Виждали ли сте някога футболен фен, който напълно полудява, когато неговият отбор спечели или загуби важен мач?
Често те ще ви кажат, че не могат да го контролират — че любовта им към красивата игра ги завладява и ги кара да се държат ирационално.
Макар да звучи невероятно, че възрастни хора могат да бъдат доведени до безумие от спорт, който дори децата могат да играят, ново неврологично изследване може да ги подкрепи — поне донякъде.
Изследването, публикувано в списанието Radiology, установява, че различни области на мозъка се активират, когато футболни фенове гледат как техният отбор играе, като това предизвиква както положителни, така и отрицателни емоции и поведения. Изследователи от чилийски университет използвали функционален магнитен резонанс (fMRI) — техника, която измерва мозъчната активност чрез проследяване на промените в кръвния поток — за да проучат 60 мъже футболни фенове в Чили. Класифицирайки ги като зрители, фенове или фанатици според интензивността на страстта им към спорта, учените наблюдавали мозъчната им активност, докато гледали голове от мачове, в които участвал любимият им отбор, съперник или неутрален тим.
Фанатизмът бил измерен чрез скалата за фанатизъм на футболните привърженици, основана на 13 показателя, включително „склонност към насилие“ и „усещане за принадлежност“.
Онези, определени като „фанатици“, били описани като хора с „крайна идентификация“ със своя отбор — успехите му силно влияели върху личната им самооценка.
Победата действа като наркотик, поражението потиска самоконтрола
fMRI-сканиранията показали, че когато любимият отбор на фен вкара гол срещу съперник, се активират региони на мозъка, свързани със системата за възнаграждение — същите, които реагират на храна, секс и пристрастяващи вещества.
Когато обаче отборът търпи сериозно поражение от съперник, се активира „ментализиращата“ мрежа на мозъка, свързана с възприятието, докато активността в дорзалната предна поясна кора (dACC) — зоната, която следи конфликта и регулира емоциите — намалява.
„Съперничеството бързо променя баланса между системите за оценка и контрол в мозъка — в рамките на секунди“, казва водещият автор Франциско Заморано, доцент в Университета „Сан Себастиан“ в Сантяго, Чили.
Това означава, че дяловете на мозъка, свързани с възнаграждението, се активират много по-силно, когато отборът на участниците отбележи срещу съперник, отколкото срещу неутрален отбор. Заморано отбелязва, че ефектът е най-силен при фанатиците. Те може да имат по-големи трудности да регулират емоциите си, когато чувството им за идентичност е заплашено — нещо, което може да обясни защо иначе рационални хора се държат напълно различно по време на мачове.
Според учените тези мозъчни механизми не се ограничават само до футбола. Те се възпроизвеждат и при други форми на фанатизъм — религиозен или политически.
Заморано дава пример с атаката срещу Капитолия на 6 януари 2021 г., която според него показва как политическият фанатизъм може да надделее над демократичните норми, когато група със споделена идентичност стане достатъчно голяма.
„Участниците показаха класически признаци на компрометиран когнитивен контрол — точно това, което открихме и ние чрез намалената активност на dACC“, заяви Заморано.
Добрата новина е, че много от мозъчните ни вериги се формират в ранна възраст, което означава, че има начини да се предотвратят тези реакции от това да причинят трайни щети в зряла възраст.
„Качеството на грижата, излагането на стрес и социалното обучение оформят баланса между оценката и контрола, който по-късно прави индивидите уязвими към фанатични влияния. Следователно, защитата на детството е най-мощната стратегия за превенция“, добави експертът./БГНЕС