Още по темата

 

Крилото на Левски Паулиньо гостува в предаването "Код Спорт" по ТВ+. Той е роден в страната, за която футболът е религия - Бразилия. Пътят му тръгва от славния Коринтианс, а преди да облече екипа на Левски се представи на ниво в украинския Зоря. 26-годишният атакуващ играч е любимец на привържениците на "сините", след като на два пъти порази вратата на ЦСКА във "Вечното дерби". А от няколко месеца притежава и български паспорт.

- Здравей, Паулиньо! Радваме се да те приветстваме на терена на "Код спорт"! Как си? Усещаш ли стадион "Георги Аспарухов" като твой дом?
-аЗдравейте, да, на 100% се чувствам като у дома си тук.

- Какво се промени в състава на Левски тази година, за да може тимът да води битка с Лудогорец за титлата?
- Мисля, че доста неща се промениха откакто съм тук. Начинът на трениране, на подготовка, както и финансирането на клуба. Всички тези неща се усетиха чувствително в съблекалнята и сред моите съотборници. Няма как подобни промени да не се отразят положително. А и всички го виждате на терена, представяме се много стабилно.

- "Сините" не са печелили трофей от 10 години. Това тежи ли на теб и съотборниците ти?
- Истината е, че не трябва да излизаме на терена с тази мисъл, за може да печелим мачовете си и съответно да грабнем титлата или купата на страната. Трябва да излизаме с освободено съзнание, да покажем наистина какво можем и на какво сме способни. С повечето момчета сме от скоро в клуба, сега имаме нов треньор. Да, наясно съм със ситуацията, но ще направим всичко възможно, за да променим тази тенденция. Влизаме на 100% във всеки мач.

- Делио Роси държеше да дойдеш в Левски, но потенциала си го разви при Петър Хубчев. Каква е разликата между двамата специалисти?
- Каква е разликата ли? Има доста различия между двамата. Всеки идва със своята философия, със своите разбирания за футбола. Най-важното - всеки по различен начин пренася доверието, което треньорът трябва да има у играчите. Това според мен е много важно. Истината е, че в момента получавам на 100% доверието на Петър Хубчев и затова се старая да се раздавам на пълни обороти.

- При кого от двамата треньори е по-спокойно в съблекалнята?
- Все пак трябва да отбележим, че двамата са ръководили клуба в различен период. Това има своето значение. Откакто съм в Левски както аз, така и моите съотборници, сме спокойни. Атмосферата е приятна.

- Коя е причината в момента да се намираш в най-добрата си форма от началото на кариерата?
- Разбира се, на първо място трябва да поставя доверието, което получавам от треньора и съотборниците ми. Извън терена също се чувствам отлично, личният ми живот се развива повече от прекрасно. Начинът, по който живея с моето семейство тук, това също много помага да съм концентриран върху случващото се на терена. И аз съм на мнение, че се намирам в повече от отлична форма.

- Къде се чувстваш най-добре на терена и с кого предпочиташ да си партнираш в атаката на "сините"?
- Позицията, на която се чувствам най-комфортно е на лявото крило. Там ми е най-добре, въпреки че съм играл на всички позиции в атака, така че когато треньорът ме сложи на друг пост, просто показвам какво мога. Относно въпроса с кого си партнирам най-добре.....Ами, треньорът решава с кого да играя. Той може по-добре да отговори на този въпрос, защото гледа нещата отстрани. Мисля, че с всеки се чувствам добре.

- А иначе от отбора с кого си най-близък?
- Атмосферата в отбора и съблекалнята е много приятелска. Бих казал, че с всички от отбора се разбирам прекрасно. Разбира се, няма как да не отбележа, че се разбирам най-добре с говорещите португалски Нуно, Нашименто. О, с Мазурек също, той говори испански.

- Какво е мнението ти за българския шампионат? Какво мислиш за конкуренцията?
- Българският шампионат определено е в своето развитие в момента. Добър шампионат с много млади играчи. Те помагат за вдигане на нивото и изобщо тук може да израснеш много в игрово отношение. Истината е, че се вижда разликата между отборите в класирането. Лидерите показват различен футбол, но хубавото е, че често сме свидетели на изненади. Когато се смята, че играем срещу относително по-слаб отбор на терена, изпитваме сериозни трудности. Има конкуренция.

- С какво Лудогорец превъзхожда останалите клубове в България? Съставът от Разград е хегемон в продължение на осем години.
- Мисля, че нещата, които оказват най-голямо влияние са фактите, което споменах за Левски от момента на моето пристигане и развитието на клуба досега. Тази структура, която в момента се развива постепенно на "Герена", в Разград я имат от 8 години. Такова постоянно ниво на развитие няма как да не се отрази и на представянето им на терена. Те просто имат финансова стабилност. Няма как да не отбележим и футболистите, които притежават - те са от много висока класа.

- Срещу Лудогорец или срещу някой друг отбор и срещу кой футболист ти е било най-трудно?
- Да, играл съм срещу Лудогорец няколко пъти, изключително труден отбор с качествени футболисти. Няма как срещу тях да не ни е трудно. Аз лично обаче предпочитам и ми харесва повече да играя срещу ЦСКА. Заради атмосферата на стадиона, ако щете дори заради случващото се в седмицата преди мача.

- Усети ли какво означава дербито между Левски и ЦСКА?
- Разбира се. Аз идвам от страна, в която съществуват доста такива дербита. Играл съм в няколко такива, знам какъв е климатът, каква е атмосферата. Няма как да не усетиш тръпката на двубой като Левски срещу ЦСКА. За феновете тук това е нещо повече от мач. Дори двата отбора да не са близо в класирането, просто този мач е наелектризиращ. Вижте какво се случва преди, по време и след двубоя и ще разберете защо харесвам да играя срещу тях.

- Виждал ли си някъде толкова вярна публика, колкото тази на Левски?
- Това е истината. Тръгвайки от Бразилия, съм играл в Коринтианс и съм възпитаник на този клуб. Както Левски в България се счита за отбора на народа, същото се отнася и за моят първи тим в Бразилия. Много гореща публика, подкрепя ни безрезервно. Честно да си призная, тръгвайки от Коринтианс, не вярвах, че ще срещна толкова вярна агитка. Но ето, че сега съм тук и усещам абсолютно същото нещо. Изненадан съм много приятно. Двете агитки много си приличат.

- Какво искаш да кажеш на феновете на "сините"?
- Те са наистина впечатляващи. Много е трудно във всеки един момент да чуваш какво се вика и какви са настроенията сред феновете. Трябва да си признаем, че понякога нещата на терена не ни се получават. Именно тогава те са ни много необходими, защото започват да пеят, да ни подкрепят и наистина усещането е невероятно.

- Грешат ли българските съдии? Ти бил ли си потърпевш от техните отсъждания?
- Много е трудно да коментирам тази тема. Според мен никой не е излязъл на терена, за да греши нарочно - нито футболистите, нито съдиите. Никой не иска да сбърка. Все пак и те са хора, те са излезли с мисълта да помогнат. Повярвайте, че и на тях не им е приятно, когато сбъркат в дадена ситуация.

- Какво не ти харесва в българския футбол?
- Ахх, как да ви отговоря... Аз съм много позитивен човек. Дори в негативните ситуации гледам да извлека нещо позитивно. Не мога да кажа нещо, което не ми харесва. Аз правя това, което обичам, тренирам в невероятни условия в невероятен отбор и не мога да спомена нещо лошо.

- Как приемаш загубите?
- Това е трудно... Прибирам се вкъщи, не съм особено разговорлив в тези моменти. Предпочитам в такива мигове да остана за известно време сам, да помисля, да се опитам да си дам сметка какво се е случило. Понякога дори да сме взели победата, ако аз съм направил слаб мач, се случва същото. Гледам обаче бързо да забравям тези моменти, защото не искам да влизам в следващия двубой с негативни мисли.

- Каква е твоята цел, която си си поставил с Левски?
- При всички случаи моята основна цел е да спечеля трофей с Левски. Нещо, което не мога да забравя и още ме боли е онзи момент, когато купата бе в ръцете ни - мачът със Славия. Тогава изпуснахме трофея в последния момент и никога няма да забравя за този мач. Все пак съм оптимист и смятам, че ще имаме още един шанс. Искам да вдигна купа и да видя радостта в очите на феновете.

- Имаш български паспорт. Искаш ли да играеш за националния отбор на България?
- Да, разбира се, че бих играл. Но доколкото знам трябва да натрупам определен брой мачове, за да мога да играя за националния отбор на България. Чисто законно сега не мога. За мен би било невъобразима радост да играя с националната фланелка. Аз принципно ходя и гледам мачовете на Националния стадион.

- Не те ли притеснява, че в последните години този отбор разочарова публиката? Видя какво стана срещу Англия.
- Не. Защо да се притеснявам? Аз бях на този мач и просто така се стекоха обстоятелствата.

- Има ли расизъм в България според теб, ставал ли си потърпевш?
- Аз лично не, никога не съм бил обект на такива нападки. Навсякъде, където ходим аз и моето семейство сме много добре посрещнати и отношението на хората е много приятелско. Искам да ви кажа, че това не е проблем, който да се среща само в България или вълнува само хората тук. В Бразилия тази тема също сега е на дневен ред и постоянно излизат новини за расизъм, не само по стадионите. Аз обаче нито в Бразилия, нито тук съм усещал лошо отношение. Не само тук има расизъм. В Бразилия, Аржентина, Англия е същото, ако не и много по-зле. Това е световен проблем.

- Разкажи ни как започва флиртът ти с футбола? В Бразилия най-логично е да тренираш именно този спорт.
- Когато бях на 5 години, започна нашата връзка, ако мога така да кажа. Тогава баща ми ме заведе да тренирам. 6-7 годишен започнах да играя с по-големите, например ритал съм с 15-16-годишни. Ритахме на улицата. Именно затова всички бразилци имаме толкова добър дрибъл и контролът над топката е невероятен. Защото всички тръгваме от улицата и докосваш топка още с прохождането. Когато бях на 5 години, започна всичко.

- Как попадна в академията на Коринтианс? Какви трудности трябваше да преодоляваш в началото?
- На 7-годишна възраст родителите ми ме записаха в школата на Коринтианс и 15 години играх именно там. На 22 години реших, че е време да напусна и отидох в Украйна. Договорът ми изтичаше, имаше възможност да го продължа, но аз прецених, че е по-добре за мен да отида в Европа. Видях, че офертата е от тим, който ще играе в Лига Европа и си поставих като предизвикателство пред мен. Именно затова направих тази крачка.

- Какво е футболът за твоите сънародници? Защо толкова страдат, когато националният отбор губи?
- Ние сме свикнали да сме световни шампиони, свикнали сме винаги да държим световната купа, а сега не сме в такъв период. Затова много страдаме. Представете си, сега сме под огромно напрежение, защото от 15-20 години "селесао" няма никакво сериозно постижение. И това ни кара много да страдаме, това е религията на тази страна.

- Защо реши да тръгнеш в посока Украйна и как премина адаптацията ти там?
- Дойде предложението, след което проучих отбора. Видях, че тимът ще играе в групите на Лига Европа. Реших, че това е добра оферта, начин, по който мога да се покажа, да ме забележат повече и по-именити клубове. Така приех предложението.

- Как семейството ти прие факта, че заминаваш да играеш на толкова далечно място? Опитаха ли се да те спрат?
- Луд ли си? Къде отиваш? Просто бяха шокирани, какво да ти кажа. Нормален ли си да отиваш там? На това студено време! Какво ще правиш на тези студове? Та там вали сняг! След дълги преговори все пак ги убедих и ме подкрепиха. Баща ми и майка ми застанаха зад мен, съпругата ми още повече, съгласи се да дойде с мен. Да, казаха ми, че съм луд, но все пак ме подкрепиха за това решение.

- Можеш ли да сравниш шампионатите на Украйна и България? Къде се играе по-качествен футбол?
- В Украйна се играе много по-здрав футбол, там трябва да си физически много здрав. Борбата се води навсякъде по терена, сблъсъците са често срещано явление. Има много повече тичане. Много физическа сила се изисква, за да играеш там.

- Какво знаеше за България, когато дойде офертата за теб?
- Първо знаех, че отборът на Левски е много по-голям от тимът, в който играех в Украйна. Приех офертата на УсинитеФ без да се замислям, защото знаех, че е израстване за мен. Приех това предизвикателство и не съжалявам. Даже съм много щастлив.

- Доста от чужденците споделят, че най-различното, с което се сблъскват тук е кухнята. Опита ли традиционни български ястия и харесаха ли ти?
- Да, да. Вече опитах, не мога да отрека, че е различно. Бях на гости на мой близък приятел българин и той ме нагости с българска кухня.

- Кои бяха първите думи, които научи на български?
- Тези, които са в ежедневната реч. Освен това научавам много от обученията, които клубът ни предоставя. Учим се на много неща тук.

- Успяваш ли вече да разбираш български език, когато комуникираш с българи?
- Да, оправям се като съм сам или с жена ми. Все пак преди България играх в Украйна и понаучих малко руски, а те са доста близки с българския и сега напредвам и с вашия език. Повече разбирам, отколкото говоря, но се оправям в ежедневния живот.

- А какво най-много не ти харесва в България?
- Студът! Когато дойде студеното време е много неприятно. Като бразилец не го понасям. Всичко друго е перфектно.

- Преди интервюто ми споменаха, че не си се прибирал в Бразилия от 2 години, толкова много ли ти харесва в България?
- Да, наистина много ми харесва. Тук е прекрасно. Все пак декември ще се прибера до родината, за да се видя с близките.

- Защо избра да играеш в Левски с номер 7?
- Защото в школата на Коринтианс играх с този номер. Мисля, че ми носи късмет, а освен това ми е любим. Беше свободен и затова го взех.

- В кой отбор винаги си мечтаел да играеш?
- От дете ми беше мечта да играя с екипа на Коринтианс. Всички познати, цялата ми рода е от този отбор и все още ми е тръпка.а Някой ден ще се върна.

- Според теб кой е най-добрият футболист в света и защо?
- Меси е най-добрият!

- Кой е най-качественият шампионат и къде ти би искал да играеш?
- Смятам, че в Англия шампионатът е най-добрият и има най-силна конкуренция.

- Говори се, че арабски клубове имат интерес към теб. Би ли приел оферта от тези страни, така както направи Давиде Мариани?
- Не, не, аз дори не мисля за тези неща. Това е работа на моите мениджъри. Аз искам да съм концентриран на 100% за изявите си в Левски и да помогна на моя си отбор.

- Какво ще кажеш за финал на нашия разговор?
- Винаги трябва да си позитивен за всичко. Всичко, което правим, трябва да ни носи радост. Истината е, че много ми харесва всичко тук в България. Отборът на Левски играе добре, а когато на терена нещата се случват, аз съм доволен. Всички неща, които се случват в живота ми са прекрасни. Приемайте нещата с усмивка и се радвайте!