Дни след успеха над Ботев Враца, треньорът на Левски Славиша Стоянович говори за предаването “Домът на футбола” по DIEMA SPORT. Ето какво заяви специалистът.

 
Г-н Стоянович мина един мач под ваше ръководство. Какви са впечатленията и какво мислите за двубоя, които Левски изигра и победи?

- Беше много труден мач. Тежък път, тежко време. Много жега – и за двата отбора. Беше много тежко. Важно е, че победихме. Да започнем с победите. Имаме още много неща, които все още трябва да поправим – да сме по-компактни, да не стигаме до ситуация да допускаме преднината ни да бъде поставена под въпрос и нещо да се обърне. Има още много работа, но спокойно и полека ще работим стъпка по стъпка.

 
Работа има, но Левски е отбор, който винаги се е водил от резултатите. Колко е трудно за един треньор хем да настройва нещата, хем отборът му да печели постоянно? Вие сте в една особена ситуация в момента.

- Със сигурност. Ситуацията не е лесна. Още повече, че не бях тук, когато е водена подготовката. Няма повече експерименти. Не можеш по време на първенството да правиш експерименти. Знам, че феновете и всички искате резултати веднага. Затова няма много време за каквото и да е. Такава е съдбата на нас треньорите. Трябва да приемем това. Да не търсим алиби, да бъдем спокойни и да правим във всеки момент това, което можем да направим. Несъмнено разбирам ситуацията. Надявам се от всички да има и малко търпение, ако нещата не вървят както трябва и всеки път да напредваме колкото може.

 
Казахте, че искате топката да върви по-бързо, преходът от защита в атака да става по-бързо, да няма толкова пасове назад – това важно ли е, може ли да се промени?

- Надявам се да може. Това е моята философия. Тази философия ме е и довела до тази позиция. Философия, която ми донесе три титли в различни държави, така че несъмнено така аз виждам футбола и искам играчите преди всичко да възприемат. Трябва да призная, че в първите тренировки и в първите седем дни те възприеха доста, но трябва още време.

 
Футболистите след мача с Ботев Враца казаха, че сте супер треньор, много по-различен. С какво се по-различен? Явно започват да ви харесват.

- Това ме радва. С какво съм по-различен от останалите, които са имали, не знам. Не искам да размишлявам за това и да говоря. Аз следвам своята философия. А тя е, че тренировките трябва да бъдат подобни на това, което се случва на мачовете. Опитвам да вкарам такива ситуации в тренировките. Има много игра с топка и това играчите го харесват.

 
Знаете ли, че вашият предшественик Делио Роси подобри играта в защита, но Левски дори тук на „Герена” побеждаваше с 1:0, 2:0, а феновете имат едно такова мото – „Сините в атака”. И вие искате сигурно отборът да атакува и да вкарва голове, на всеки му е приятно?

- Да, всички искаме да бележим повече, да имаш отбор, който бележи голове. И като победиш да е хубав мач, комбинативен, а и феновете да са доволни. Всички искаме това. Всички треньори се стремим да стигнем до такива ситуации. Не винаги е лесно.


Има ли Левски добри футболисти? Може ли да заиграе такъв офанзивен футбол, атрактивен и печеливш?

- Със сигурност има в този момент няколко футболисти, които имат тези характеристики, но от друга страна трябва да признаем, че на някои позиции има дефицит. Трябва да страшно много да помислим за това какво да направим. Защото на някои позиции наистина има само по един играч. Налага се да търсим алтернатива, което не е добре. Разбира се по време на първенството се случват и контузии, и картони, и ще бъде проблем, ако не запълним тези позиции.

 
Всеки път ви питаме за селекция и сигурно в близките дни ще говорите за това? Знае се, че Левски няма крайни защитници отдясно и отляво.

- Да, отдясно и отляво, а и нямаме дефанзивен полузащитник. Има само Тиам, който е класически дефанзивен полузащитник. Това са позиции, на които има много единобоства и възможността да се стигне до контузии, както и до картони. Така че със сигурност трябва да говорим сериозно в следващите дни за това какво е най-адекватното в случая или да намерим друго решение, да правим други играчи или да пробваме дори някои от нашата детско-юношеска школа.

 
Три пъти сте шампион. Има много добри треньори в света, които обаче не са ставали шампиони. Как се става шампион? Знаете ли рецептата?

- Трудно е да има някаква рецепта. Някой става шампион с офанзивна игра, някой става шампион с дефанзивна игра, някой с много мотивация, някой с много техника, така че има различни рецепти. Главното е да има уважение към футболните правила, уважение към футбола генерално, уважение към клуба, за който работиш, добра хармония, добро сътрудничество и разбира се добри кадри, и добра селекция. Като надградиш това с добри тренировки, отговорност и дисциплина, то това е един път, който води към успехите.

 
Ще бъдете ли честен – какво им казахте на футболистите, когато ги видяхте?

- След мача тренирахме с играчите, които не участваха в мача с Ботев Враца, а детайлен анализ има след това, а когато имаме и видео анализ, тогава ще е по-лесно да говорим конкретно. След мача в съблекалнята казах, че трите точки са важни и че трябва да запазим концентрацията си, защото има още неща, които трябва да поправяме.

 
Казахте, а и то е видно срещу Ботев след 70-ата минута - тежко време - трудно се движат играчите. Как може това да се промени и кога?

- Да, това е едно критично питане дали става въпрос за недостатъчна физическа подготовка или прекомерна физическа подготовка. Дали не са прекалено тежки. От това, което говорих с играчите, те се чувстват преуморени. Това е малко по-голям проблем от обратното. Сега да направиш някакъв релакс е много, много тежко. Но ще видим – трябва. Както казахте все още е септември. При първата пауза можем малко да коригираме нещата. До септември има още много мачове, така че в този момент най-важното е да се събират точки. Словенците казват точки, а сърбите - бодове, така че в някои случаи българският език е по-сходен със словенския, отколкото със сръбския.

 
А вие какъв сте? Роден сте близо до България на сръбска територия, а имате и словенско гражданство? Сърбин ли сте или словенец?

- Ами аз съм сърбин. Роден съм в Сърбия. Тук наблизо в едно село в община Власотинци, много близо. Но цял живот съм учил в училище и университет, и направих футболната си кариера в Словения, така че аз съм сърбин, който живее в Словения. Майка ми е сръбкиня, баща ми също, така че това е.

 
Сърбите и българите са близо знаете. Обичат хубава храна, красиви жени, футбола. Усещате ли тази близост?

- Да, разбира се. Усещам се тук като да съм си вкъщи. Онзи ден, когато за първи път се разходихме с помощника ми из града и казах, че тук е като вкъщи. Всичко е някак същото. Манталитетът е същият, храната е същата, музиката е подобна, така че всичко е някак същото като в Сърбия.

 
Казахте музиката – вие много уважавате музиката. Има едно такова сравнение, вие казахте, че искате Левски на терена да е все едно звучи хардрок, но на моменти като турбо фолк.

- Ами всичко е хармония. На моменти е добре да си турбо фолк, а понякога да си хардрок. Винаги е важна тази хармония и химия, да знаеш в дадения момент какъв е начинът. Против другите отбори някой път трябва по един начин да можеш да играеш, а друг път по различен начин. Понякога дори прагматичен, та и лукав, и преди всичко професионален.