Великият Христо Стоичков! Едно щастливо момче на 60

На 8 февруари 1966 година в Пловдив се ражда Христо Стоичков, за когото историята е предвидила специално място в първото изречение на първата си страница. Това е решението на съдбата и както добре се знае, нищо и никой не може да го промени. Хората могат само да предполагат, а само Господ разполага!

Христо Стоичков, известен още като Камата и Модерния ляв, а най-често споменаван по народному като Ицо чества в неделя 60 годишен юбилей като един щастлив и реализиран човек! И с тежкото бреме на световна знаменитост, а това обстоятелство си има както добри, така и лоши страни. Популярността е лъскавата страна на монетата, но като я обърнеш обратно, виждаш озъбената същност на човешката природа. Азбучна истина е, че успелите не ги обичат, дори защото пълното щастие не е позволено.  Но изглежда, че Стоичков по някакъв чудодеен начин се справи дори с постулатите на Иван Хаджийски за навиците на българина. Опровергава и онази библейска максима, че никой не е пророк в собствената родина.

Христо спечели повечето си битки, когато бе действащ футболист. Изкачи няколко непокорени от български крак върха, но тези постижения могат да се припиша изцяло на талант и късмет. Личната заслуга за успехите винаги е относителна и подлежи на обструкции! Но да изминеш разстоянието между спортна звезда до световна знаменитост вече е въпрос и на други качества, а не само на ритане и тичане. 60-годишният Стоичков, който макар и с посребрени коси изглежда като момче, може да се похвали, че е безспорен любимец на нацията. И фактите, а не голите разсъждения го доказват. Навсякъде по света и у нас, Христо е съпътстван от усмивки и добри пожелания. Присъства в хиляди галерии и всеки, който се е снимал с него, задължително се хвали пред своите приятели и познати, че се е запознал, по-точно, че е бил със самия Стоичков. Ежедневно присъства в стотици разговори, защото всеки иска да изрази мнението си за него. Това е неговият живот – иска или не иска, присъства в чуждите обсъждания.

И едва ли момчето, което започва с футбола в Пловдив и преминава през Харманли, София, Барселона, Парма, Рияд, Токио, Далас и Чикаго си е давало сметка, че успехът има своята голяма цена и когато си е мечтал за „Златна топка“ в Кършияка, едва ли е подозирал какъв дълъг път му предстои да извърви и колко тежко е изпитанието да си непрекъснато в устата на хората. Но ако си прави равносметка, трябва да се е досетил, че се е справил великолепно. Вероятно всеки иска да бъде на мястото на Стоичков, но малцина си дават сметка, че Съдбата не избира на случаен принцип. Тя си има строги критерии и ако вникнем в нейните мотиви, ще разберем, че 60-годишният българин се оказа отлично подготвен за мисията. Както се казва – щастието трябва да се заслужи, защото кацналото на рамото птиченце може лесно да отлети и да забрави да се върне!

Всичко, написано досега, имаше за цел да покаже, че Христо Стоичков на 60 години не е просто някакъв ветеран, а реално действаща фигура в живота и футбола. Многопластов човек с разностранни занимания. Коренно различен е от другите, които, като свършат с футбола и не станат треньори, се отдават само на спомени за предишно величие. И като дойде кръглата годишнина дадат някое друго интервю и пак се приберат вкъщи. Животът на Стоичков момента е по-интензивен дори спрямо най-активните му футболни години. И истината, че той си го постигна и направи това сам, без да лежи на стари лаври. Това е най-силното качество на Стоичков, че старите лаври ги е оставил вероятно за 100-годишния юбилей! Макар, че не се знае какво ще е и тогава при неговите непрекъснати нови и нови творчески планове. Христо постоянно отваря нови пространства пред себе си, не на последно място, защото има рядката способност да преценява правилно хората. И най-близкото му обкръжение е съставено само от креативни и способни хора. Реализацията на идеите следват една след друга. Собствена модна марка, невероятна „История“, която се превърна в най-продаваната българска книга през 21-и век, сега чакаме филма, който със сигурност ще попадне в номинациите за „Оскар“. Работа за популяризиране и развитие на футбола към ФИФА и най-важното – стоене по-далеч от дребнотемието в българския футбол. Най-правилното му решение след активния футбол бе да се дистанцира от нашенската среда, но да остане да присъства в живота на родината. Така той сега е изцяло в бяло,а мнозина други са изцяло в черно. И е напълно ясно кой е по-умен!

Но най-важното в човешкия живот е личното щастие. Признанието и уважението са на следващите две места. Когато си обграден от прекрасно семейство и верни приятели, няма какво повече да искаш. Това за разлика от всички други неща в живота не се купува с пари. И утре юбилярът има всички основания да бъде доволен от себе си, защото пътят, макар и със завои, е бил правилният.

 Материал на Жаклин Михайлов, „Тема Спорт“