JuventusBulgaria.com стартира от неделя рубрика „Легендите на Ювентус“, в която веднъж седмично ще Ви представяме материал посветен на легенди на Ювентус. Във втората част от рубриката ще ви представим продължението за първото магическо трио на клуба, а именно Джанпиеро Бониперти – Джон Чарлс – Омар Сивори.

 

  • Първият дубъл

Идването на сезон 1959-1960 сварва Ювентус в доста добра позиция. Звездното трио е във вихъра си, а тимът копнее за първия си дубъл в историята. И това се случва, след като отборът стартира с три поредни победи с 11 вкарани гола, а сред голмайсторите отново личат имената на Сивори и Чарлс. При успеха със 7:0 над Александрия триото отново вкарва по един гол. Бианконерите са устремени към титлата и няма кой да ги спре. Ювентус е шампион за 11-ти път в историята си и за втори път в последните три сезона. Юве печели Скудетото с 55 точки, при 25 успеха, 5 равенства, 4 загуби и голова разлика от впечатляващите 92:33. Фиорентина остава на второто място с 47 точки. Омар Сивори с 28 попадения става голмайстор в Серия А, а общата бройка на попадения на аржентинеца е 30. Чарлс вкарва 26 гола, а Бониперти се отчита със 7. В турнира за Купата на Италия е малко по-трудно от миналия сезон, сега тимът прави драматични победи над Сампдория, Аталанта е отстранена след жребий, след равенство при дузпите, а Лацио е победен категорично с 3:0 в полуфиналите. С два гола на Чарлс Ювентус побеждава във финала Фиорентина с 3:2 в Милано, а герой се оказва Данте Мичели, който вкарва дузпа в продълженията в 98-та минута и носи четвъртата Купа на Юве и общо втора поредна. Първият златен дубъл за Ювентус е факт, а отборът отново печели квота за Купата на европейските шампиони след спечелването на шампионската титла.

 

  • Нова титла, 9:1 срещу Интер и първият играч от Юве със Златна топка

Сезон 1960-1961 ще се окаже последният за звездното трио в този състав. Ювентус стартира отново с победа с 2:0 в европейските турнири в Торино срещу българския ЦДНА (София) (б.а. – ЦСКА), Сивори отново бележи. Кошмарът от сезон 1958-1959 обаче се повтаря, в София Юве губи с 1:4 и отпадна още в първия си мач в турнира. В първенството тимът стартира с четири поредни победи, следва три поредни двубоя без успех, но постепенно тимът се завръща на победния път, а на 16 април 1961 г. Ювентус разпилява Интер в Торино за най-голямата си победа в Дерби д’Италия за всички времена – 9:1, като "нерадзурите" играят с юноши в знак на протест. Омар Сивори е във вихъра си и нанизва впечатляващите шест попадения. Така и до ден днешен той държи рекорда заедно със Силвио Пиола за най-много голове от Серия А в един мач – 6. Сивори заедно с Джузепе Меаца и Роберто Бонинсеня е и лидер по вкарани голове в Дерби д’Италия – 12. Ювентус става шампион с 49 точки при 22 успеха, 5 равенства, 7 загуби и голова разлика 80:42. Милан остава на второто място с 45. В турнира за Купата Ювентус достига до полуфиналите, където губи от бъдещия победител в турнира Фиорентина. Тимът завършва на третото място след като побеждава градския съперник Торино след изпълнение на дузпи. Омар Сивори завършва с 25 попадения на второто място в голмайсторската листа в първенството, а общият брой голове във всички турнири за аржентинеца, който взема италиански паспорт през 1961 е 28, Джон Чарлс се отчита с 16 гола във всички турнири, а Бониперти с 6. Страхотният сезон на Сивори носи Златната топка на аржентинеца, който става първият играч на Ювентус с отличието. Той оставя зад себе си Луис Суарес от Интер и Джони Хейнс от Фулъм.

 

  • Краят на триото, кой накъде поема

След този сезон реално това е и краят на звездното трио, Джанпиеро Бониперти се отказва от футбола. Той изигра 459 двубоя и отбелязва 179 гола за Юве във всички турнири. Във вечната ранглиста на голмайсторите той е на второто място със 179, след Алесандро Дел Пиеро с 290 попадения, а по мачове е на осмата позиция с 459. Италиански национал с 38 мача и 8 попадения в периода 1947 – 1960, участник на Световното първенство през 1950, 1954 с един гол и Олимпийските игри през 1952г. Петкратен шампион на Италия и двукратен носител на Купата на Италия с Ювентус. От 1961 до 1990 е директор в Ювентус на различни постове, а от 1971 до 1990 е президент на клуба. От 1994 до 1999 влиза в политиката и е депутат в европейския парламент. Попада в списъка на Пеле ФИФА 100 през 2004 година. В момента е на 91 години и е почетен президент на Ювентус.

Омар Сивори остава в Ювентус до 1965 в периода си в клуба играе в 254 мача и бележи 167 попадения. Трикратен шампион и трикратен носител на Купата с Ювентус. На пето място в голмайсторската листа на клуба със 167 попадения. От 1965 до 1969 играе в Наполи, преди да окачи бутонките на стената. Аржентински национал от 1956 до 1957 с 19 мача и 9 гола. През 1961 получава италиански паспорт и играе за националния отбор на Италия до 1962 с впечатляващите 8 гола в 9 мача. Така и не успява да играе на Световно първенство, но пък печели Копа Америка през 1957 с Аржентина. Както стана въпрос в първата част, той е спрян да играе за националния отбор на Аржентина завинаги след трансфера си в Италия. През 1961г. получава и Златната топка, ставайки първия играч на Ювентус носител на най-ценното индивидуално отличие във футбола. След края на кариерата си е треньор в родната Аржентина на Росарио Сентрал, Естудиантес, Аржентинския национален отбор и Расинг Клуб де Авелянеда. Въпреки, че успява да класира Аржентина на Световното през 1974 той не води отбора на шампионата и така и не успява да участва на Световно първенство нито като играч, нито като треньор. След края на треньорската си кариера е скаут на Ювентус за Южна Америка и отново работи с Бониперти, който тогава е президент на клуба. Попада в списъка на Пеле ФИФА 100 през 2004 година. Умира през февруари 2005 в родния си град Сан Николас от рак на панкреаса на 69-годишна възраст.

Джон Чарлс играе още един сезон след края на магическото трио и приключа периода си в Юве през 1962 година. Записва 178 двубоя със 105 попадения за Ювентус. На 11-то място в голмайсторската листа със 105 гола. Три пъти е шампион и два пъти носител на Купата с Юве. Връща се за кратко в Лийдс, а след това играе Рома и Кардиф. Приключва кариерата си в Херефорд, а играе малко и за Метир до 1974. От 1950 до 1965 е част от уелския национален отбор с 38 мача и 15 гола. Част от историческото класиране на Уелс на Световно първенство през 1958, участва на първенството и бележи едно попадение. В Херефорд и Метир е в ролята на играещ треньор, а през 1987 е треньор на Хамилтън Стилърс. През 2001 по повод рождения ден на кралица Елизабет II е награден с „Орден на Британската империя“ за заслуги към футбола. През 2002 година става вицепрезидент на уелската футболна асоциация. През 2002 година влиза в залата на славата на английския футбол. През 2003г. е обявен за най-добрият уелски футболист в последните 50 години. На 21 февруари 2004 умира, след като се стига до ампутация на част от крака му малко преди това, която се влошава.

 

  • Звездното трио на Ювентус в цифри в периода 1957-1961

Омар Сивори

сезон 1957-1958 40 мача 31 гола
сезон 1958-1959 29 мача 23 гола
сезон 1959-1960 35 мача 30 гола
сезон 1960-1961 29 мача 28 гола
Общо 133 мача 112 гола

Джон Чарлс

сезон 1957-1958 38 мача 29 гола
сезон 1958-1959 35 мача 24 гола
сезон 1959-1960 37 мача 26 гола
сезон 1960-1961 37 мача 16 гола
Общо 147 мача 95 гола

Джанпиеро Бониперти

сезон 1957-1958 34 мача 8 гола
сезон 1958-1959 33 мача 8 гола
сезон 1959-1960 36 мача 7 гола
сезон 1960-1961 30 мача 6 гола
Общо 133 мача 29 гола

Общо звездното трио на Ювентус в периода 1957-1961 – 413 двубоя 236 гола

Заб. Статистиката е за всички турнири (Серия А, Купа на Италия, европейски клубни турнири не влизат контроли и отделни други неофициални турнири).