Дълго време Франц Бекенбауер беше смятан за светец във футбола. Но скандалът около покупката на Мондиал 2006 заклати трона му, а сега се оказа, че е получавал и награди за заслугите си. Факт, който винаги е отричал. Оказа се обаче, че взимал пари. Въпреки че безброй пъти сме слушали как е работил безвъзмездно, за да докара Мондиал 2006 в Германия. Ей така, в името на родината. Оказа се, че и това са били само приказки, а той се е облажил с 5,5 млн. евро хонорар.

По принцип в това не би трябвало да има нещо лошо, защото от името на ГФС той докара в родината си мероприятие, което е от огромна важност на много нива. Освен директните приходи от маркетинг, спонсори и продажби на билети има и по-дългосрочни ефектни като покачване на атрактивността на Германия за туристите и новите стадиони, на които Бундеслигата преживя истински бум. И от тази гледна точка би могло да се каже, че Бекенбауер с право е взел пари.

В цялата работа обаче има два компонента, които придават кисел вкус на цялата история. Единият са откровените лъжи, че Кайзера работи безвъзмездно като шеф на организационния комитет. На него очевидно му харесвало да е в ролята на добрия самарянин, донесъл Мондиал 2006 на Германия. Безкористен акт? Ни най-малко. 

Вторият компонент е поредното доказателство, че той е обикновен наемник. Хонорарът му е платен от Oddset в замяна на реклама. Това обаче не е нещо специално, защото Кайзера рекламира почти всички продукти на тази земя, винаги срещу значителни суми. Само че в случая компанията не му е платила директно, а през ГФС. И точно това причинява този смут. Засега няма отговор защо така се е получило. Няма отговор и защо за парите са платени данъци чак 4 г. по-късно след упражнен натиск.

Дали е искал да ощети хазната с тях? Или пак не е знаел нищо, защото не е искал да си цапа пръстите, докато се представя за чист човек пред обществото? Покрай историята за онези 6,7 млн. евро, които уж организационният комитет е трябвало да плати на ФИФА, за да получи финансова подкрепа, той твърдеше, че е подписвал сляпо всичко, което са му подавали сътрудниците му. 

Обясненията му бяха, меко казано, странни. Ако е вярно, значи е действал невероятно наивно. Иначе е лъгал, както в сегашния случай с уж безвъзмездната му работа. Каквато и да е истината обаче, колкото повече се осветлява личността на Бекенбауер, толкова повече той губи от блясъка си.

Ларс Валродт
Превод на вестник "7 дни спорт"