Годината е 2008-а и отборът на Ал Мокавлун под 16 г. печели с 4:0 срещу ЕНППИ в младежката лига на Египет. Въпреки това левият защитник на тима се прибира в ъгъла на съблекалнята почти разплакан. 5 пъти тийнейджърът излиза сам срещу вратаря, но въпреки желанието и усилията си не успява да вкара. Треньорът на отбора Саид ел Шишини прави 2 неща – първо му дава 25 паунда, за да се почувства по-добре, и второ, решава никога повече да не използва Мохамед Салах като ляв бек. Преценява, че ако стартира по-напред, не би бил толкова изморен да завърши атаката.

От този момент нататък младият египтянин заиграва като дясно крило: „ Казах му, че може да бъде голмайсторът на отбора, както в младежката лига, така и в националния отбор до 17 г.“, разказва Ел Шишини. И наистина – до края на сезона момчето отбелязва 35 гола общо и оттогава не е спирал да вкарва. Роден в Нагриг, малко фермерско село, заобиколено от огромни поляни, на около 100 мили от столицата Кайро, Салах израства с топка в краката. Братовчед му, който все още живее там, си спомня как малкият Мо непрекъснато ритал из полетата. „Играех футбол с брат ми и мои приятели, докато станах на около 14. Първият ми спомен е свързан с мачовете от Шампионската лига. Много обичах да гледам Зидан, Тоти и Феномена Роналдо. Чувството да чувам сега химна на турнира на богатите преди всеки мач е изумително“, спомня си Салах.

Надали е подозирал, че няколко години по-късно ще заиграе рамо до рамо в Рома с един от своите идоли – Франческо Тоти. През 2006-а Ал Мокавлун (б.р. - тим, който е известен с това, че успява да създава таланти) чува за младия бърз футболист от полетата на Басиюн. „Тогава всъщност започна моята професионална кариера“, споделя Салах, който до този момент е играл само за аматьорски отбори близо до селцето: „Трябваше да пътувам по 4-5 часа, сменяйки 3 или 4 автобуса само в едната посока 5 дни в седмицата. Пропусках училище, но това беше единственият начин да стигам на тренировка навреме. Винаги съм искал да стана професионален футболист – когато сме малки, много мечтаем“.

Скоро мечтата се превръща в реалност. Освободен от недобрите спомени като ляв защитник, Салах се превръща в един от най-обещаващите млади таланти на Египет. Дебютира за Ал Мокавлун през май 2010-а като резерва за равенството с Ел Мансура: „Бях на 16 и се чувствах страхотно! Играех с много по-опитни от мен футболисти и се чувствах защитен“. През 2011-а Краля на Египет прави дебюта си и в националния отбор, но повратният момент в кариерата му идва през март 2012-а в приятелски мач на фараоните срещу Базел. Салах влиза на полувремето, за да отбележи два пъти за победата с 4:3 срещу швейцарците, в чиито редици в този момент играят Джердан Шакири, Александър Фрай и Валентин Щокер. От Базел му предлагат първо пробна седмица, а скоро и 4-годишен договор, още преди да помогне на Египет да финишира в първите 8 на олимпиадата в Лондон. Там той успява да вкара на Бразилия, Нова Зеландия и Беларус.

Първите месеци на новото попълнение на швейцарците са истинско предизвикателство. Сам в Базел, без да знае нито английски, нито немски, Мо прекарва дните си в дълги разходки, преди да се прибере в хотела, твърдо решен да пожъне успех в своето европейско приключение. През 2013-а, с помощта на пристигналия му сънародник и бъдещ футболист на Арсенал Мохамед Елнени, Салах за първи път започва да прави силно впечатление с екипа на Базел. Той отбелязва срещу Тотнъм, за да прати тима си на 1/2-финал в Лига Европа, а там отново се разписва срещу Челси (1:2). Малко след това идва и титлата в първенството на Швейцария.

През следващия сезон в груповата фаза на Шампионската лига Салах отново вкарва срещу сините от Лондон, при това и в двата двубоя помежду им. Жозе Мауриньо решава, че го иска в своите редици. На „Стамфорд Бридж“ стартира добре. Вкарва гол при победата над Арсенал с 6:0, а след това печели 2 пъти приза за Играч на мача срещу Стоук и Суонзи. Със сигурност обаче най-запомнящият се двубой със синята фланелка е този срещу бъдещия му клуб. Играе час срещу Ливърпул и успява да асистира на Дидие Дрогба за първия гол за лондончани. „От дете съм фен на Ливърпул, те винаги са били любимият ми отбор във Висшата лига. Беше специално за мен да играя на „Анфилд“, атмосферата беше невероятна и електризираща този ден. Спомням си, че си мислех колко вълшебно място е това“.

Но ако Салах си мислеше, че тази асистенция ще се превърне в трамплин за успех, определено грешеше. Преди равенството за Купата на лигата срещу Шрюзбъри той бе играл едва 18 минути във Висшата лига. Беше учудващо, като изключим онзи пас към Дрогба на мача срещу червените, че египтянинът все не успяваше да намери своя ритъм на игра. „Очаквам хората, които не взимат участие често, да повишат нивото си“, споделя Мауриньо, визирайки именно Салах. Той така и не получи своя шанс за прогрес при сините и загубеният мач за ФА Къп срещу Брадфорд се оказа и последният му. „Не му бе даден шанс в Челси, може би заради мениджъра или заради другите играчи? Не знам. По това време имахме освен мен Оскар и Вилиан и за него не беше никак лесно. Но той е изключителен футболист, няма съмнение“, сподели Еден Азар по-рано през годината.

През 2015-а, една година след пристигането си на „Стамфорд Бридж“, Салах замина за Фиорентина, за да играе под наем за виолетовите. В Италия започна истинското израстване на крилото. „Беше много важно отново да играя редовно. Чувствах, че се справям добре и се наслаждавах на всеки един миг на терена. Дали съм вярвал, че мога да играя на такова високо ниво, както сега? Абсолютно не“, спомня си носителят на „Златната обувка“ във Висшата лига този сезон. Той отбеляза 9 гола в 26 мача във всички турнири. Впечатляващият индивидуален пробив срещу Ювентус на полуфинала за Купата на Италия през 2015-а е абсолютно олицетворение на магията, която Салах притежава. „Луд гол… нещо, което правиш, когато си дете“, споделя звездата на Ливърпул. „Бяхме наясно какви качества притежава, но не проумявахме колко решаващ всъщност може да бъде. Знаехме, че е един от най-бързите в света. Изоставаше може би само от Лионел Меси“, коментира тогавашният треньор на тима от Флоренция Винченцо Монтела.

Впечатлен от таланта и скоростта му, наставникът на Рома Лучано Спалети го поиска в своя състав. Походът на Салах във Вечния град започна първо под наем, а 12 месеца по-късно и с постоянен договор. Отбеляза 29 гола в 65 мача и направи 17 асистенции за вълците в двата сезона, които прекара там. Спечели наградата за Най-добър играч на клуба през сезон 2017/18. „Кой може да го хване? Може би това може да стане само с колело“, шегуваше се Спалети. Самият стил на игра на тима се оказа много подходящ за Салах: „Винаги съм играл в отбори, практикуващи атакуващ футбол. Затова и се чувствах добре в Рим. Спалети ми помогна да се подобря технически, но и да мога да играя отбранително. Говорихме много след всяка тренировка“.

Забележителният растеж в играта на Салах не остана незабелязан от мениджъра на Ливърпул Юрген Клоп. В края на юни 2017-а сделката беше финализирана и египтянинът замина за Мърсисайд, за да сбъдне детската си мечта: „Обичах този отбор още когато бях малък. Знаех, че именно това е тимът, за който искам да играя. Бях запознат с историята на клуба и веднага щом получих възможността да отида там, я сграбчих“, споделя развълнуван египетският футболист и допълва: „Клоп ми даде възможност да развивам и да играя моя си футбол. Дали е същият всеки ден, такъв, какъвто е на тъчлинията? Определено да“. „Салах винаги иска най-доброто за Ливърпул, всички да са усмихнати и щастливи, затова и всеки един негов съотборник дава 100 процента за него. Супермотивиран е и прави всичко в името на клуба“, усмихва се Клоп. Мотивацията му може би е толкова голяма, защото иска да докаже, че мястото му винаги е било във Висшата лига: „Не желая да доказвам никому нищо. Справих се много добре и във Фиорентина, и в Рома. Сега съм тук, за да играя в топотбор и да се забавлявам. Нищо повече“.

Впечатляващо е какво трио се оформи в нападението на мърсисайдци. Салах, Фирмино и Мане са отбелязали 90 гола от общо 134 за червените във всички турнири. „Те са изключителни футболисти. Алекс Окслед Чембърлейн, Джордън Хендерсън и всички, които играят около мен… Познаваме се много добре заради всекидневните тренировки. Когато дойде време за мач, те го правят по-лесно за мен. Всъщност ние всички се стараем да го направим удоволствие за другите. Щастливи сме заедно и искаме непрекъснато да се развиваме. Определено не можехме да имаме по-добър сезон“, споделя Мо. Със сигурност това беше най-добрата година в кариерата му. Досега не бе отбелязвал повече от 20 гола в рамките на една кампания – нещо, което стори още до декември. Попаденията, които вкара, завършвайки контраатаките, толкова типични за стила на Юрген Клоп, срещу Арсенал, Стоук и Уест Хем, се открояват. Първото му срещу Рома пък още повече, но те са допълнени от зашеметяващи изпълнения от далечни разстояния срещу Саутхемптън и Евертън на „Анфилд“. Навлизанията му по дясното крило и шутовете с левия крак притежават толкова голяма сила и прецизност, че са просто неспасяеми. Мощта е ново допълнение към арсенала на Салах. Сравнявайки изявите му в Челси и тези сега - с походка, напомняща на един друг футболист, който вилнее в испанското първенство, името Египетския Меси вече не звучи фантастично. Дали самият той е очаквал да отбележи толкова много голове? „Не искам да звуча арогантно, но да. Знам, че съм добър, направих страхотни два сезона в Рома и бях щастлив, но винаги съм бил човек, който иска да се развива и непрекъснато да се поставя под напрежение. Затова и съм тук“, категоричен е Салах.

Не само Ливърпул разчита на изумителните умения на този футболист. Това лято на мондиала той е човекът, от когото всички очакват нещо по-запомнящо се. Египет не се е класирал за световни финали от 28 години, но неговият гол в 94-ата минута срещу Конго изпрати фараоните в Русия. „Страхотно е. Всеки път съм изключително горд, когато облека националната фланелка. Когато стъпвам на терена, играя, за да направя хората щастливи, независимо дали това е за Ливърпул или за Египет, но знамето и хората от моята страна винаги ще заемат специално място в сърцето ми“, споделя Мо. Славата на Салах се простира и извън Египет. Той беше избран за Най-добър футболист на Африка през януари и на целия арабски свят. Вестник „Ал-Уатан“ посвети девет страници от 16-страничното си издание на Нова година на Ливърпул под заглавието: „Фараонът - Радостта на 2017-а и надеждата на 2018-а“. На президентските избори в Египет Салах събра 1 млн. гласа за себе си, без дори да е кандидат. Той спечели сърцата на египтяните както само Мохамед Абутрика го е правил (б.р. - атакуващ полузащитник, спечелил три пъти Купата на африканските нации и смятан за най-великия играч в историята на страната).

Когато вълците от Рим посетиха Дубай на зимна почивка през януари 2017-а, Салах, а не римският бог Франческо Тоти, получи най-голямо внимание. Интересен факт е, че когато египетски бизнесмен му предложи седмица в луксозна вила заради класирането на фараоните на Мондиал 2018, Салах предпочете вместо това да дари тази значителна сума за развитие на общността в Нагриг. „Уважавам го много. И не само аз. Попитайте всичките ми съотборници. Мо е много религиозен, истински обича хората и фактът, че е страхотен футболист, го прави още по-велик“, споделя Мане, който остана втори на вота за Най-добър играч на Африка. Запитан дали иска да бъде най-добрият египетски футболист, раждан някога, Салах отговаря: „Разбира се! Искаме да покажем най-доброто от себе си на световното. Не бих се наел да дефинирам какво значи да направим едно добро представяне, но ще се наслаждаваме на играта, пък да видим какво ще стане“.

Преди да дойде този момент обаче, той има недовършена работа с Ливърпул. След като отстраниха римските вълци, мърсисайдци смело гледат към финала в Киев срещу Краля на Европа Реал Мадрид: „Стремим се да спечелим нещо. За нас, за феновете и за клуба. Трофеите винаги ще бъдат наша цел“. Това мотивира всеки футболист и за Салах определено не е различно. Ако той успее да изведе Ливърпул до първи трофей след Купата на лигата през 2012-а или помогне да се сложи край на 28-годишното чакане за титлата в Англия, египетският нападател, за когото трибуната Коп пее с огромна страст хита на Джеймс от 1990-а Sit Down, със сигурност ще го превърне и в Крал на Ливърпул: „Не трябва аз да кажа това, така че ще оставя на феновете да решат. Щастлив съм да отбелязвам за клуба, който подкрепях като дете - това е всичко, което има значение!“.

Андрю МЪРИ, FOURFOURTWO, превод на "Тема спорт"