Уважаеми читатели на Gol.bg, продължаваме да ви представяме рубриката ни "Фен зона".

В нея ще имате възможност всеки един от вас да напише/изкаже вижданията си по важен за него спортен/футболен въпрос. 

Сега е моментът да излеете мъката и възхвала за любимите си отбори и личности.

Днес публикуваме материал на Мартин Масларов, който анализира деликатното положение в световен мащаб с пандемията от коронавируса и нейното влияние върху футбола.

Изпращайте вашите материали на info@gol.bg.

Пандемията с коронавируса е на път да срине световната икономика и в частност преливащите от пари европейски футболни грандове. Как ще се отрази новото време на отборите и футболистите, предстои да разберем. Едно е сигурно - нищо вече няма да е същото, защото "парен каша духа".

Тази седмица изпълнителният директор в Байерн Карл-Хайнц Румениге заяви, че клубовете вече няма да търсят начини как да правят повече пари. Ще бъдат по-предпазливи, като навярно това ще важи за изтощителните летни турнета, при които футболистите са в ролята на изцедени панаирджийски мечки.

На въпросните турнета в Азия и Северна Америка европейските грандове получават доста високи суми, с които да плащат нарастващите заплати на играчите си и космическите трансферни суми, наложени на ненормалния пазар. Пандемията обаче ще ограничи рязко безумните визити, в които уж се цели "запознаване на отбора с верните му фенове от изток до запад". Глупости на търкалета. Ако не знаете за какво става дума в една загадка, значи става дума за пари.

"Модерните роби" не получават съчувствието на феновете, защото прибират десетки милиони на година. "Заслужавате си го" и "Аз също бих искал да съм на тяхно място" са само част от коментарите по адрес на Меси, Роналдо, Неймар, Мане, Рамос, Левандовски, Агуеро и компания.

Има обаче една много важна подробност. Свободата. Свободата да избираш кога, къде и за кого да работиш. Свободата да можеш да промениш решението си по всяко време, ако попаднеш на неадекватен шеф, кофти колеги или генерално на неподходяща за теб среда. 

Аз и почти всеки, който чете в момента този текст, имаме сходна съдба. Заплатите рядко стигат, или ако стигат, то е за храна, удовлетворяване на интелектуалния глад, пътуване и някоя "глезотийка", след която пак си правим сметката. До следващата заплата. 

Неймар няма този проблем, нито Роман Абрамович. Е, пандемията "изяде" няколко милиарда на боса на Челси, както на всеки друг "чичко паричко". Богатите също плачат. На яхтите си.

Неймар обаче вече една година не получава шанса да работи там, където иска. Откъдето го искат. Защото макар и да не може да преброи парите си, той е "залостен" в ПСЖ. Иска да се върне в Барса, нарича трансфера си в Париж "огромна грешка" и миналото лято дори нарече каталунците "моя клуб". И това не помогна. Не получи разрешение за трансфер и продължи да работи там, където не иска да бъде.

Сриването на футболната икономика почти сигурно ще "препрограмира" правилата и всички суми, свързани с него. Нищо чудно заплатите да бъдат намалени не само докато трае извънредното положение. За огромните трансферни суми пък не може да става и дума, след като дори от "машина за пари" като Барса заявиха в прав текст: "ПОНЕ до юни няма да фалираме". Думите бяха на президента Бартомеу, който не блести с особено аналитичен футболен ум, но пък е силен в сметките.

Пандемията ще удари самите клубове, най-големите звезди във футбола, както и техните агенти. Но пък поне най-отгоре ще изплува свободата. Тя си има своята цена и ще бъде платена с по-ниските суми, които ще циркулират в пространството. Нали помните член 17 от правилника на ФИФА? Банковата сметка е по-симпатична с повече нули след единицата и с повече други цифри пред нулите, но в крайна сметка по-сладко от свободата няма. Питайте страдалеца Неймар.


Мартин Масларов, специално за Gol.bg