Ерлинг Холанд разтърси това световно първенство, като изведе Норвегия до исторически четвъртфинал, счупвайки един рекорд след друг и постигайки стратосферни показатели: отбеляза 7 гола в 4 мача (пропусна мача от груповата фаза срещу Франция), средно по един на всеки 51 минути, с ефективност от 39%. На практика, когато стреля, има повече от една трета вероятност да вкара гол. За начина, по който се подготвя – от абсурдната диета от 6000 калории до биохакинга – е казано практически всичко, но какви са всъщност тайните му? Какво го кара да бъде толкова доминиращ? Този път той самият разказа за това в интервю за Men’s Health.

Рутините след мача са различни за всеки играч: има такива, които предпочитат терапията със студ, други – сауната, трети – масажите, а има и такива, които просто си почиват или се отпускат. Ерлинг Холанд, от друга страна, яде пържола в края на всеки мач: „Обичам особено пържолите и ми харесва да си ги позволявам след всеки мач. Това не е точно „cheat meal“ (изключение от диетата, т.нар. „отклонение“, бел. ред.), защото в крайна сметка е здравословно ястие. И все пак се старая да направя дори изключенията възможно най-здравословни: ако искам да ям такос, ги приготвям по здравословен начин, като готвя месото на бавен огън и добавям здравословни съставки. Освен това обожавам макароните, ям много от тях, както и риба, най-вече сьомга. И това е така, защото съм от Норвегия – израснахме с риба, месо и картофи“.

Както самият той потвърди, Холанд е способен да достигне максимална скорост от 35 км/ч – данни, която е почти невероятна, като се има предвид, че е висок 1,95 и че теглото му в добра форма е между 88 и 94 кг. Но в крайна сметка норвежецът никога не се е интересувал особено от законите на физиката: на 5 години той скачаше на дължина от място 1,63 метра, само за да покаже от какво тесто е бил направен още като дете.

„Как успявам да тичам толкова бързо? Тренирам на терена почти всеки ден, това е въпрос на подготовка. Трябва да направя така, че тялото ми да е готово за спринт и да мога да го правя отново и отново, защото по време на мач го правя много често. А с тяло като моето това не е най-лесното нещо. Важно е да се загрея добре, да правя упражнения във фитнеса, за да остана реактивен и готов, и да поддържам формата си с много грижи и възстановяване“.

Както се случва с всички шампиони, така и Холанд често е обект на специално внимание от страна на защитниците, които определено не му се отнасят леко. „Напоследък на терена сякаш играя ръгби или се занимавам с кеч. Но това е нещо положително, защото ако го правят, значи се справям добре. Разбира се, за да отговоря на това, тренирам във фитнеса и работя много върху коремните мускули (т.нар. „център“ на тялото: коремни, лумбални, тазови и дълбоки мускули, които допринасят за равновесието и стабилността, бел. ред.), защото трябва да имам сила както в горната, така и в долната част на тялото. Когато тренираме и се изправям срещу централните защитници на Манчестър Сити, мисля, че това е най-добрата възможна тренировка, защото нивото е изключително високо“.

Между лудите диети, тренировките и пълната концентрация върху възстановяването, от време на време Холанд трябва да си почива, а норвежецът разказа, че обича да се отпуска, като гледа сериали на iPad-а си. Жанрът? Разбира се, викингите, и задължително с неговите неразделни очила срещу синята светлина: „Винаги нося iPad-а със себе си, за да гледам някой сериал и да си почивам, защото да се отпуснеш и да се откъснеш от всичко е толкова важно, колкото и да останеш концентриран, когато е необходимо. Харесвам нещата за викингите, затова сега гледам „The Last Kingdom“, който е фантастичен. Разбира се, когато използвам iPad-а, нося очилата срещу синята светлина, защото трябва и да спя добре“.

Това, което впечатлява в Холанд, е неговата психическа устойчивост, която му позволява да се справя с напрежението. „Опитвам се да гледам напред и да оставам в настоящето, да не мисля никога за това, което се е случило, за това, което е могло да се случи, или за каквото и да било друго. Когато играя, винаги мисля за следващото действие и се старая да остана в настоящето, запазвайки позитивното си настроение, защото каквото и да се случи, не можеш да промениш миналото – можеш да въздействаш само върху настоящето и бъдещето. И като цяло се опитвам да се наслаждавам на всяка секунда от живота, защото животът е по-кратък, отколкото си мислим. Минава толкова бързо. Вече съм на 25 години, мисля за времето, когато бях тийнейджър и тичах из родния си град, и ми се струва, че беше вчера, така че животът наистина минава много бързо“.