Ще излезем ли от блатото? Развитието на българския футбол – възможен модел

Уважаеми читатели на Gol.bg, продължаваме да ви представяме рубриката ни "Фен зона".

В нея ще имате възможност всеки един от вас да напише/изкаже вижданията си по важен за него спортен/футболен въпрос.

Сега е моментът да излеете мъката и възхвала за любимите си отбори и личности.

Днес публикуваме нов материал на Живко Роев.

Изпращайте вашите писма и коментари на info@gol.bg.

Ако попитаме някой, с базови познания по география, кой пазар е по-голям, опитвайки се да си отговорим коя държава има по-силен икономически потенциал – украинския или румънския, е много вероятно да чуем, че това е украинския, тъй като по население те са малко повече от два пъти по-големи от Румъния.

В действителност, обаче, при равни други условия, румънският пазар е същият или малко по-малък. А това е така, защото средната нетна месечна заплата в Украйна съставлява около 47% от тази в Румъния. Т.е. в тази формула има неизвестни, които играят много по-голяма роля от очевидните стойности.

Подобни интерпретации ще чуем и по темата със спорта и конкретно футбола у нас. И тези интерпретации „изскачат“ най-много, когато стане дума за наш международен футболен провал – клубен или национален, особено в сравнителния балкански или източен контекст.

Миналата година Хърватска играха финал на СП по футбол – първият отбор от нашия регион, постигнал подобно нещо! Тогава, а и сега, когато падаме от слаби нации, чуваме, че България има по-голям кадрови ресурс, и е чудно как не можем да използваме това сравнително предимство в наша полза, а ето я Хърватска.

Та, нали страната на Марко Поло съставлява около 60% спрямо българското население!? В действителност обаче винаги трябва да имаме предвид не числеността, а каква бройка от тази абсолютна численост е ангажирана активно в спортни или футболни мероприятия.

Цифрите за Хърватия и България са, съответно: 330,8 и 349,0 хил. души, занимаващи се активно с футбол. Ето тук, по аналогия на съревнованието между Румъния и Украйна, България започва да губи своето предимство. А когато се включат по-лошата организация на спортния процес и ниската ефективност на управлението на сферата у нас, спрямо хърватския модел, плюс конкурентната близост и многогодишните традиции и контакти между хърватския футбол и Западна Европа, то можем да се заключи, че България е загубила своето „теоретично” предимство пред братята от Далмация, а и някои други страни от бившия Източен блок. 

Интересно е, че Словакия например регистрира близо 600,0 хил. души, ангажирани с футболни мероприятия. А населението им е 80% от това на България! Да си припомним, че в ранглистата на ФИФА и УЕФА Словакия са преди България – на клубно и национално ниво. Отделно, техни играчи има/имаше в отбори като Милан, Ман. Сити, Наполи, Интер, Нюкасъл, Ливърпул, Лацио, Херта и др. Участваха на СП през 2010 и на ЕП през 2016 г.

Предполагам БФС и Министерството на спорта са си направили този „бакалски” анализ и са започнали да градят цялостна стратегия да си върнем позициите спрямо страни, над които имаме естествено сравнително предимство. След това следват частните субекти.

Какво може да се промени?

За контактите с международните асоциации и клубове – предполагам да се остави на частна основа и инициатива. Засега вътрешното лоби в УЕФА е ограничено след неизбирането на Б. Михайлов в изпълкома на европейската организация. Извън безплатната реклама, която се прави от добре играещите футболисти в чужбина, повишавайки стойността на българската школа, формирането на мениджърско лоби от българска страна е задължително за всеки частен субект, който се издържа или има стратегия да се издържа от производство на футболисти.

Друг важен елемент – спортната инфраструктура. Предполагам публично-частното партньорство трябва да се развие на по-високо и качествено-ефективно ниво.

Управлението на спортния процес – методика на търсене и подбор на ресурса, трениране, хранене и рехабилитация на футболистите, статистическо обезпечение и т.н. Без да съм специалист по темата, но имайки известен опит с няколко школи във варненския регион и поглед върху представянето на клубните ни отбори, ще си позволя да опиша как аз си представям един качествен процес на производство на футболисти, които да бъдат конкурентоспособни на международния пазар.

Създаване на скаутски екипи, които да търсят деца в съответните възрастови групи (може и да не са много спортни натури) по училища и други спортни обекти.

Когато се привлекат към дадена школа, там да се създаде система за подбор на нужните качества. Това включва на първо време пълно обезпечаване с екипировка и информационно обезпечаване на всички деца и юноши. Да се знаят стъпките и процеса предварително от кандидатите и техните родители. Какво следва след кое и какво води до какво. Запознаване с етичния правилник и цялостната концепция на развитие на съответната школа.

Тези, които искат да продължат по-нататък, започват да бъдат подлагани на система за физическа подготовка и анализ на спортнотехническите, физиологическите и психологическите възможности и дадености.

Всеки отделен играч да бъде анализиран и оценяван в контекста на нуждите на отбора. Т.е. треньори и методисти да изследват, например, беговите възможности и издръжливост (скорост на атаката, пробягани километри, брой центрирания, брой голови пасове, загубени и откраднати топки във фаза защита и нападение) за поста крило, техническите дадености (брой точни подавания, избягани километри с топка и без топка, брой подавания за гол и т.н.) за позиция халф, ръстът и теглото за позицията нападател или централен защитник (вкарани голове с глава, ляв и десен крак, съответно допуснати голове, брой спечелени единоборства в наказателното и извън него поле, брой започнати атаки) и т.н. Всички кандидати да бъдат преценявани според даденостите си за даден пост.

На второ място, там където имам дадености за определена позиция да се развиват, докато се постигнат някакъв качествен и количествен измерител. За целта ще се създаде софтуер (или използва – вече има такива), който да събира, анализира, обработва и прогнозира база данни. С всяка изминала година тези целеви стойности на тези количествени и качествени измерители ще се променят.

Така постепенно ще отпадат онези, които не могат да постигат целите, а най-добрите ще останат, бидейки обучавани за по-горното ниво на мъжкия футбол. В този смисъл връзкари и други подобни кандидати, разчитащи на други средства да пробият, ще отпадат от процеса.

Разбира се, по време на този процес, ще се обучават на тактика и българска и световна спортна история, правилник на УЕФА и ФИФА. Ще им се дава допълнителна литература, както и ще се им се създават навици на отговорни индивиди и публичен етикет. Ще се обучават на екипност и етика.

За да виждат ясно целта, може да се потърсят данни от западните школи, които имат подобна информация (лично досие) за прогреса на новите звезди на европейския и световен футбол и сравняването им с базата данни на отделния кандидат футболист.

Ще бъдат обучавани без значение от възрастта им на здравословен начин на живот в контекста на професионалното им усъвършенстване и развитие. Ще им се цитират и презентират медицински и други научни изследвания за ползата от този начин на живот, както и успешните примери от практиката.

Ще бъдат обучавани и тествани как да се подготвят и възстановяват преди и след тренировка и мач. Ще преминат курс по анатомия, рехабилитация, фитнес и т.н. Наличието на треньори, методисти и лекари е задължително. Заедно с това школниците ще трябва да се научат как да боравят с новите технологии в спорта.

Задължително е да има статистик или друго технологично грамотно лице за всяка възрастова група, който да борави със статистически и видео софтуер. Ще се поддържа лично досие с параметри и видео изпълнения на всеки школник, като на определен интервал от време ще се обсъжда на четири очи или в отбора прогреса, силните и слабите страни на всеки отделен кандидат футболист.

Всяко решение относно даден кандидат на шефа на школата или треньора ще бъде подплатено с агрументи и обективни данни в реално време. Така ще се избегне субективния фактор при създаването на качествени футболисти, както ефекта на фрустрация при отпадналите школници.

Ще се правят периодични семинари с играчите и треньорите от първия отбор, където да се разискват конкретни казуси и случаи от практиката. Какво ли ще стане с българския футбол, ако 14 отбора от А група използват поне подобна организация на процеса по създаване на футболисти? Дали тогава ще разчитат на средствата от спонсорите си – хазартни компании, и куп чужденци или ще се създаде база за икономическа независимост и спортни висоти на този спорт у нас?
Всъщност какъв е предмета на дейност на футболните дружества у нас?

Живко Роев, специално за Gol.bg