Капитанът на Ливърпул Джордан Хендерсън даде интервю за The Guardian. В него халфът говори за титлата, легендата Стивън Джерард, за целите на мърсисайдци. Ето какво каза той, цитиран от "Тема спорт".

 

  • За преследването на успеха

Говорим за трофеи и щастие. Кога чистото удоволствие и тръпката от играта отстъпват място на нещо още по-голямо? Защо футболистите се фиксират толкова много върху отличията и измерват живота си с медали? В кой момент победата вече е всичко?
"През трудни времена може да забравите колко обичате тази игра. Ако искате, приемете го за даденост. Когато си дете, всъщност не мислиш за трофеи и печелене на неща. Просто искаш да играеш футбол. После, когато остарееш, мечтите също растат. Стигнеш ли до 16, 17, 18, нещата вече се свеждат до победа на всяка цена. Да правиш всичко, което можеш", признава един от лидерите на шампионите.

За Хендерсън е дошъл идеалният момент да поставим тези въпроси. Миналата седмица Ливърпул, на който е капитан, стана шампион във Висшата лига за първи път. Това е и първата шампионска титла за клуба от 30 години, запечатана с опустошителна разлика. Междувременно самият той е преодолял повече трудности от обичайното, за да стигне до този връх. Разочарования, разбито сърце и дори перспектива да бъде разкаран в посока Фулъм при бартерна сделка с Клинт Демпси. Затова той все още се опитва да осмисли какво означава всичко...

 

  • За усещането да си шампион

Говорейки с него, усещаме облекчение. Огромната тежест, която всички носеха, вече си е тръгнала. Още има рекорди, които да бъдат преследвани. История, която тепърва ще искат да пишат. Но планината е изкачена и гледката от върха е великолепна! "Беше невероятно през последните няколко дни. Не съм сигурен, че наистина сме го осъзнали. Когато идвате в Ливърпул, се очаква да спечелите трофеи. А титлата във ВЛ е нещо, което винаги съм мечтал да вдигна - специално за този футболен клуб. Ясно е защо, феновете го искаха от толкова дълго време", признава Джордан.

Запитан за невъзпетите герои на триумфа, той отговаря: "На първо време собствениците, имаме късмет с тях. Също и хората зад кулисите, от щаба, треньори, физиотерапевти и дамите в столовата".
После Хендерсън спира, ще разберете защо. За да отговори истински какво всъщност означава да върнеш титлата на "Анфилд", той

трябва да изброи всички. Може би дори бившите играчи и мениджъри, които положиха основите на отбора, който сега е засипан със слава. Вкаменен е да не забрави някого, затова се измъква ловко: "Не обичам да отличавам някого, защото всичко е като едно семейство. Това е специалното в този футболен клуб. Всеки играе своята роля. Когато печелим, всички празнуваме заедно".

 

  • За наследството на Джерард

Деветте години на Хендерсън на "Анфилд" представляват негов собствен епичен цикъл. Приказка за постоянство и растеж, за намиране на точното му място в машината. Откриването на роля, която може да бъде изпълнена от него и само от него. Бе взет от Съндърланд през 2011-а като 20-годишен. Имаше моменти, когато бе трудно да видим в него играча, който трябваше един ден да наследи Стивън Джерард...

В началото Хендерсън иска да е като него - да прави всичко, но после разбира, че всъщност не му се налага да го копира: "С течение на времето научаваш различни неща тактически. Преди чувствах, че най-добрата ми позиция е да играя навсякъде. От единия до другия пеналт, да отнемам на топката, да бачкам, да правя асистенции, но и да се връщам назад".

 

  • За промяната при Клоп

Пристигането на Клоп е това, което помага на Хендерсън да намери истинското си призвание. Да бяга все така неуморно, но позициониран правилно пред защитата. Мениджърът връчи по-контролираща роля на Хендерсън. С цел запазване на топката и заключване на вратата. Сякаш Клоп търсеше по-умерен играч, който да внася баланс и контраст в сравнение с рисковия подход на Салах, Мане и бековете (Александър-Арнолд и Анди Робъртсън). Хендерсън е много повече от това. Бе призван да стане тиктакащото сърце и белите дробове в средата на терена за Клоп: "Когато Юрген дойде, промених желанието, което имах. Осъзнах, че няма как да правя всичко, а просто e достатъчно да върша работата, от която се нуждае отборът. Ако си на позицията на №6, трябва да си по-дисциплиниран. Винаги да мислиш за протекция, контрапреса и да внимаваш за бързи атаки. В крайна сметка исках да стана успешен. Ако това е свързано с фиксирането ми на дадена позиция, значи окей. Когато Фабиньо дойде миналата година, имахме разговор за него. Той е класически опорен халф и това ми позволи да се преместя малко по-напред".

 

  • Как претегля риска на терена?

"Получава се доста инстинктивно. Има много неща, за които мислим, но хората не виждат. Вземането на решение е на преден план, но един играч винаги хвърля поглед зад рамото си. Топиграчите правят точно това. Сканират и проверяват цялата картина на терена. Затова, когато получат топката, те вече знаят в коя посока ще отиде следващият пас. Ако съм честен, вече всичко се получава от само себе си. Тренирал съм го по един начин от няколко години. Наясно съм с принципите на отбора и какво мога да очаквам от всеки отделен мач. Чувствам, че създадохме наш собствен начин на игра, който се оказа доста успешен", признава Хендо.

 

  • С какво се отличава Клоп?

В негово лице мениджърът Клоп разполага с генерал, който да спазва инструкциите до последната буква: "Той се е справил с много неща в живота, а във футбола трябва да правиш точно същото - да се справяш със ситуации, негативни или позитивни. Юрген е най-добър в намирането на правилните думи и казването на точните неща. Без значение дали става въпрос за финал, който сме загубили, или турнири, които успяхме да спечелим. Какво го ядосва? Абсолютно всичко (смее се). Клоп е много интензивен на тренировка. Това на мен ми харесва. Но той беше малко по-ядосан в началото, отколкото е сега".

 

  • За политика и солидарност

Постепенно разговорът се насочва за политика и за играчите, които се обединиха да помагат на хората в условията на пандемия: "Играчите постоянно са критикувани. Често някои от нас правят грешки, после съжаляват, но накрая всички ни опетняват с една и съща четка. Но също има изобилие от положителни примери и добри хора във футбола. Това се видя в последните месеци. Винаги чувствам, че става въпрос да се сближаваме. В момента един обвинява друг, не знаеш на кого да вярваш. Трудно е да разбереш кой казва истина и кой не. Изглежда, че всеки чака другия да се провали или да направи нещо нередно, за да му се нахвърли. В крайна сметка обаче ние трябва да се грижим един за друг. Наистина има едно мощно нещо, което играчите направиха с фондацията си по време на пандемията. Бих искал да видя и политиците да го направят, за да се намерят правилни решения. Солидарността е най-важното нещо, а играчите показаха как се прави".

 

  • За бъдещето

Гледайки напред, Хендерсън е категоричен: "В началото на всеки сезон говорим за спечелването на всичко. Няма причина да не се стремим към максимума. Искаме ФА Къп, Висшата лига, Шампионската лига, Купата на лигата... Това е така, защото вярваме в себе си. Видя се в последните години. Имаше и разочароващи резултати, но ние винаги реагирахме по правилния начин. Този път няма да бъде по-различно. Винаги отиваш и искаш повече! След титлата във ВЛ трябва да запазим същия манталитет. Да продължаваме да искаме повече".