Президентът на Славия Венцеслав Стефанов даде интервю пред Спортал в Анталия. Колегите честват 20 години от своето създаване.

– Как бихте се представили Вие? Кой е Венци Стефанов?
– Един нормален човек в напреднала възраст. За някои приятел, за някои недолюбван. Много хора ме уважават, сигурно повече не ме уважават, но това е нормално. Ако всички те обичат и уважават, нещо не е добре. Още повече, че когато Славия побеждава, много хора не ме уважават. Предпочитам да не ме уважават, но пък Славия да побеждава.

За Димитър Пенев

Много са историите с него. Може да се говори за него единствено само в положителна насока, защото е човек-легенда. Не само като треньор, но и като футболист. Поне аз не знам той да е обидил някого, да е нагрубил някого. Често се виждахме в последните години, щастлив съм от това, защото може би видях истинския Пенев, не този, който беше на върха, а обикновения човек, този човек от народа, дето се казва. Голяма загуба! Скоро България няма да има такъв треньор като него. Не е имало и мисля, че няма да има скоро.

За подготовката на Славия и трансферите

Момчетата тренират на пълни обороти, имат много интензивни тренировки. В първата контрола се усещаше умората, но както е казал Суворов – повече труд в подготовката, по-леко в боя. Имаме млади футболисти с голямо желание да се научат да играят съвременен футбол, малко бяхме изостанали в тази насока, но се надявам след тази подготовка да имаме сериозен напредък. Съвременният футбол отиде толкова напред, че много малко отбори в България могат да кажат, че играят като съвременните европейски отбори. Все още сме в началото на трансферния период – и Кристиян Балов, и Кристиян Стоянов имат още какво да дадат на Славия. Интерес към тях има, но не трябва да стане на всяка цена и където и да е. Мисля, че нито „Герена“, нито „Армията“ са възможни дестинации за някой от двамата.

За Ратко Достанич

Той е доказан специалист. Виждам, че води отбора в правилна посока, изисква максимум себераздаване. Това си пролича в мачовете, в които водеше отбора. След тази подготовка се надявам да изглеждаме още по-добре. Ратко е работохолик. Имам чувството, че работи по 17-18 часа. Дава всичко от себе си. Много силно впечатление ми направи, че сред първите неща, които предприе беше да направи подробен профил на всички в школата. Наблюдава всички, работи по съвременна методика, не прави компромиси към никого – нито стари, нито млади.

За Георги Петков

Ще видим дали това ще му е последният сезон. Да, предстои да разберете.

За битката за титлата

Левски води заслужено дотук. Друг е въпросът дали ще издържи докрай. Във финалната четворка имат мачове с преките съперници, тогава ще се покаже кой кой е. Скритият фаворит е ЦСКА 1948. Ако не сбъркат ваксата, имат всички шансове да се намесят в борбата. Уважавам Цецо, въпреки че е доста по-млад. Чест му прави, че той тръгна от нулата, направи един отбор и не залага на помощ от други отбори, нито на съдийска подкрепа. И печели. Не съм отписал Лудогорец, защото това е отбор с много опитни футболисти. Тези футболисти струват много пари на пазара. Ако стане „сглобката“ между треньор и отбор, никой няма да се отърве лесно срещу Лудогорец. Нито Левски, нито ЦСКА, нито ЦСКА 1948. Все още чакам парите за щетите от Веласкес и компания! Очакваме включване. Но ще платят – те бавят, но не забравят, така да се каже (смее се). С Наско и Дани Боримиров винаги сме имали добри взаимоотношения.

За думите на Боримиров за „удари под кръста“

Когато почваш с такива неща, значи не си сигурен в себе си. Ако си сигурен, ще имаш отбор за шампион, не те притесняват ударите под кръста. Какви удари под кръста? Някой съдия няма да даде дузпа за Левски? Това ли може да спаси противниците и Левски да не стане шампион? Ако ние се намесим в борбата за титлата, тогава те трябва да се притесняват. Защото знаят, че изправени срещу Славия, винаги са на колене. Да, винаги. Когато сме поискали ние.

За трансфера на Око-Флекс от Ботев (Пд) в Левски

Не съм запознат с този казус и не искам да взимам отношение. При трансфера, който беше сега на Соле братята му искаха да се сложи откупваща клауза. Аз съм против и не се съгласям никога да има такава клауза, защото това е една предпоставка да се вършат такива трансфери.

За Георги Иванов като президент на БФС

Оценката ми е много добра. Не казвам „Отличен“, защото всеки има какво да се учи – Георги също може. Виждам, че той работи, честен е, не се навежда, справедлив е към всички клубове, строг е към съдиите. Ако има някаква финансова възможност, съм сигурен, че ще бъде и по-ларж към клубовете, но и при него все е късо.

За националния отбор

Националният треньор не е треньор. Той е селекционер. Нямаме пчеличките, които да носят зърното, имаме перспективни единици – някои развити, други недотам. Националният селекционер трябва да избира от наличното в момента. Смятам, че Сашо направи няколко добри избора. Не ми е бил любимец, но виждам, че направи по-добри неща от Илиан Илиев. Защо? Може би защото беше работил с тези момчета в младежкия национален отбор и им гласува доверие. В Западна Европа – Франция, Испания и Англия, 17-годишни правят фурор. Някой им дава шанс. А при нас централният защитник беше на 36, другият на 31. Единият завиваше по-бавно от тролей номер 3 на „Бъкстон“. Извинявайте, но сега виждаме съвсем друга динамика, друг подход на противодействие. Може би разузнаването му е по-добро.

За футбола на фона на политическата картина

Егати въпроса! Това е въпрос не с повишена трудност, а може би трябва да съм оракул, за да отговаря! Ако след избори, които ще определят най-накрая едно правителство, то погледне в три насоки: образование, здравеопазване и социални дейности, спортът трябва да е или към образованието, или към социалните дейности, сигурен съм, че тогава в държавата ще настъпят коренно различни промени в интерес на спорта и футбола. В тази измъчена, да не кажа ограбена, държава все пак поникват кълнове като волейболистите и Насар. Винаги имаме таланти, които не се раждат другаде. В Сеул бяхме в петицата по медали. Нашата микро-държавичка измести такива сили като Франция, Англия и т.н. През 1994-та финалът трябваше да бъде Бразилия – България, но съдиите ни ограбиха. Премазахме всичко не по дартс или петанк, а в най-популярната игра в света.