Само преди близо четири години и половина германският национален отбор по футбол беше на върха, печелейки световната титла за четвърти път. На полуфиналите в Бразилия момчетата на Йоги Льов сътвориха една от най-големите сензации в историята, прегазвайки най-футболната нация с невижданото 7:1 насред Бело Оризонте.

Тогава дори на шовинистите в Берлин им стана мъчно за Селесао и за хилядите бразилци, които плачеха като малки деца не само заради рухналата мечта купата да бъде върната у дома, но и заради огромния срам. Кой ли е очаквал, че на следващото световно самите германци няма да си намерят място от срам и погнуса, правейки най-слабия мондиал в историята си...

Не е за вярване, но се случи. С почти същите основни футболисти Бундестимът претърпя крах и в група с Мексико, Швеция и Южна Корея завърши на последно място. Само с два вкарани гола, което се случва за първи път на германците. Шампионите, които неизменно бяха сред най-добрите четири състава на последните четири първенства на планетата, този път учудващо заеха ролята на боксова круша.

Льов стана първият селекционер на страната, чийто тим отпада още в групите на световно първенство. Той пое отговорност и призна за проявена арогантност, но остана на поста си, а гафовете не секнаха. След Мондиал 2018 тимът записа нулево равенство с новия световен шампион Франция и загуба с 0:3 в Холандия, като по този начин за първи път в славната си история Германия не успя да вкара гол в три поредни официални срещи.

След поражението с 1:2 от Франция в Лигата на нациите се стигна до още едно невиждано до момента падение - четирикратните световни шампиони допуснаха шеста загуба в рамките на една календарна година. Аурата на шампионския отбор от 2014 година окончателно рухна на малки парчета, а съперниците вече си вярваха, че могат да победят смятаната за непобедима допреди няколко години футболна машина.

Любопитното е, че почти в същия период от време тази загадъчна трансформация засегна и най-успешния германски клуб Байерн Мюнхен, който по традиция дава най-много национали на Маншафта. Баварците вече не изглеждаха толкова уверени и онова излъчване на обединени в отбор полубожества се изпари. Воденият от Нико Ковач състав започна да прави куп детински грешки и да губи точки срещу опоненти, които излизаха със свалени гащи не само в Мюнхен месеци по-рано.

Как се стигна до това паралелно падение? На теория проблемите в Байерн би трябвало да се отразят и на Бундестима. Поне такова е обяснението, когато говорим за перманентно слабата форма на Томас Мюлер, за дългото отсъствие заради контузия на Мануел Нойер, за комичните изяви на Матс Хумелс и Джером Боатенг - стълбове на световното в Бразилия, които заради чести травми така и не можеха да си върнат познатия ритъм и сравненията с тролеи не закъсняха. 

Скандалната снимка на Илкай Гюндоган и Месут Йозил с Ердоган наля масло в огъня и разцепи националния отбор на групички. Твърди се, че германците с арийска кръв не са останали впечатлени от постъпката, докато националите от смесен произход веднага ударили рамо на "събратята" си. Понякога е нужна малка искра, за да пламне голям пожар. А там където има напрежение, автоматично няма спокойствие. Спокойствие, толкова необходимо за силно представяне на голям форум, където малките детайли правят разликата в битките между титани. До които бледите (като излъчване, не толкова като цвят на кожата) и неприличащи на себе си германци изобщо не стигнаха в Русия. 

Германия не играеше като вярващ в себе си колектив на руска земя още от първия си мач срещу Мексико и затова се бях обзаложил, че воденият от Йоги отбор е до осминафиналите или максимум до четвъртфиналите. Изобщо не предполагах, че фиаското ще е чак толкова зрелищно и шумно. 

Сред причините за сгромолясването можем да посочим кадрови грешки на Льов, който не извика най-добрия млад играч във Висшата лига Лерой Сане за сметка на колебливия Юлиан Брандт. Бързакът от Манчестър Сити вкарва или записва асистенция в почти всеки мач, а освен това строши рекорда за най-бърз играч в историята на Висшата лига със своите 35.48 км/час.

Нямаше го и намиращият се във форма тогава стрелец на Байерн Сандро Вагнер за сметка на опитния национал Марио Гомес, който обаче отдавна е бледа сянка на самия себе си заради тежките травми. Мнозина се питаха защо пази лекувалият се от септември до май Нойер, а не стража на Барселона Марк-Андре тер Стеген, чиито ръкавици още бяха горещи от добрия му сезон. 

Льов беше обстрелван с въпроси и за своите любимци Сами Кедира и Месут Йозил. За първия започна да се създава впечатление, че ще играе в националния отбор доживот, без значение дали има силите и качествата да го прави. За последния президентът на Байерн Ули Хьонес заяви, че е "слабак, който се влачи по терените от години" и че "за последно е печелил единоборство през 2014 година". Отказването на Йозил от националния обаче не реши проблемите на Маншафта. Грозното в неговото отказване беше, че Месут дори не си направи труда да се обади на пазещия го от критики през годините Льов, който научил новината от медиите...

Хаосът в Бундестима ставаше все по-голям и огънят често беше приятелски. Навярно чак след време ще изплува истината за "подпочвените води", които сринаха из основи тази толкова стабилна и красива конструкция, достигнала своя апогей през 2014 година в Бразилия с бърз, красив и резултатен футбол. От една Германия, която показваше непримиримост и при аванс в резултата, до сбирщина, която не можеше, не искаше или не знаеше как, бяха изминали само броени месеци.

Всеки успешен отбор рано или късно приключва поради куп причини, като основната е пренасищането от победи и способността на съперниците да намерят "противоотровата". Но малко са отборите като Германия от Мондиал 2014, които са били наистина изключителни и са се сгромолясвали така зловещо за толкова кратък период от време.


Друми Георгиев, Gol.bg