Уважаеми читатели на Gol.bg, продължаваме да ви представяме рубриката ни "Фен зона".

В нея ще имате възможност всеки един от вас да напише/изкаже вижданията си по важен за него спортен/футболен въпрос. 

Сега е моментът да излеете мъката и възхвала за любимите си отбори и личности.

Днес публикуваме материал на Венко Станиславов, който прави обширен и подробен анализ за състоянието на грандовете в Англия и най-вече Ливърпул. 

Изпращайте вашите материали на info@gol.bg.

Срещата за Комюнити Шийлд, всяка година дава начало на новия сезон в Англия. Тази година по ирония на съдбата се изправиха два тима, които бяха доста силни през изминалия, като материализираха това с престижни титли. Единия спечели всичко възможно в местните надпревари, а другия се възкачи на най-високия връх в съвременния футбол, този на Европейски клубен шампион.

По една "горчилка" обаче остана и за двамата мениджъри. Пеп Глардиола вече доста години не е печелил най-престижния клубен турнир, като това беляза, както три годишния му престой в Байерн, така и досегашните му успехи с Ман Сити, докато за Клоп, някакси основната цел беше да върне отбора, там където му е мястото в местното първенство - най-титулувания тим в Англия (така както е било винаги и в Европа)!

Улисани да се борят със Сити през миналия сезон, момчетата на Клоп на шега стигнаха до полуфинала с Барселона, а там въпреки многото контузени футболисти, успяха да направят един зашеметяващ реванш в Англия и да продължат да пишат европейската си футболна история със златни букви. Финалната среща срещу неопитния в европейските битки тим на Тотнъм, беше доста очаквано спечелен и отбора отново показа високата си европейска класа.

Този трофей обаче, въпреки престижа и значението си, за Ливърпул винаги е бил нещо очаквано, постижимо, по презумция полагащо се на този велик отбор. Най-високия връх от всички надпревари, като че ли се отдава, като с лекота на този европейски гранд! Не стоят така нещата обаче с титлата в Англия. Там като някаква прокоба отбора вече почти 30 години не успява да докосне трофея и да си върне върха, превзет в ерата на Фъргюсън от Манчестър Юнайтед.

Този сезон отново всички погледи ще са приковани към Англия. Миналия, титлата се изплъзна на точка, въпреки успешния и зашеметяващ сезон за момчетата на Клоп, но този, очакванията са отбора да съсредоточи всички сили главно в него! Устремът, които отбора показа миналия сезон, тази засилка, която все по-заплашително и целеустремено доближава титлата, трябва да бъде използвана и Европейския клубен шампион, най-после да постигне заветната цел.

Всъщност истината е, че има една единствена причина, отбора така злощастно да загуби отличието през миналия сезон. Ако през първите три сезона на Клоп в Ливърпул, отбора се изграждаше и се привличаха "точните" играчи за стила на талантливия Клоп, ако се трупаше опит в битките за Англия и тези на евротурнирите, ако изгубените финали със Сити, Севиля и Реал Мадрид, служеха за да покажат на играчите, че тренировките и опита са важна съставка за изграждането на успешен тим, то миналия сезон Клоп вече имаше готов отбор, с топ играчи и опит от няколко изгубени финала. Но сякаш нещо отново липстваше, за да се пребори с милионната селекция на Сити.

Топ трансферите на Ван Дайк, Алисън Бекер, Наби Кейта, Фабиньо, Салах, Мане и Окс-Чембърлейн, повишиха доста нивото на отбора, Клоп успя да изгради и атрактивен, красив и печеливш нападателен стил на игра, играчите имаха и нужната физическа издържливост и сила да поддържат топ ниво през всичките 90 минути на мачовете и то през целия дълъг сезон, и въпреси че пролетната част на сезона налегналите контузии в защитата и халфовата линия и видимата умора в ключови играчи като Салах, Мане и Фирминьо се виждаше, пак имаше положения и нещо друго не им достигаше да не изгубит поне един от тези ключови мачове, завършили на равно с Ман Юнайтед, Лестър, Уест Хям и Евертън. И ключът е в това, че тези мачове не бяха спечелени в период, в които отбора беше начело в класирането.

Това, което попречи на отбора да запази доста внушително изглеждащата си преднина пред Сити, не беше директният им мач на 3 януари, когато едно избухване на Сане, позволи на Сити да се върне в играта за титлата, не беше и контузиите, умората или допълнителните мачове в Шампионска лига! Това, което липстваше на Ливърпул или по-скоро на този добре сработен колектив от талантливи млади играчи, беше че те нямаха увереността, че могат да преодолеят проклятието над Анфилт и да донесат трофея след почти 30 години суша!

Някак тези 29 години безтитлие в Англия натежаха твърде много на психиката на Салах и съотборниците му. Някак те самите не си повярваха, че имат класата и нивото да постигнат нещо, което не се отдаде на отбора три десетилетия. Играчите нямаха самочувствието и увереността, че могат да са шампиони! Не си повярваха, а за да постигнеш каквото и да е в живота, трябва първо да си повярваш, че имаш качествата да го направиш. Те просто не си повярваха, че са поне класа над мултимилионната селекция на Глардиола, изпразнена от титулуваността на великия Ливърпул!

Момчетата от Сити, просто нямаха напрежението, което беше на плещите на Салах и компания! За играчите в Ман Сити, дори да се бяха провалили, това нямаше да е неочаквано. Отбора години наред е бил посредствена сянка на големия си съгражданин Ман Юнайтед и титлите, които постига в момента са бонус и неочакван дар, подпомогнат от арабските собственици на отбора и високоплатените им играчи! Традицията, титулуваността и шампионския манталите не тежи на плещите на играчите им. В Ливърпул очакването за титла е всичко и това просто смазва психически играчите му.

И за един талантлив футболист, който досега не е печелил нищо, е съвсем нормално на финал на турнир като Шампионска Лига или Лига Европа, или пък на финалната права в шампионата, да не си повярва, че ще я постигне. Просто не му се вярва, подкосяват му се краката и губи почва под нея. Това се случи на финала със Севиля, на финала с Реал Мадрид, както и на финалната права на миналия сезон, когато Ливърпул водеше на Сити със седем точки! Играчите не си повярваха и това им попречи да изгубят тази безценна една точка, подарила титлата на Сити.

Не така стояха обаче нещата в Шампионска лига. Момчетата на Клоп играеха в турнира без напрежение. Той беше второстепенна цел за тях. Бяха постигнали финал в миналогодишния, което за нивото на турнира и мултимилионните отбори, които играят в него (в момента), беше повече от огромен успех и някак напрежението в мачовете им липстваше. Като на шега тима достигна до битките с Барселона, а на реванша играха толкова спокойно и без напрежение, че като с лекота елиминираха испанците с гръмкото 4:0 на реванша.

Нещо обаче се промени след финалния мач и спечеления връх на Европа. Тези момчета станаха шампиони. Спечелиха трофей, може би десет пъти по-ценен и труден от този в Англия и то в турнир, които в момента съдържа поне четири или пет мултимилионни селекции, по-богати, титулувани и опитни от тази на Сити! Тази титла е това, което липстваше на тези момчета - тя е това, което ще ги накара да си повярват, че са на топ ниво и че имат таланта, класата и най-вече топ мениджъра зад тях, за да спечелят всичко в съвременния футбол. Това е "парченцето", което им липстваше миналия сезон!

И именно на мача за Комюнити Шийлд това се видя. След "плахото" първо полувреме, в което момчетата на Клоп още мислено бяха на финала в Шампионска лига и преживяваха отново това, което им се беше случило преди два месеца, те излязоха през второто полувреме като шампионите на Европа и просто "смачкаха" отбора на Сити. И само късмета и големия талант на резервния вратар на гражданите Клайдио Браво, попречиха на Ливърпул да им вкара поне четири или пет безответни гола.

Сити се добра да дузпите, а Пеп Глардиола си отдъхна! Но след мача, Клоп и феновете на Ливърпул знаеха нещо много по-ценно от тази купа - това че тези момчета вече има шампионски манталитет и идващия сезон ще е този, в които те ще станат отново шампиони на Англия, а през следващите поне четири или пет години ще са значим фактор в съвременния английски, европейски и световен футбол! А за Сити остава утехата, че успяват с всичките милиони които имат, да са на нивото на този велик отбор!

Венко Станиславов, специално за Gol.bg