Уволнението от Манчестър Юнайтед постави на кръстопът кариерата на Жозе Моуриньо. Португалецът не успя да оправдае големите очаквания, с които беше посрещнат на "Олд Трафорд", и беше освободен след две години и половина начело на "червените дяволи".

С две купи в Шампионската лига, осем титли в четири от големите първенства в Европа и общо 25 трофея в последните 15 години Моуриньо отдавна си е извоювал статута на един от най-успешните треньори в професионалния футбол.

Турболентният му престой в Юнайтед обаче постави един основен въпрос - беше ли това обичайният ефект от синдрома на третия сезон или най-добрите дни на Специалния вече са в миналото?

След 370 милиона паунда, похарчени за привличането на десетима нови футболисти, рекордьорът по титли на Англия продължава да е отбор със скъпи и класни играчи, но без твърдо ядро и без ясен стил на игра. А Моруиньо все повече губи ореола си на треньор, който (независимо от методите си) винаги е основен претендент за най-големите трофеи.

Хронология на пропадането

Ситуацията на "Олд Трафорд" много наподобява тази в предишните два клуба на Моуриньо - Челси и Реал - добро начало, последвано от незадоволителните резултати и влошени отношения с футболистите и ръководството.

В единия случай португалецът беше уволнен още преди Коледа, въпреки че половин година по-рано изведе Челси до безапелационна титла във Висшата лига. Сините се намираха само на една точка над зоната на изпадащите след 16 кръга, а звездите на отбора начело с Еден Азар видимо бойкотираха своя мениджър. Големият скандал с доктора на клуба Ева Карнейро още повече засили Моуриньо към изхода на "Стамфорд бридж".

В Реал раздялата с Моуриньо беше обявена два кръга преди края на третия му сезон на "Сантяго Бернабеу". Отборът изоставаше с 13 точки от Барселона в Ла Лига, загуби финала за Купата на Испания от Атлетико (Мадрид) и за трети пореден път отпадна на полуфинал в Шампионската лига. Тогава португалецът отново си навлече гнева на лидерите в съблекалнята, след като на практика зачеркна от състава емблемата на Реал Икер Касияс. Ситуацията доведе дотам, че треньорът влоши отношенията си дори със своите сънародници Пепе и Кристиано Роналдо.

В Юнайтед началото беше обнадеждаващо. "Червените дяволи" спечелиха Лига Европа, Купата на лигата и "Къмюнити шилд" в първия му сезон. Миналия сезон отборът завърши втори (макар и на рекордно изоставане от шампиона Манчестър Сити), което беше голяма крачка напред, след като в предходните четири години се класира шести, пети, четвърти и седми. Моуриньо дори определи тази втора позиция като "едно от най-големите ми постижения".

Ситуацията на "Олд Трафорд" изглеждаше спокойна, а през януари мениджърът подписа нов договор до юни 2020 г. Напрежението обаче се покачи сериозно след едно бурно лято, в което мениджърът не получи играчите, които искаше да привлече. И особено така желания централен защитник. Спрягани за трансфер в Юнайтед бяха Хари Магуайър, Тоби Алдервейрелд, Жером Боатенг, Рафаел Варан и Милан Скриняр. В крайна сметка нито един от тях не се озова в тима, а разочарованият Моуриньо обяви, че вече не е мениджър, а само треньор.

Трудното началото на сезона задълбочи проблемите, а Моуриньо започна все повече да губи контрол. Той влезе в защитен режим в няколко пресконференции, като изтъкна постиженията си като мениджър и поиска повече уважение от медиите.

С началото на септември дойде и разривът в отношенията му с играчите. Първият беше Антони Марсиал, с когото португалецът искаше да се раздели това лято. След това се стигна до конфликт с рекордната покупка на клуба Пол Погба. Французинът разкритикува тактиката на отбора, а Моуриньо го премахна от списъка с капитаните. На следващия ден камерите на "Скай спортс" заснеха размяна на реплики и враждебни погледи между двамата по време на тренировки.

Заубата в дербито с Ливърпул (1:3) през уикенда беляза най-слабия старт на сезона за Юнайтед от 28 години и доведе до неизбежната раздяла. След 17 кръга "червените дяволи" заемат шестото място във Висшата лига с 26 точки и едва една победа в последния месец и половина.

Свършен ли е Моуриньо за големия футбол?

Престоят на Моуриньо в Юнайтед - със своите възходи и спадове - беше белязан от непрекъснати критики към португалеца, че не може да се адаптира към съвременните тенденции във футбола и това, което предлагат Пеп Гуардиола в Сити, Юрген Клоп в Ливърпул и Маурисио Почетино в Тотнъм.

Безспорен е фактът, че португалецът спечели три трофея с Юнайтед - точно толкова, колкото другите трима общо с настоящите си отбори. Клоп и Почетино все още чакат своите първи отличия в английския футбол, въпреки че общият им престой на Острова скоро ще достигне девет години.

В първите си два сезона Моуриньо дори успяваше да се противопоставя в големите мачове и нерядко да побеждава. И тази му аура обаче започна да избледнява, след като през този сезон "червените дяволи" не спечелиха нито един от петте си двубоя с останалите отбори от Голямата шестица.

Това, че Моуриньо си тръгва от Юнайтед след две години и половина, не е изненадващо. Въпреки огромните си успехи навсякъде португалецът само два пъти е изкарвал три пълни сезона начело на един клуб и едва веднъж е започвал четвърти сезон. Това се случи при първия му престой в Челси, когато... беше освободен само месец и половина след старта на кампанията.

В последните сезони обаче 55-годишният португалец изглежда все по-уморен, угрижен, изнервен, разгадаем именно в големите мачове, където дълги години беше неговата сила. Това поставя под въпрос дали той все още е конкурентоспособен на най-високо ниво.

"Свършен? Изобщо не е. Все още е много подходящ, независимо от случилото се в Юнайтед, а неговите методи на подготовка и подходът му към тактиката продължават да са модерни", каза вратарят Марк Шварцер, който игра при Моуриньо в Челси.

"Хората говорят за стила в сравнение с Клоп и Гуардиола, но всеки има различна интерпретация за това как трябва да се играе футболът. Ако всички играят по същия начин като отборите на Клоп и Гуардиола, след известно време ще стане доста скучно. Това, което прави футболът толкова привлекателен, е наличието на голямо разнообразие от стилове. Това, че даден мениджър използва различен стил, не го прави остарял или свършен. Твърдо вярвам, че футболът трябваш да се играе по различни начини. Да, един е по-привлекателен за окото от друг, но в крайна сметка са важни резултатите и трофеите. По това се оценява един мениджър, а Моуриньо е печелил отличия навсякъде, включително в Юнайтед", допълни австралиецът в коментара си за Би Би Си.

Сходно мнение изрази и бившият нападател Бени Макарти, който игра за Моуриньо в Порто. "Не мисля, че изведнъж е остарял. Просто смятам, че играчите не предлагат това, което мениджърът иска от тях. Моуриньо все още е един от най-добрите в света и не се е превърнал в лош мениджър за една нощ", каза южноафриканецът.

Моуриньо едва ли ще продължи кариерата си извън Висшата лига, защото няма свободно място във водещите отбори. В същото време вариантите да поеме някой от големите отбори в Европа не са много. Те са свързани с бившите му клубове - Реал, който продължава да се представя неубедително и след уволнението на Хулен Лопетеги, и Интер, където Лучано Спалети е под напрежение след отпадането от Шампионската лига и колебанията в Серия А.

Единственият голям шампионат, който Моуриньо все още не е печелил, е Бундеслигата. В Германия хегемонът Байерн е далеч от обичайното ниво и бъдещето на Нико Ковач не изглежда дългосрочно. На хартия обаче методите на работа и желанието за пълен контрол на португалеца трудно ще се впишат в структурата на баварския колос.

Остава отворена и възможността Моуриньо за пръв път в кариерата си да застане начело на национален отбор. На този етап все пак най-вероятно е той да си вземе почивка до лятото и през това време да реши как ще продължи кариерата му.


Материал на "Дневник"