60 минути Земята се казваше Ериксен

В събота, 12 юни, в рамките на един час целият свят се казваше Кристиан Ериксен. И тези, които са били пред телевизионния екран, и онези, които веднага се разбрали какво се случва на стадион „Паркен“, бяха се събрали в едно сърце – това на футболиста Кристиан Ериксен. Картината с без причина олюляващият се Кристиан, политащ напред и падащ безжизнен, ще остане завинаги в спомените на милиони по цялото земно кълбо. И особено първите минути на безнадеждност, защото веднага изплува споменът за Марк-Вивиан Фое, който също пред очите на целия свят падна и загина по време на мача Камерун – Колумбия от турнира за Купата на Конфедерациите през 2003 г. Марк-Вивиен бе само на 28 години, когато сърцето му спря да бие завинаги на стадион „Жерлан“ в Лион.

Молитвите на милиони по цял свят помогнаха на Кристиан Ериксен да премине през инцидента. Но той бе спасен от една великолепна седморка от човешки същества с главна буква. Един от тях е лекарят на датския национален отбор – Мортен Бозен, който пръв дотича до Ериксен и както се разбира, му е оказал безценната животоспасяваща помощ. След това още един от медицинския екип на Дания, а след няколко минути петимата за спешна помощ на стадиона. Тези седем души върнаха Ериксен към живота. Силно се надявам целият свят да узнае имената им, защото, вършейки си работата, те направиха най-важното нещо – спасиха човешки живот. И се издигнаха до възможно най-високите висоти на човещината.

Гореща благодарност заслужават още двама – капитанът на Червената стена Симон Кяер и арбитърът на мача Антъни Тейлър. Реакцията и на двамата беше мигновена, а тези мигове също може би са били с животоспасяващо значение. В 20:39 часа българско време, близо един час след драматичния инцидент, се разбра, че още на терена Кристиан Ериксен е дошъл в съзнание и е разговарял с Бозен. А снимката, в която се вижда как футболистът вдига дясната си ръка и маха към публиката, бе като балсам за всяка човешка душа на Планетата. Почти час Земята се казваше Ериксен и молитвите на милиони също направиха така, че драматичният инцидент да не се превърне в трагичен. В този близо час никой не се е интересувал от съдбата на Евро 2020 и дали мачът Дания - Финландия ще бъде доигран. Единственото важно нещо беше мачът на Кристиан с живота да продължи.

Емануел Ортега, Фил О’Донъл, Хървое Кустич, Пиермарио Морозини и Миклош Фехер нямаха този късмет. Те приключиха жизнения си път по време на футболен мач. Ситуацията с Ериксен има щастлив аналог и той се нарича Олег Гусев. Украинският национал бе спасен от грузинеца Джаба Канкава на футболния терен. При сблъсък в наказателното поле Гусев остана да лежи бездиханен на земята, Канкава най-бързо се ориентира в ситуацията и му оказа животоспасяващата първа помощ. Гусев си бе глътнал езика и единствено навременната помощ на Канкава го остави между живите. Това се случи на мача между Динамо Киев и Днипро. Олег е легенда на Динамо, а Канкава тогава риташе в другия отбор.

Инцидентът се случи в края на март 2014 година и е една от най-впечатляващите картини на съпричастност в цялата футболна история. Джаба играе като ляв бек и с периферното си зрение вижда падналия на земята безжизнен Гусев, който е ударен в главата от вратаря Бойко. Джаба реагира буквално на секундата. Отваря устата на пострадалия, изважда му езика и прави изкуствено дишане. Покъртителен е начинът, по който съперниците от Динамо изразяват благодарността си към грузинеца, след като се разбира, че Олег е спасен. Любопитен щрих е, че Канкава след години игра за казахстанския Тобол, където един от помощниците на треньора Бабаян бе българинът Саид Ибраимов. А Джаба Канкава е в списъка на една от следващите ми новогодишни истории, но този път с лично участие и разказ точно на описания по горе случай.

Върнах се към случката от края на март 2014 г., защото тя приключи с щастлив край. Споменатите по горе шест момчета нямаха този късмет. Нямаше го и испанецът Антонио Пуерта, чиято преждевременна кончина също е свързана пряко с футбола. Смъртта на футболното игрище е несравнимо по-трудна за преглъщане от която и да е загуба. Трудно е въобще да се осмисли подобна случка. Млади момчета в разцвета на силите си и в прекрасно здраве си отиват от живота за един миг. Просто хей така с едно падане на тревата. Каквото видяхме в събота в 19:43 часа. Олюля се напред, направи две крачки и падна бездиханен. Футболист от световна класа със страхотни успехи. Лидер на Тотнъм и Интер, безспорен водач на Датския динамит. Представете си само колко прецизно е следено здравето и функционалните възможности на звезда от такъв световен калибър?

От другата страна обаче е непосилният физически и психически натиск, на който са подложени днешните големи футболни звезди. Колко трудно е вече да си футболист от висока класа спрямо това, което беше преди 30 или 40 години. И на какви натоварвания си подложен, за да можеш всяка сряда и всяка събота да си на 100 процента. А 31-годишният Ериксен не е дори от най-натоварените – през сезона само в 26 мача беше на терена със синьо-черния екип. А в повечето от тях или бе сменян, или влизаше като резерва. А за същия период в големите първенства имаше стотици футболисти с над 50 мача, повечето от които без смяна. Наистина ФИФА и УЕФА трябва да се замислят сериозно дали това може да продължава до безкрайност. Футболистите не са роботи, а човешки същества и случаят „Ериксен“ е камбаната, която не може и не бива да се подценява. Може би дори бе правилно Евро 2020 въобще да не се провежда. Какво означава някакво си първенство пред човешкия живот! И как Чеферин и компания биха погледнали в очите съпругата на Кристиан Ериксен и малкия му син!

Жаклин Михайлов, "Тема спорт"