“Самообвинявам се, че не го отделих от “лешоядите”. Винаги съм казвал, че са “лешояди”… Но тъй като не настоявах достатъчно за това… Заради приятелството, което имахме. Понякога си седя вкъщи и си мисля: “Няма ли какво да направиш?” Чувствам се малко виновен. Имах възможността да бъда до него".

"Вбесяваха ме да гледам тези, които бяха с костюми и вратовръзки. Тези типове го накараха да се чувства самотен. Диего никога не се е дистанцирал от своите приятели”, заяви Хриесто Стоичков в емоционална изповед пред ESPN. Великия аржентинец почина през 2020 г.

“Имах всички възможни негови телефони номера. Много пъти сме разговаряли. Последният беше на 2-3 февруари 2016 г, когато го поканих на мача за 50-годишния ми юбилей. След това на 8 февруари лично ми се обади за рождения ми ден. Оттам нататък така и не успях да се свържа с него. Винаги беше заспал, уморен, играещ футбол или на разходка… Тогава за последен път го чух”, продължи носителят на “Златната топка” за 1994 г.

“Вижте, аз се запознах с Диего през 1990 г. Оттогава до последния ни разговор на въпросния 8 февруари, никога не сме се карали помежду си. Държал съм му груб тон, но той винаги ме е толерирал. Той също е говорил с мен, когато съм грешал. Двамата тръгнахме от скромни квартали и постигнахме много. Ние, като футболисти, трябва да бъдем ясни. Някои ме обичат, други не. Но какво значение има? Тези, които не ме харесват, няма да пият кафе с мен…”, каза още Ицо.

“След загубения от Аржентина финал на Мондиал 2014 очите ми се напълниха със сълзи. Знете ли защо? Бях на “Маракана” и видях Лео Меси целия почервенял… Казах си: “Това не е той”. Забелязах нещо различно. Ако тогава бяха спечелили Мондиала, представям си как Диего щеше да бяга надолу по трибуните, за да слезе и да обиколи целия терен".

"Той беляза живота на всички ни и ценя много това, че му бях приятел в продължение на много години. Виждал съм го да страда толкова много… Вижте, знаете ли какво… Нека почива в мир”, завърши Камата.