Паденията и възходите вървят ръка за ръка не само в спорта, но и в живота. Търсещите постоянно подобрение в резултатите нямат здрава връзка с реалността, защото желанията им са утопични. Намирането на постоянството и гравитирането около една стабилна линия на развитие, със своите спадове и възходи, вече е реална и изпълнима цел.

"Постоянство" е дума, която със сигурност не можем да използваме, ако искаме да олицетворим годината на германския шампион Байерн Мюнхен. Баварците изпращат една много странна сладко-кисела 2019 година и не съм сигурен дали самите те могат да й поставят точна и обективна оценка.

Програма "минимум" беше изпълнена с "основното ястие" - седма поредна сребърна салатиера през пролетта. Имаше и вкусна "гарнитура" - Купата на Германия. Може би най-красивият трофей (направен e от позлатено сребро и по него има 18 нефрита, 12 турмалина и 12 планински кристала) във футбола. И един от най-скъпите (оценява се на 100 000 евро). 

"Десертът" обаче липсваше. Не само сладката черешка, но и цялата торта под нея се загубиха от погледа на баварците. Трофеят в Шампионската лига остана на цели пет мача от Байерн, защото отборът отпадна още на осминафиналите от бъдещия европейски шампион Ливърпул след 7 поредни класирания поне на четвъртфинал.

Всеки може да загуби и отпадне от този невероятен през 2019 година Ливърпул (най-силният вицешмапион в историята през миналия сезон и настоящ лидер във Висшата лига), но при загубата с 1:3 в Мюнхен германският колос изглеждаше страхлив, безидеен, сив. Горчилката беше голяма и още тогава стана ясно, че ще бъде вдигнат мерника на Нико Ковач.

Хърватинът спечели домашен дубъл и отборът тръгна добре през новия сезон. Дори срази Тотнъм с историческото 7:2 насред Лондон, но влезе в серия от пет поредни мача, в които неизменно допускаше по два гола във вратата си. Най-тежката загуба от 10 години (1:5 във Франкфурт) на баварците доведе до логичната раздяла с Ковач.

Взетият през лятото за негов заместник Ханзи Флик пое юздите и тръгна с рекорд - 4 поредни победи и голова разлика 16:0. След това обаче мюнхенци паднаха за първи път от 2012 година насам срещу Байер Леверкузен у дома и допуснаха обрат в дербито с лидера Гладбах. Резултатът: срив до седмо място в таблицата, на седем точки от върха. Само седем победи след 14 (2х7) кръга.

Цифрата 7, която по някакъв начин играе лоша шега на най-славния германски клуб, се появи на хоризонта прекалено заплашително. След близо седем години и половина като президент, Ули Хьонес доброволно слезе от трона си. 

Представянето на Байерн през цялата година е като безконтролно йо-йо и ако трябва да вкараме чувство за хумор, то отборът е като маймуна с автомат - опасна е за съперниците, но и за себе си.

Големият проблем е липсващият баланс, който очевидно е на всяко едно ниво в клуба. Донякъде това е странно, защото финансовите показатели са прекрасни и приходите се увеличават. Това обаче е тенденцията при всички големи клубове. Въпросът е как финансовата стабилност може да бъде използвана умело, за да се отрази на самия отбор.

От клуб, даван за пример заради своята икономическа "хигиена" и агресивен стил на игра на терена, Байерн постепенно започва да се превръща в един типичен успешен маркетингов продукт, започнал да губи физиономията си. Баварското ДНК, характеризиращо се с дисциплина и непримиримост, претърпява видими промени.

Каквото и да ни говорят от Мюнхен, фактите го потвърждават. От лятото на 2016 година насам отборът не може да намери своя треньор (Карло Анчелоти и Нико Ковач бяха уволнени, а Юп Хайнкес трябваше да поправя щетите, излизайки от пенсия). 

През пролетта беше строшен клубният рекорд, но платените 80 милиона евро за защитника Люка Ернандес предизвикаха коментарите на куп критици. Французинът беше закупен контузен и след сделката с Атлетико претърпя операция на коляното. Той получи тежка контузия и в глезена, заради която пропусна по-голямата част от полусезона.

В последните три мача за годината Байерн постигна важни победи и ще зимува на четири точки зад лидера РазенБалшпорт Лайпциг. Отличен финален спринт преди зимната пауза, но последните два успеха (3:1 над Фрайбург и 2:0 над Волфсбург) бяха донесени от 18-годишния дебютант в Бундеслигата Джошуа Циркзее, вкарал съответно в 91-ата и 85-ата минута. 

Временният треньор Ханзи Флик получи кредит на доверие и ще води отбора до края на сезона, като неговата основна задача е да стабилизира баварския колос и да му върне добре познатата физиономия на футболен звяр както в Германия, така и в Европа. Симпатичният бивш възпитаник на Юп Хайнкес много бързо спечели феновете, а това е нещо, с което Нико Ковач и Карло Анчелоти не можеха да се похвалят за по един цял сезон и "малко отгоре". 

Без съмнение Байерн и в момента е отбор с огромен потенциал, а мачовете с Челси на 1/8-финалите в Шампионската лига могат да се окажат ключето към големия триумф. Триумф, който за гладния за европейска слава баварски звяр вече задължително излиза извън контурите на Германия.


Друми Георгиев, Gol.bg