а на предишните 2 турнира на Стария континент, когато се добраха до финал (2012) и четвъртфинал (2016), активът им бе само по 6 за цялото първенство.

Селекционерът е зает да развенчава италиански традиции, но трансформацията не е просто случайност, а реконструиран подход. Откакто се провалиха в баража за Мондиал 2018 срещу Швеция, адзурите не можаха да вкарат гол в само 3 срещи, а в евроквалификациите се развихриха с 37 попадения в 10 двубоя. Повече отбеляза само Белгия (40), така че избухването на головите хищници на Евро 2020 изглеждаше неизбежно.

Когато ги питат каква е магическата формула, отговорът може да ви разочарова: „Този отбор няма никакви тайни, а просто ентусиазъм на терена, както и извън него. Ние сме компактна група”, настоява халфът Николо Барела. В друго свое изказване същият играч разсъждава върху факта, че се познава с някои от съотборниците си от 15-годишна възраст. Затова и връзките вътре в тима са силни и очевидни по безброй малки причини. При Чиро Имобиле и Андреа Белоти например приятелството надвишава тяхното лично съперничество. Докато се състезават само за едно място на върха на атаката в стартовите XI, те са избрали да споделят една и съща стая на базата в Коверчано.

В отворено писмо, което изпрати в навечерието на турнира, селекционерът Манчини обеща тимът му да стъпи на терена „безгрижно като дете, което тепърва започва да играе футбол”. Точно този е духът, който е завладял скуадрата: Решимостта да се наслаждават и да атакуват със същия ентусиазъм при 3:0, както и при 0:0.

Сегашното положение е в пълен контраст с есента на 2017-а, когато скуадрата не можа да се класира на световно, а треньорът Вентура отказа да пусне най-талантливия си нападател (Лоренцо Инсинье) дори когато се нуждаеше отчаяно от гол, за да избегне позорната елиминация. Тогава вината не е само на селекционера, но и на цялата картина на национален упадък. „Провалът на Вентура не дойде от нищото, защото преди него отпаднахме катастрофално още в групите на мондиалите през 2010 и 2014”, припомни светилото Ариго Саки.

Оптимизмът сега се основава на много повече от това, което ще се постигне това лято, защото на хоризонта се вижда изцяло ново поколение и за следващите първенства. Известна заслуга може да принадлежи и на самия Саки, който бе координатор на младежките отбори в продължение на 4 години. Тогава той каза, че Италия трябва да копира Испания, където „феновете няма да ръкопляскат, ако играеш лошо и спечелиш”.

Екипът, който се появява на Евро 2020, отразява и комбинация от идеи, които са изцяло италиански. Манчини се възползва от работата на своя колега Конте, който шлифова майсторски качествата на Николо Барела в Интер. Симоне Индзаги пък предложи ясен план в Лацио как да се извлече максимумът от Чиро Имобиле. Нападателят го доказа с покоряването на "Златната обувка" (2020/21).

Невероятно е, че досега Италия се обляга на утвърден дует от... Сасуоло. Мануел Локатели и Доменико Берарди комбинираха блестящо за откриващия гол срещу Швейцария. Бясно и почти безразсъдно препускане напред в атака, за което трябва да поздравим 3-годишната упорита работа на треньора Де Дзерби в Сасуоло. Под негово ръководство Локатели забрави за разочарованието си в Милан и разгърна страхотен потенциал, превръщайки се в играча с най-много подавания средно на мач в Серия А. Берарди пък от дясното крило изригна със 17 гола на клубно ниво, след като бе достигнал до двуцифрен брой попадения за първи път едва през предходната кампания.

Точно Сасуоло е крайният пример за променящата се национална култура в страната. Всеки е изненадан да види италиански отбор, който вече предпочита твърдо атаката пред защитата. Затова на този фон няма как да не обърнем внимание на общата картина, че през 2020/21 Серия А отчете най-висока резултатност в сравнение с другите водещи лиги на Европа.

Манчини също има свой собствен план. Много от неговите принципи сме ги виждали и в предишните му отбори, но той също се възползва от момента, за да адаптира системата към силните страни на играчите, процъфтяващи на клубно ниво. Общият му рефрен през последните седмици е липсата на титуляри, защото, както сподели и Барела: „Който и да играе, ще се справи добре”. Това се потвърди в последния мач срещу Уелс, когато адзурите спечелиха (1:0) въпреки осемте промени в състава.

Ники БАНДИНИ, GUARDIAN, превод на в-к "Тема спорт"