Споделеното в социалните мрежи „Уплашен съм“ от иначе безстрашния лидер на агитката Иван Велчев-Кюстендилеца говори достатъчно за чувствата, които този състав на ЦСКА предизвиква у феновете. Десет дни преди вечното дерби червените привърженици с основание са силно притеснени не само за изхода от сблъсъка, но и за целия пролетен полусезон. 

Футболистите изглеждат апатични, треньорът пък ниже клише след клише в изявленията си, без да посочи решение на проблемите. Идеите на Крушчич явно си остават само в главата му. След последната загуба от Яблонец анализът на сърбина включваше констатации като „бягахме добре“, „бяхме компактни“, „имахме някои ситуации за гол“, „нямахме късмет“ и т.н. Късметът е последното нещо, което липсва на ЦСКА в момента. Трудно е да си представим, че този отбор ще успее да се преобрази до 15 февруари.

Оставяме настрана резултатите в контролите. Те наистина не са водещият фактор за оценките на отбора. Да си припомним, че през юли ЦСКА победи сензацията Залцбург с още по-голямата сензация Холанд в състава, но скоро след това армейците катастрофираха с 1:3 от Черно море на "Армията". 

Не загубите, а представянето на отбора на испанска земя е това, което тормози червената общност. Няма какво да увъртаме - играта бе кръгла нула. Както каза Паро Никодимов в един от анализите си – няма нито една силна линия. И не се вижда откъде може да дойде промяна. 

В момента армейците не разполагат със солидни аргументи за преследване на високи цели. За шампионска титла вече не се и говори. А спечелването на купата и продължителна победна серия в първенството изглеждат като мираж. Отборът няма дори наченки на стил в атака, нито разполага с индивидуалности в добра форма. Няма и време до началото на сезона…

Формата на играчите и колективното представяне в почти всички линии не носят оптимизъм. Може би само на вратарския пост е постигната някаква стабилност. Три са позициите, на които десет дни преди вечното дерби не е ясно кой ще стартира.

Колебанията, за съжаление на Крушчич, не идват от голяма конкуренция на играчи в топформа. Напротив. Просто на определени постове никой не показва достатъчно аргументи за титулярно място. Най-ясен е примерът с десния бек, където в контролите с еднакъв резултат бяха редувани Турицов и Гълъбов. 

В последната проверка срещу Яблонец на поста стартира Жанио Бикел. Той вече има опит в потушаването на пожари ту на левия, ту на десния бек. И не е изключено пак да се прибегне до универсалните му способности, въпреки че е фаворит и за място в халфовата линия до Валентин Антов.

Младокът пък изглежда като един от сигурните титуляри – той се ползваше с пълното доверие на Крушчич в официалните мачове, а и в контролите бе сред играчите с най-много минути. За място до него опции са Пинто, Малинов и Бикел. Ако последният бъде пратен на десния бек, тогава ще се избира измежду пропусналия последните контроли Малинов и Пинто, чийто договор изтича през лятото.

Дилема има и за дясното крило. Вляво очевидно ще се залага на Евандро. А отдясно ще се избира между Отабор, Джеси и Енрике, като на този етап не е ясно кой от тях ще стартира във вечното дерби. Първите двама са неефективни, не помагат и в защита. Бразилецът пък едва ли ще е готов за пълни 90 минути срещу Левски. С него и новото попълнение Белтраме червените поне ще имат козове на скамейката за сблъсъка със сините. Изявите на италианеца тепърва ще са под лупа, но все пак той остави добри първи впечатления. А и миналия сезон е най-силният в кариерата му, така че не е излизал от игрови ритъм.

Качествата на Енрике пък са познати, в един момент той дори беше водеща фигура в далеч по-качествен състав на армейците. Въпросът е дали ще успее да върне формата си. На него и най-новото попълнение Белграме ще се разчита да внесат свежи идеи в атака и да решат въпроса с трудното създаване на положения и импровизацията.

Титулярите за вечното дерби, които изглеждат непоклатими, стига да не се случи нещо непредвидено в оставащите дни, са Бусато, Албентоса, Занев, Мазику, Антов, Евандро, Тиаго и Соу.

За много от постовете има нужната конкуренция като численост, но не така стои въпросът с качеството. Със завръщането на Джеси и Чорбаджийски оптимизмът не се връща. С привличането на Ахмедов също.

През лятото играта на тима куцаше, но Евандро беше във форма, която носеше повечето позитивни резултати. Сега атакуващите футболисти са далеч от най-доброто си състояние. За фланговите нападатели вече стана дума. Там надеждата е в завръщането на Енрике. Тиаго е все така неангажиран към случващото се на терена. И е много вероятно съвсем скоро Белтраме да поеме диригентската палка. 

На върха на атаката Соу се влага, старае се, но до него рядко достигат удобни топки, а когато все пак стигнат, той твърде често пропуска. Ахмедов и Юрич пък до момента не са показали нищо в контролите и не дават позитивни индикации.

Под ръководството на Милош Крушчич ЦСКА не вкара гол не само в петте си контроли в Испания, но и в първенството срещу Лудогорец, Локо Пловдив и Арда. На този етап статистиката е категорична – в над 50 % от мачовете си при този треньор ЦСКА не е поразявал вратата на съперника. Явно е, че червените имат сериозни проблеми пред гола срещу добре организирани отбори. А се задава вечно дерби…Там ЦСКА трябва да прояви повече настойчивост, ако иска да наруши тенденцията от описаните по-горе мачове.

Ако все пак червените спечелят, независимо с каква игра, загубите в контролите ще бъдат забравени веднага след последния съдийски сигнал на дербито.


Материал на вестник "Тема спорт"