1. За титлата се борят три отбора
От петте европейски първенства интрига за титлата остава само в Англия и в Испания. В Германия Байерн има преднина от 20 т., в Италия Ювентус води с 11 т. на Рома, а Монако едва ли ще навакса изоставането от 8 т. спрямо ПСЖ във Франция.
Само 3 т. делят първите три отбора в Примера. При това преди месец Реал изоставаше на 5 т. от Барса и Атлетико, а сега води. Освен това (тук е голямото предимство спрямо Англия) и трите тима запазват огромни шансове да се класират за 1/4-финалите на Шампионската лига.
2. Атлетико М на Диего Симеона
Пет години запалянковците се молеха в Примера да се появи трета сила. Под този лозунг се наливаха пари в Сантандер и Малага, но на практика решаващо се оказа едно треньорско назначение. Вярно е, че Атлетико е много по-добре във финансово отношение от повечето отбори в испанския елит. Но така си беше и преди, а циркът в стана на Дюшекчиите престана едва след идването на Диего Симеоне.
Едва ли някой си е представял преди три години, че Атлетико ще има една от най-стабилните защити в Европа. Още в края на миналия сезон Дюшекчиите спечелиха Купата на краля, като надвиха Реал. Тази година те биха Белите на "Бернабеу" и в първенството, влязоха в елиминациите на ШЛ и все още поддържат темпото на грандовете в шампионата.
3. Модернизирането на Барселона
През периода на Гуардиола и Виланова Барса в крайна сметка стана жертва на собствения си игрови стил и успя да омръзне на неутралните фенове. Привлеченият по спешност от Южна Америка Херардо Мартино започна да насажда по-"вертикален" футбол, разрушавайки догмите, предписващи непрекъснат контрол върху топката.
Когато Райо Валекано в мача с Барса постигна по-висок процент владеене на топката от Барса, това предизвика истинска буря в Каталуния. Така или иначе, днес действащият шампион на Испания практикува по-уязвим, по-рискован, но именно затова и по-интересен футбол.
4. Разнообразният Реал М
Анчелоти прати в небитието твърдоглавия прагматизъм на предшественика си Моуриньо, като получи огромни ресурси в атака. С помощта на новопривлечения Гарет Бейл италианецът направи всичко по силите си за това позиционните атаки на Реал да не отстъпват на контрите.
Като истински лидер в средата на терена се утвърди Лука Модрид. Анхел ди Мария пък отстъпи мястото си на крилото на струващия 100 млн. уелсец, но преоткри себе си в средата на терена.
Тимът на Анчелоти набра страхотна скорост след Нова година и в момента изглежда най-сериозният конкурент на Байерн в ШЛ. Показателно е, че един от най-ярките играчи през миналия сезон – Иско – стои на пейката, защото не се вписва в схемата на дон Карло.
5. Баската съпротива
Никой в Испания не може да се мери с грандовете? Как ли пък не! Баските клубове – получилият първи (макар и горчив) опит в ШЛ Реал Сосиедад, устремилия се с пълна газ към Лигата Атлети Б и способният да разкъса всеки съперник на "Реино де Навара" Осасуна – опровергават горното твърдение.
Справка:
Атлетик Б - Барса 1:0
Атлетик Б – Реал М 1:1
Реал Сос – Барса 3:1
Осасуна – Барса 0:0
Осасуна – Реал М 2:2
Осасуна – Атлетико М 3:0
6. Разнообразието на стиловете
В Примера играе веселият тим на Райо Валекано, който е в топ 5 на Европа по владеене на топката – средно 59,7% на мач. По този показател отборът бие Милан, Рома и Ман Сити. Освен това играчите на Райо си подават по-точно от Байер Л, Нюкасъл и Борусия Д.
В Примера обаче има и други удивителни отбори. Леванте държи топката най-малко на целия континент – 36,4% и показва най-слабия процент точни подавания (69,2%). Играчите на Еспаньол печелят повече единоборства във въздуха, отколкото 19 от отборите в английския елит, а Виляреал е в топ 20 на отборите, допускащи най-малко удари по вратата си.
7. Испания произвежда таланта
Проточилата се икономическа криза в Испания оказва влияние и върху футбола. Достойнството на Примера е във факта, че клубовете обедняват само финансово, но не и откъм таланти.
Фалкао замина, но Диего Коща го заменя напълно успешно. Няма ги Хесус Навас и Негредо, но празнината в Севиля запълват Ракитич и левият бек Морено.
Суперталантът Муниаин не блести както преди, затова пък най-добрите си сезони правят Гризман и Вела. Коке в Атлетико, Рафиня в Селта, Андер Ерера и Итураспе в Атлетик – скоро тези момчета ще струват толкова, колкото напусналите миналото лято. В момента 17 от клубовете в Примера не могат да купуват играчи, но могат да ги отглеждат.
8. Най-неадекватното съдийство в Европа
Едва ли има страна, която да е доволна от реферите си. Испания обаче заема особено място в тази сфера. Според "Марка" оценка "слаб" (4 и по-малко по десетобалната) е била писана на съдиите на 26,5% от двубоите. Главен герой е Мунис Фернандес, който превърна във фарс мачовете Барселона – Севиля, Елче – Реал М, Леванте – Еспаньол и Алмерия Валядолид.
Ясно е, че това не е повод за гордост, но в интерес на истината, колкото и да е странно, прави първенството по-непредсказуемо и по-вълнуващо. Всеки скучен мач в Примера рискува да влезе в новините с някоя нелепа приумица на рефера. Испанското съдийство е като вятъра и дъжда – него просто го има и човек винаги трябва да е готов, че в следващите пет минути може да му вдигнат несъществуваща засада, а после да отсъдят съмнителна дузпа в негова вреда.
Станислав Ринкевич, "Спорт сегодня"