Яник Синер победи Каспер Рууд с 6:4, 6:4 и спечели турнира от Мастърс 1000 в Рим. Световният номер 1 в тениса продължава да мачка съперниците и това е вече 7-и пореден успех в надпревари от Мастърс 1000, като в тази серия е загубил само 2 сета! Синер е първият италианец триумфирал на турнира в италианската столица от 1976 година насам. Последният местен спечелил турнира е Паната преди 50 години.

Синер стана и едва вторият тенисист в историята, който печели всичките турнири от Мастърс сериите - Златен Мастърс шлем, след Новак Джокович. 

Историческо предаване на щафетата във Форо Италико, с момчето, дошло от Вал Пустерия, за да пренапише историята на италианския тенис след Адриано Паната, който през 1976 г. ни подари историческата двойка Рим - Париж, която никой друг не е успял да повтори. До днес, когато Синер, побеждавайки Каспер Рууд с 6:4, 6:4, не свърши и половината от работата. За да я завърши, той ще трябва да покори и Сена, след Тибър. Няколко дни за почивка, за да се възстанови от невероятен тур дьо форс, който го видя да играе практически на всеки два дни, събирайки трофеи: Индиън Уелс, Маями, Монте Карло, Мадрид, Рим. Едно околосветско пътешествие, което намира своя край в „Златния шлем“, тоест спечелването на всичките девет Мастърс 1000 от веригата, както само Новак Джокович е успял да направи, но на 31 години, а не на 24 като Яник сега. Сравненията с феномените не липсват: 3 Мастърс 1000 на червено през един и същи сезон, както само Надал, кралят на клей, успя да направи през 2010 г. А след това 34 поредни победи в турнирите от серията 1000, 29 поредни от последната загуба в Доха на четвъртфиналите срещу Менсик.

Сред аплодиращите Синер бе и президента на Италия Серджо Матарела, който миналата година празнуваше триумфа на Джасмин Паолини, а тази година отбелязва двойния успех на сингъл и двойки благодарение на Болели и Вавасори.

„Това е невероятно. Това беше 50-годишнината от победата на италианец и съм щастлив, че трофеят беше върнат от италианец, един от нас. Не бях перфектен, но се опитах да дам най-доброто от себе си. Не винаги е лесно, но съм щастлив и трябва да благодаря на тези, които се грижат за тялото ми, както и на треньорите ми, това е прекрасен трофей“.