Още по темата

 

Вече почти 25 години всеки българин ревниво пази спомена за „Парк де Пренс“ и онази историческа вечер на 17-ти ноември, когато футболните национали сътвориха неочакван подвиг – победихме гигант в лицето на Франция с 2:1 и се класирахме за Световното първенство през 1994 г. и имахме онова незабравимо и вълшебно американско лято.

Ние пазим този спомен и му се радваме със самочувствие и въздишка просто, защото не ни се случва често. Скъп ни е. 
Световна сила да преклони глава пред България. Защо не?

Датата е 13 септември 2018 г. Не сме в Париж, а в Ботевград. Не сме на „Парк де пренс“, а в „Арена Ботевград“. Часът е точно 19:45 ч. На паркета едни момчета в бели екипи се прегръщат. Други – в сини екипи, са свели глави гузно и невярващо.

От трибуните 4000 екзалтирани фенове скандират „Българи, юнаци!“. На таблото свети 74:68. Това са точките. Това е крайният резултат. Тощу-що е завършила световната квалификация между България и Франция. Победата е за домакините. 

Да мечтаеш. Защо не?

В часовете преди срещата, баскетболният национал Божидар Аврамов сподели в своя профил в Инстарграм видео от емблематичния гол на Емил Костадинов от въпросния 17-ти ноември. Божо написа "Защо не?". Много хора не вярваха на тези момчета. Но какво от това? По-важното е, че те самите си повярваха. По-важното е, че вяра в тях има селекционерът Любомир Минчев. 

Именно Минчев неведнъж е критикуван през последните две години за избора си на състав,  защо този или онзи играч е викан или е пренебрегван. Селекционерът наистина оставяше извън групата баскетболисти в отлична форма или с впечатляваща визитка и взимаше определяни от мнозина за „не толкова заслужили“ играчи.

Във времето обаче той доказа, че това е правилният ход. Минчев искаше да направи колектив и жертва изключителната индивидуалност за тази цел. И успя. Едно е сигурно за всеки, който вижда как работи отборът. Колектив има. Те се харесват. Те се подкрепят. Те са заедно. Те искат. Те мечтаят. 

Връщаме се към онзи час: 19:45. Датата е  13-ти септември. Едни момчета в бели екипи се прегръщат искрено. Със сигурност в знак на радост... може би и на облекчение. Но до голяма степен и в символ на благодарност един към друг. Че успяха - заедно.

България пречупи бронзовия медалист от последното световно първенство и европейски шампион за 2013-та година с отборна игра и дисциплина. Както каза селекционерът Любомир Минчев след мача – едва ли щяхме да спечелим, ако бяхме тръгнали да се надиграваме с Франция. Обективно те са много по-класният и добър отбор. Те имат играчи от НБА и Евролигата. В четвъртък вечер ние обаче имахме характер. А той също печели.

Победата бе сладка и заслужена! България срази непобедения до този момент в квалификациите тим на Франция. България победи третия в света. България победи звезден отбор. България изстрада победата, защото в предишния кръг на квалификациите в две от домакинствата си изпусна Финландия и Чехия в края и то с 2 точки разлика.

Още тогава трикольорите показаха, че могат, че са близо, че работят в правилната посока. И случайно или не постигнаха първа победа над този съперник от точно 25 години насам - от същата емблематична 1993 г. Ще кажете: „каквото толкова? Това е една победа, не е класиране...“. И навярно ще сте прави. 

След мача близо половин час националите раздаваха снимки и автографи на хиляди деца, които припознаха своите нови герои. Утре тези деца сигурно ще искат да тренират в същата тази арена. 

След мача отворих социалните мрежи и там видях колко много хора, които по принцип не са баскетболни почитатели, припознаха победата и се радваха от сърце. И в това няма нищо лошо – те чуха, че баскетболът все още е жив. Хайде малко да си почешаме егото и самочувствието де!   

След мача победата над Франция бе водеща във всички спортни новини и медии и то в момент, в който България е „на три световни“. Може би звучи абсурдно успех в квалификация да измести провеждащите се световни първенства у нас и то също успешно. Наистина не са съвместими по значимост, но именно тук ще се върна на онова за „скъпата победа“. А тази е точна такава! Нека и се порадваме! Може и да помечтаем. Защо не?

Десислава Джерманска, Bulgaria ON AIR