Мартин Камбуров: Не се сравнявам с Жеков, той е сред големите ми мотиватори

Нападателят на ЦСКА 1948, Мартин Камбуров, даде ексклузивно интервю за сайта Nostrabet.com. Голаджията заяви пред Нострабет, че той е останал доволен от развоя на 2020-та година в личен план, след като се доближи само на 7 гола от големия рекорд за най-много попадения в елитната българска дивизия, който продължава да се държи от Петър Жеков.

Бившият стрелец на Локомотив Пловдив обаче сподели, че сравненията между двамата не го вълнуват и че самият той уважава изключително много Жеков и другите легендарни български нападатели.

Камбуров допълни, че именно отбелязването на голове и гладът да покори този рекорд са основната причина той да е все още един от най-добрите стрелци в България, въпреки, че вече е на впечатляващите 40 години.

Здравей, Марто! Как би оценил изминалата 2020-та година с оглед на всичките необичайни обстоятелства, които включваше тя?

Наистина, годината беше доста странна с оглед на пандемията. Имаше двумесечно спиране, после се върнахме, после трябваше да играем пред празни трибуни. Мисля обаче, че се справихме, не само в нашия тим, но и всички в efbet Лига. Странна година, но бих казал, че в личен план съм удовлетворен, защото за 6-ти път станах топреализатор на първенството и продължавам да се радвам на добри игри с ЦСКА 1948. Като цяло, годината беше добра за мен.

Въпреки че си професионалист с над 20 години, годината определено беше прецедент и за теб. Колко беше сложно за всички футболисти да останат фокусирани с оглед на цялата несигурност?

Със сигурност не беше лесно, за мен в частност също, защото трябваше да намеря начин да поддържам форма през 2-та месеца прекъсване. Беше сложно, но затова сме професионалисти, за да намираме начин да държим форма и да имаме необходимата база при подновяването на шампионата. Наистина беше странно, но смятам, че всички се справиха. Имаше повече контузии, но това е нормално с оглед на положението.

В чисто професионален план годината беше успешна за теб, след като изигра силен есенен полусезон с екипа на ЦСКА 1948. Докъде има сили да стигне отборът в класирането?

Всичко зависи от нас. Наистина, направихме добър есенен дял, въпреки някои не много добри мачове. Това обаче е нормално с оглед, че ни е първа година в елита. Всичко зависи от нас и от това как изглеждаме през пролетта. Надявам се с повечето сработване с отбора да имаме и по-добри резултати, след това ще видим и къде ще завършим.

Заобиколен си от доста младоци в състава на „червените“, някои на които навярно може да си баща. Смяташ ли, че те поемат от примера ти по отношение на трудолюбието, което трябва да проявява един футболист, за да успее на професионално ниво?

Ами всеки си отговаря за себе си, но лично аз винаги се опитвам да помагам, ако някой иска съвет от мен. Имаме много млади и талантливи играчи, на които обаче им трябва време. На техните години и аз съм правил много грешки, така че това е нормално. Дали съм им като пример за подражание не мога да кажа, все пак те може да подражават и на други играчи с дългогодишни кариери в България. Надявам се да им помагам и ще се опитвам да го правя винаги, докато съм в отбора.

Ти вече започна 41-та си година. Каква е тайната към подобно спортно дълголетие?

Ами всеки път го повтарям, това е нещо строго индивидуално и няма рецепта. Зависи дали си податлив към контузии или към качването на килограми, защото след 30-та годишнина тези неща започват да си личат и изисква да спазваш още по-специален режим.

За моя радост нямам сериозни травми и не съм имал проблеми с килограми, вероятно оттам идва и моето дълголетие. При всеки обаче е индивидуално.

Остават ти едва 7 гола до изравняването на рекорда на Петър Жеков за най-много попадения в родния елит. Какво ще е чувството за теб да подобриш този брадясал рекорд?

Чувството ще е на голямо удовлетворение от кариерата ми. Не, че и в момента съм недоволен, с оглед на постиженията ми, но това ще е черешката на тортата. Не искам обаче да избързвам, защото съм на такава възраст, на каквато една лоша контузия може да приключи всичко. Седем гола са и много и малко, защото може да ги вкарам и за 10 мача, може и за целия полусезон да не успея, така че няма да избързвам. Ако го подобря, то тогава може би ще говоря и повече по темата.

Искам да помагам на отбора, защото когато има добри игри и класирания, то непременно и аз ще отбелязвам попадения.

Самият Жеков изтъкна преди време, че ти ще си играл доста повече време професионален футбол в сравнение с него, за да достигнеш до рекорда. Ти обаче си играл няколко години в чужбина..

Да, аз съм бил все пак 5 години в чужбина, но за мен тези сравнения не са важни. Хора като Жеков, Пламен Гетов, Христо Бонев, Дерменджиев, Наско Сираков, Любо Пенев, всички са ми били мотиватори, за да постигна това, което в момента правя. Уважавам ги страшно много и никога няма да правя сравнения кой колко мачове е играл и кога ги е изиграл. Темата за мен е затворена, всеки има право да се възхищава на един или друг футболист.

В кой момент от кариерата си усети, че рекордът е възможна цел за теб?

Ако трябва да бъда честен, може би до преди 5 години изглеждаше немислимо някой да го подобри. След като се върнах от Китай казвах всяка година, че ще играя само още една година, но пък още в първия си сезон обратно вкарах 20 гола и си казах, че ако вкарвам по 15-20 на сезон, то няма да се откажа от целта.

За моя радост, след 32-та ми годишнина не съм падал под 15 гола на сезон, това ме кара да продължавам всяка следваща година. Ако нямах удовлеторение от играта си и от отбелязаните попадения, то може би отдавна щях да съм се отказал. Когато през миналия сезон станах за рекорден 6-ти път голмайстор, ми оставаха вече само 15 гола. Ако се бях отказал тогава, то щях да постъпя много несправедливо спрямо себе си, на фона на целия труд, който съм вложил през кариерата си. Оттук насетне нямаше връщане назад.

Има ли неща, за които си съжалявал по време на дългата си кариера?

Със сигурност, даже може би са много нещата. Нямах, например, възможността да изляза по-рано в чужбина, тъй като да излезеш, когато си на 25-26, вече е късно. Трябва да излезеш още на 19-20, за да свикнеш с налаганите стандарти в чужбина.

От друга страна, може би съжалявам и за кариерата си в националния отбор, когато конкуренция ми беше Бербатов. В началото на кариерата си не бях използван като типична 9-ка и не получавах толкова мачове. След оттеглянето на Бербатов може би можеше да получа повече повиквателни, но на практика подобни неща не зависят и напълно от мен. Затова и по-скоро нямам големи съжаления. Имам една отлична кариера и се надявам, че малкият ми син е горд с баща си!

Защо в България има такъв голям недостиг на класни голмайстори? Виждаме, че и в момента националният отбор изпитва проблеми на тази позиция..

Позицията на централен нападател е специфична, виждате, че особено в България малко нападатели достигат до 20 гола даже. От младите не излизат типични 9-ки, повече офанзивни играчи или крила. Не мога да дам точна оценка защо това е факт, но се надявам да се появи някое момче, което да се труди и след време да имаме отново добър български централен нападател.

Като играч с толкова много голове зад гърба си, кое би определил като най-важното за един нападател? Чували сме често да се споменава, че нападателят трябва да е вманиачен по вкарването на голове..

Винаги съм казвал, че е един нападател трябва да е вътрешно егоист. Много треньори в днешно време, без да обиждам никого, най-често предпочитат работливи нападатели, които да свързват добре играта и да пресират повече.

Аз съм привърженик на по-статичния тип нападатели, които обаче имат присъствие в наказателното поле и от две положения ще вкарат два гола. От тази гледна точка доста треньори играят с фалшива 9-ка, но такъв играч няма как да е същински голаджия и да вкара повече от 7-8 гола на сезон, защото няма ръст и присъствие в наказателното поле. Все пак, всеки треньор си има начин на работа.

Изгряващият на голямата сцена Ерлинг Халанд ли е перфектният нападател?

Ами определено има присъствието, както и головият нюх, особено за годините си той е на много високо ниво, но такива като него са единици в света. Виждаме, че в цяла Европа, включително в Италия, се залага на нападатели на по 35-36 години, които да са типични голаджии. Роналдо в Ювентус, например, седи все по-близо до вратата и когато е на терена, то отборът е напълно променен, защото той може винаги да вкара. Виждате как Реал Мадрид страда, след като той напусна, защото изваждаш играч с 50 гола на сезон, а това трудно се замества. Има си хора, които просто имат присъствие в наказателното поле.

Представителният ни тим имаше доста слаба 2020-та година. Дава ли надежда новата генерация таланти за по-добро бъдеще?

Със сигурност, играчи като Дани Наумов, Доминик Янков, това са много добри футболисти, играл съм срещу повечето от момчетата от новата генерация и това са много талантливи играчи. Важното е да са трудолюбиви и по този начин да надграждат в отборите си, след което и да играят редовно и в националния отбор.

Каква е тайната на задържането задълго в чужбина, защото за много наши момчета това се оказва много трудна стъпка?

За мен грешката често е и на българските клубове. Когато едно момче направи няколко добри мача в клуба си, президентът на този клуб обявява, че той е готов за национал. След като изиграе половин мач за националния, то веднага бива продаден за 1 милион в чужбина, но той изобщо не е готов за тази стъпка и се връща до 6 месеца. Когато направиш 1-2 силни години за клубния си отбор, станеш водеща фигура и след това изиграеш и известен брой мачове за националния отбор, то чак тогава може да имаш готовност за следващата стъпка. Изкуствено ги пращаме в чужбина и те ни ги връщат много скоро.

За финал на интервюто – какъв съвет би дал на младите момчета, които тепърва прохождат във футболно отношение?

Ще кажа нещо, което казваме и на момчетата в ЦСКА 1948. Имаме много талантливи играчи, това, което трябва да направят е да бъдат трудолюбиви. Това повтаря постоянно и треньорът. На хората като мен, Галин Иванов, Венци Василев, Пиргов не остават чак толкова години на високо ниво. Затова след нас младите трябва да вземат диригентската палка и да бъдат водещи фигури в отбора. Така те ще имат възможност да излязат и в чужбина и да помогнат и на националния отбор, за да не сме толкова зле, както бяхме последната година.