Сръбският вестник "Телеграф" намери исторически пример, с който намекна, че Новак Джокович е жертва на световна конспирация, за да бъде спрян по пътя към рекорда за спечелването на 21-а титла от "Голямия шлем". Той има 20 трофея от турнирите на най-високо ниво в тениса, колкото имат и Роджър Федерер и Рафаел Надал. Вероятно е испанецът да стане единственият с 21 титли още тази година. Повод за сравнението на "Телеграф" бе скандалът в Австралия, при който Джокович не бе допуснат в страната и до участие на Australian Open поради това, че няма ваксина срещу Ковид 19.

"Най-великият тенисист на всички времена е Новак Джокович. Това казват всички цифри, но и експертите. Здравият разум говори сам за себе си. Това ще бъде оспорено само от онези, които мразят Новак, или тези, чиято работа е да го предизвикат. Или тези, чиято работа е да спрат Новак и да се опитат да му попречат в надмощието над Федерер и Надал.

Най-великата тенисистка за всички времена спечели "само" 9 турнира от Големия шлем в кариерата си. Далеч от Серина Уилямс (23) и Щефи Граф (22). Все пак всеки, който знае нещо за тениса, ще каже, че най-великата тенисистка на всички времена е родена в Нови Сад през 1973 г. и че се казва Моника Селеш. Браво на Новак, но това, което Моника направи в началото на 90-те, никога не е правено в тениса. Нивото на доминация, което тя демонстрира от 16 до 20-годишна възраст, е нещо, което вероятно никога повече няма да се види на корта.

Дете на Югославия, момиче, което на Запад мразеха, също като Новак, се появи в световния тенис по време на доминацията на германката Щефи Граф. Този безмилостен феномен с ужасен форхенд и бекхенд, който успокояваше всяка атака на противника, унищожаваше с години всичко, което беше от другата страна на корта, от другата страна на мрежата. Тя просто нямаше конкуренция. През 1990 г., когато дойде краят на Югославия, "Little Mo" се появи от нищото и започна да унищожава легендата Щефи Граф.

Форхендът на Граф, неразрешим за всички останали, беше просто „заряд“ за ракетите на Моника Селеш от базовата линия, а бекхендът на германката беше все по-безсилен пред метеоритния дъжд, който получи от момиче, което се изкачи на върха на света, когато беше само на 17 години. Моника Селеш участва в големите турнири през 1989 г., когато достига до полуфинал на Ролан Гарос. На следващата година тя сензационно победи Граф на финала със 7:6, 6:4 и спечели първата си титла от Големия шлем. В Австралия през 1991 г. тя победи Яна Новотна с 5:7, 6:3 и 6:1 и взе втората титла. На финала на Ролан Гарос същата година тя победи Аранча Санчес Викарио с 6:3, 6:4 за третия трофей от турнир от Големия шлем. През същата година победи и Мартин Навратилова на US Open със 7:6, 6:1 за четвъртата титла от Големия шлем.

В Австралия на следващата година, през 1992 г., тя спечели срещу Мери Джо Фернандес с 6:2, 6:3, за 5-ия си трофей от турнир от Големия шлем. На Ролан Гарос, в един от мачовете на века, тя победи Щефи Граф за 6-ата си голяма титла с 6:2, 3:6, 10:8. На US Open Моника спечели 7-ия турнир от Големия шлем, побеждавайки на финала Аранча Санчес Викарио с 6:3, 6:3. В Австралия през 1993 г. тя продължи страхотната си серия и спечели 8-ия си турнир от Големия шлем, побеждавайки Щефи с 4:6, 6:3, 6:2. Селеш, която беше само на 19 години и един месец, в Австралия спечели 8-ата си титла от Големия шлем. Никой нямаше решение за играта й, особено Граф, която тя вече редовно „чистеше“ от корта.

От януари 1991 г. до февруари 1993 г. Моника Селеш изигра 34 турнира. Тя достигна до финалите в 33 и спечели 22 от тях. Имаше 55 победи и едно поражение на Големия шлем. Колко уникално, невероятно е това, ще оставим да прецените сами.

Не забравяйте, че Надал и Федерер спечелиха 8-ия турнир от Големия шлем, когато бяха на 25 години. Новак, когато беше на 27. Моника беше толкова добра. И колко отчаяна беше Щефи, любимката на тенис аристокрацията и медиите. Познато ли Ви е? И? За тези, които не знаят, какво мислите, как спряха Моника Селеш? Отменена ли е визата й? Не. След Откритото първенство на Австралия, Моника продължи да мели всичко на терена, печелейки турнир след турнир и тя очакваше WTA събитието в Хамбург, Германия, за да спечели още един от поредицата си трофеи.

През април 1993 г., по време на мач от четвъртфиналите срещу Магдалена Малеева от България, в който тя поведе, Моника седна на стол по време на почивката между сетовете. В публиката се чу мърморене, камерата показа Моника да лежи на терена с болезнена гримаса, а на трибуните настана голяма суматоха. Полицията задържа един мъж. И точно така беше прекъснато това, което трябваше да бъде най-великата кариера в историята на тениса, най-великата кариера в историята на спорта.

Гюнтер Пархе, 39-годишен германец, се приближи до Моника отзад и я намушка в рамото. Този мъж, фанатичен фен на Щефи Граф, не можеше да понесе любимката му да бъде „убита“ от Селеш на корта, затова реши да убие Моника. Тя бе транспортирана в болница, където откриват рана с дълбочина 4 сантиметра, която заздравява за няколко седмици, но раната в 19-годишната й душа е много по-дълбока.

Моника вече никога не беше същата. След тригодишна пауза и голяма борба със собствената си психика и демон, наречен Гюнтер Пархе, тя се завръща в тениса, но вече не като непобедимата югославка Моника Селеш, дете-чудо, а като новата американка Моника Селеш. Тя също така спечели още един Голям шлем в новата си кожа (срещу Анка Хубер, в Австралия през 1996 г.), но загуби други 3 финала (2 - от Щефи Граф и един - от Санчес Викарио).

И Щефи Граф, без да заплашва Моника, печелеше и печелеше и събираше трофеи. Гюнтер Пархе гледаше всичко и се наслаждаваше на престъплението си. Той постигна това, което си беше намислил. Първоначално нападението в Хамбург беше разглеждано като възможна атака на омраза, тъй като Моника играеше за Югославия, а Югославия беше сатанизирана в световните медии. Известно беше също, че тя получава смъртни заплахи заради омразата, която мнозина изпитваха след гледане на информационно-пропагандистката програма в различни медии.

Германските власти обаче бързо, някои биха казали - твърде бързо, решиха, че нападението е дело на „човек с психично разстройство“. Но не успяха да решат и да обяснят как е възможно Пархе да влезе с нож на максимално охранявано спортно събитие, да се доближи до номер 1 в света и безпрепятствено да забие този нож в гърба й. Тогава някои казаха, че това нямаше да е възможно, ако Щефи Граф седеше на стола.

И така Пархе прекара остатъка от живота си зад решетките при опита да убие най-добрата тенисистка на планетата? Нищо подобно! Гюнтер Пархе прекара 6 месеца в ареста, беше обявен за психологически нестабилен на процеса и беше осъден на две години лечение.

Моника Селеш никога повече не е играла тенис в Германия. "Това, което хората забравят, е, че този човек ме уби нарочно и че никога не е излежал присъдата си за това. Няма да се случи отново да играя там", каза Моника по-късно в интервю.

Можеше ли нещо по-лошо от това да се случи? Можеше. От WTA (Женската тенис асоциация) обещаха, че лидерството в световната ранглиста на Моника Селеш ще бъде "замразено" по време на нейното отсъствие, но това така и не се случи. Всички водещи играчи се разбунтуваха срещу това и единственото изключение беше Габриела Сабатини. Цели 16 от 17-те най-високопоставени играчи в Рим през 1993 г. гласуваха да не се случи това. Моника Селеш страдаше от депресия през следващите две години и в резултат на атаката бе развила хранително разстройство.

Интересното е, че Дон Бадж, велик американски тенисист и ценител на задкулисните дейности в белия спорт, казва следното през 1994 г.: „Тук се крие нещо, почти като в случая с Нанси Кериген (американска кънкьорка, чийто побой беше организиран от състезателката Тоня Хардинг)", пише "Телеграф". 

 

Материал на "Труд"