Още по темата

 

„Би било комично, ако не беше вече доста трагично.“ Само преди малко повече от 3 години написах тези думи по повод поредното „блестящо“ представяне на националния отбор по футбол след успеха с 4:3 над футболния гигант Люксембург и последвалия весел разговор с президента на БФС Борислав Михайлов - за цикъла и още нещо! 

Та времето си мина неусетно и ние пак сме тук, на стадиона, но този път цикълът вече беше много болезнен. Та май и самия Боби го заболя. Или не, не разбрахме, не чухме - защото г-н Михайлов вече не обича да се изправя пред "простите журналя". 

Даже напротив, отнема им правото да си вършат работата. Видиш ли, същите те, "простите журналя", му нарушават спокойствието да нарушава собствените си правила. Но както и да е, това да са проблемите на футбола ни. 

Загадката е къде всъщност е проблемът?! Защото според господата във футболната ни централа проблеми няма. Те направиха и правят най-доброто - то не са скъпи и луксозни хотели, самолетни билети, приятна обстановка, база... да се чуди човек какво повече трябва? 

И сега – хоп!, една цяла година без успех на "А" отбора. И, моля ти се, заваляха искания за оставки. Че защо така?! Какво толкова, още един безрезултатен цикъл, голяма работа!  И само да не помислите, че влагам сарказъм, ирония или други сложни за усвояване за мозъка фрази. Просто всеки от нас използва различни форми на шегата. А да не забравяме, че г-н Михайлов държи на веселбата и шегата. Та, да питам ли пак за цикъла или няма смисъл? 

А, да - сетих се, няма смисъл. И знаете ли защо? Защото всъщност ситуацията е изключително закономерна. Да бъдем честни - към днешна дата Люксембург, Черна гора, Косово, Македония и други отдавна са по-напред от нас. За нас остава да си играем на въпроси и отговори с г-н Михайлов. Такива едни - забавни, весели. 

Реално г-н Михайлов не е виновен за крайния резултат на една тотална разруха на футбола ни. БФС или управлението на този футболен механизъм е просто олицетворение на едно нездраво, нискообразовано общество без ценности, култура, интереси и професионално отношение към каквото и да било. И ако случайно срещнете изброеното, то е изключение от общото правило.

Та, поздравления за господата, които в поредни цикли циклят на едно и също ниво. Нарича се постоянство! И аз съм изключително впечатлена. Защото за да си под дъното, да гледаш нагоре и пак да виждаш дъно - ето това е изкуство, майсторство!

Спокойна съм за бъдещето на футбола - в националния отбор е пълно с авторитети, професионални футболисти, подвизаващи се в аматьорския футбол на големи държави, модерни стадиони из цяла България и много много бъдещи таланти! А, и най-важното - има стратегия за развитието на вратарите... Или имаше, кой знае вече. 

Чакаме следващия блестящ Боби на "лъвската" врата. А дотогава - да си сипем по едно малко, да си спомним за Батето и да си говорим за цикъла... Кой цикъл ли? По избор, който ви харесва, важното е да е весело.

Коментар на Ваня Симонска, Bulgaria On Air