Здравейте, уважаеми читатели, на Gol.bg. Заради липсата на мачове, причинена от пандемията от коронавирус, подновяваме рубриката си "Шампионска лига - Архивите са живи".

В нея ще ви припомняме едни от най-запомнящите се и легендарни финали в Шампионската лига.

Ще ви върнем през пролетта на 2006 година, когато в Париж Барселона печели турнира след епичен финал с Арсена, в който в герой се превърща шведската легенда Хенрик Ларсон.

По това време каталунците доминираха тотално на Стария континент, а в разцвета на силите си беше Роналдиньо.

Ето и събитията на 17 май 2006 година:

Барса е предвождана от бразилската си перла в този мач, отборът е на гребена на вълната и мечтае за втори трофей в Шампионска лига. Арсенал пък за първи път се класира на финал, а в състава им личат имената на Йенс Леман, Сол Кембъл, Робер Пирес, Фреди Люнберг и една от най-големите им легенди Тиери Анри.

По пътя към финала каталунците срещат доста проблеми, въпреки че са големият фаворит, докато „топчиите“ се превръщат в приятната изненада, след като последователно елиминират Реал Мадрид с гениалността на Анри, Ювентус и Виляреал. В тези срещи лондончани не допускат гол във вратата си, а здравата им защита ще си проличи и в решаващия мач за титлата.

Треньорът на Барса Франк Рийкард пък изповядва много атакуващ футбол и освен Роналдиньо, той разполага още с Деко и голаджията Самуел Ето'о. Триoто се намира в най-добрите си години, но героят на вечерта ще е друг.


Първите минути в Париж са изцяло за Арсенал, като Анри пропуска сам срещу Виктор Валдес още в началото. Така се стига до 18-ата минута, когато Леман фаулира откъсналия се Ето'о и главният съдия Тере Халге от Норвегия показва директен червен картон на вратаря. На терена се появява резервата му Мануел Алмуния, а от игра е изваден Пирес.

От тук до края всички очакват Барса да атакува мощно и да не срещне големи проблеми. Но за всеобща изненада мачът се развива по-друг начин. 8 минути преди края на полувремето Сол Кембъл засича с глава центриране от фаул отдясно на наказателното поле и оставя абсолютно безпомощен Валдес – 1:0 за Арсенал. Малко след началото на второто полувреме пред Анри се открива великолепна възможност да направи сензацията пълна, но пропуска.

След час игра Рийкард прави смяна. Той вади от игра опорния халф Марк ван Бомел, за да пусне Ларсон. Този ход на холандската легенда се оказва гениален. В 77-ата минута шведският национал пуска отличен извеждат пас към Ето'о, с който разсича защитата на Арсенал и камерунецът е точен за 1:1. В 81-ата минута той намира и Белети в наказателното поле и защитникът с мощен шут между краката на Алмуния носи втората купа от Шампионска лига на Барселона.

След края на мача Роналдиньо заявява, че е по-щастлив от 2002 година, когато става световен шампион с Бразилия, а Рийкард печели надпреварата като играч и като треньор

.Барселона – Арсенал 2:1

Голмайстори:

0:1 Кембъл (37)
1:1 Ето'о (77)
2:1 Белети (81)

Барселона: Валдес, Маркес, Пуйол (к), Ван Бронкхорст, Олегер (71 – Белети), Едмилсон (46 – Иниеста), Ван Бомел (61 – Ларсон), Деко, Жули, Ето'о, Роналдиньо
Треньор: Франк Рийкард

Арсенал: Леман, Коул, Кембъл, Ебуе, Туре, Пирес (18 – Алмуния), Хлеб (85 – Рейес), Фабрегас (74 – Фламини), Жилберто, Люнгберг, Анри (к)
Треньор: Арсен Венгер

Съдия: Тере Халге (Норвегия)

Пътят на Барселона до титлата:

Група 3:

Барселона – Вердер (Бремен) 2:0, 3:1
Барселона – Удинезе 4:1, 2:0
Барселона – Панатинайкос 0:0, 5:0

1/8-финал:
Барселона – Челси 2:1, 1:1

1/4-финал:
Барселона – Бенфика 0:0, 2:0

1/2-финал:
Барселона – Милан 1:0, 0:0

Финал:
Барселона – Арсенал 2:1