В последните десетина години светът на футбола на няколко пъти се влюбваше в млади треньори, осмелили се да щурмуват основите на мирозданието. Жозе Моуриньо, Хосеп Гуардиола, Юрген Клоп… Човек може да има различно отношение към естетиката на футбола на всеки от тях, както и към стила им на общуване с пресата, но и тримата се превърнаха в истински явления. Те успяха да стана едновременно специални и успешни, да променят представите за треньорската професия.

Лично мен обаче ме впечатлява най-силно работата на Диего Симеоне. Да, барселона на Гуардиола показваше феноменален футбол и спечели всичко възможно. Моуриньо доскоро беше гаранция за успехи на най-високо ниво, изтъкнат антидипломат и разрушител на въпросния феноменален футбол. А Клоп в своята лична лаборатория съумя да създаде противоотрова срещу Байерн и да отгледа най-симпатичния отбор в Европа. Но на никого от тях не му се наложи да промени манталитета на клуба от главата до петите.

Атлетико, въпреки великата си история, беше едновременно и най-веселият, и най-мазохистичният клуб в Испания. Запалянковците на Дюшекчиите са свикнали да се смеят през сълзи, да репетират тъжно изражение пред огледалото и да търсят поводи за гордост в загубите.

Преди Симеоне защитата беше пълен цирк; той я превърна ве дна от най-добрите на континента. Преди Симеоне отборът не беше печелил мадридското дерби над десет години; при него спечели 4 т. от 6 възможни в първенството. Преди Симеоне червено-белите бяха симпатични неудачници, неспособни да покажат характер; при него се превърнаха в отбор, който умира трудно, съвсем като Брус Уилис. Преди Симеоне клубната философия се побираше в един кратичък рекламен клип, в който син питаше баща си: "Тате, а защо сме от Атлетико?" Сега този въпрос изглежда напълно риторичен.

Атлетико е водач в класирането след 30-ия кръг и участник в четвъртфиналите на Шампионската лига. Придлагам ви принципите на Симеоне, които му помогнаха да преобрази Дюшекчиите до неузнаваемост.

1. Работата на треньора трае 24 часа в денонощието

Самият Диего обича да се шегува, че никога не оставя футболистите на мира. Той живее далеч от семейството си и на практика посвещава цялото си време на футбола. Взима пауза непосредствено преди всеки мач, някъде около 5-7 минути преди първия сигнал. Докато червено-белите вече загряват, Симеоне остава сам в празната съблекалня и се обажда на всяко от трите си деца в Аржентина.

"За около пет минути ставам нормален човек", казва Чоло. А после той излиза на терена и се превръща в "Дарт Вейдър с домашни дрехи". Обажданията тип "Здрасти, как си" са нещо като свещен ритуал, затишие пред емоционалната буря.

2. Не убивай играча в себе си

Ние често повтаряме някои клишета, без изобщо да се замисляме доколко са верни. "Щом отборът бие, не променяй нищо" – колко пъти този "принцип" е довеждал до загуба? "Треньорът трябва да убие играча в себе си". Симеоне явно не е съгласен с това твърдение.

"Още като футболист той беше нещо като играещ треньор, който сплотяваше отбора. Винаги, когато не му харесваше нещо, организираше отборни събрания. Винаги се стремеше да зарази съотборниците си със своята страст. Като футболист той беше по-корав, отколкото е в момента като треньор. Той продължава да изисква от своите само победи, но е станал по-гъвкав, по-дипломатичен, превърна се в учител", разказва помощник-треньорът Оскар Ортега.

Нападателят Кико, навремето съотборник на Чоло, пък си спомня как преди един важен мач Диего отменил следобедната сиеста, защото не разбирал как е възможно да се спи в такъв момент. Днес аржентинецът има навика да прегръща играчите, които сменя и да ги аплодира още преди да започнат да го правят запалянковците. Според него треньорът не трябва да се отказва от опита си като футболист, а да го претворява и да го използва по нов начин.

3. Основният елемент на успеха е инатът

"Трудно ми е да работя с футболисти, които не се раздават докрай в мачовете или в тренировките. Слабите не ме интересуват. Допустимия талант на футболистите може да варира, но себераздаването не подлежи на обсъждане", отсича Диего Симеоне.

В тактически план този подход намира изражение в стремежа да се пресира противникът колкото се може по-близо до вратата му. Интензивността на натиска е различна, но той продължава 90 минути.

Футболистите на Атлетико винаги се стремят да се разположат компактно, когато не владеят топката. Двамата нападатели се връщат, за да атакуват халфовете на съперника и изпълняват голям обем черна работа. Същото се отнася и за фланговите играчи. "Този сезон бележим много голове, защото нападателите ни са първите ни защитници", обяснява самият аржентинец.

Съперниците на Дюшекчиите често изразходват твърде бързо енергията си и не са в състояние да издържат на пресата в края на мачовете. И тогава Атлетико от контраатакуващ отбор се превръща в такъв, който буквално натиква противника в наказателното му поле.

4. В Атлетико Диего си е като у дома

За Симеоне Дюшекчиите не са просто поредният клуб в кариерата му. Атлетико за аржентинеца е същото, което Барселона беше за Гуардиола.

"Чувството за принадлежност е много важно. Аз принадлежа на Атлетико. Когато напуснах клуба знаех, че един ден ще се върна. Бях вътрешно убеден в това. Сега пък имам усещането, че цял живот съм бил тук. Отлично знам какво искат хората, какво иска клубът. Когато сърцето ти принадлежи на клуба, в който работиш, всичко е много по-лесно", твърди Чоло.

5. Резултатът е по-важен от красивата игра

Един от основните футболни принципи, които Симеоне обяви още на първата си пресконференция и оттогава не се е изморил да повтаря. Именно това е идентичността на Атлетико дори и в исторически план – да приеме играта в собствената половина, да разчита на контраатаки, осъзнавайки ограничените си възможности. По-добре да направиш една атака и да спечелиш с 1:0, отколкото 15, без да вкараш нито един гол.

В последните години в Испания думата "контраатака" се смяташе за обидна. Запалянковците се любуваха на "тики-така" както на клубно, така и на национално ниво, но Чоло дойде, удари с юмрук по масата и заяви, че понякога се налага топката да бъде "изчистена на майната си". Няма страшно. Оказа се, че за много хора трите точки са по-естетически издържани от красивите загуби.

6. Футболът е модел на живота

"От мач на мач – това е разписанието на хората от улицата, от ден за ден. Ние сме отражение на обществото, в което живеем, отражение на хората, които са принудени да се борят, за да оцелеят. Ако престанем да се борим, нямаме никакъв шанс. Хората се идентифицират с нас, ние сме им източник на вдъхновение. Имаме по-малко ресурси от основните ни съперници, но можем да ги бием".

Този монолог на Симеоне удивително напомня за знаменитата реч на Ал Пачино от "Всяка една неделя".

7. Бързай бавно

Диего Симеоне никога не се оставя на еуфорията. Той и досега повтаря едно и също: "Първенството на Испания е скучно. Шампиони могат да станат само Реал М или Барселона". А когато журналистите го посрещаха с аплодисменти след някой успех, той отвръщаше: "Да, приятно ми е, но нека да не избързваме". След всяка победа аржентинецът упорито твърди: не, Дюшекчиите нямат шансове за титлата. Partido a partido, мач за мач.

8. Целта оправдава средствата, своите играчи винаги са прави

Атлетико е отбор, създаден по образ и подобие на Симеоне. Аржентинецът играеше "мръсно", Дюшекчиите са груб и агресивен тим. Агресията обаче не цели да се осакатят съперниците, а да се постигне нужният резултат. Така с три груби фаула в началото на мача червено-белите се постараха да подрежат крилете на нападателите на Милан в Шампионската лига.

Човекът, който най-силно олицетворява Чоло на терена, е Диего Коща – един от най-грубите провокатори в съвременния футбол. Но каквото и да направи бразилецът с испански паспорт, треньорът винаги го подкрепя. Когато Коща се сдърха с вратаря на Реал Диего Лопес в мадридското дерби, а после едва не шамароса рефера, Симеоне отбеляза безстрастно: "Изобщо не се притесних, че може да го изгонят. Диего се оправя отлично в подобни ситуации".

9. Играй срещу най-добрите

"Най-добре е непрекъснато да играеш с Реал или с Барселона. Работата е там, че всички ги е страх от тях. Вестниците отделят по десет страници на Реал и на Барселона. Ако ги четеш, започваш да се поддаваш на страха. И накрая губиш мача, още преди да си излязъл на терена. Аз бих играл срещу тях всяка седмица", коментира Чоло.

10. Уважавай съперника и не търси оправдания

Какво казва Симеоне след загуба? Ето няколко избрани негови изказвания:

"И ние имахме положения, но не ги използвахме. Във футбола се случват и такива неща. Но няма да търсим оправдания. Браво на Алмерия. Не мисля, че бяхме изморени заради мача с Реал за Купата. Няма да се оправдаваме със съдията, с вятъра или с нещо друго."

"Съперникът ни беше по-добър от нас и аз го поздравявам. Днес Осасуна показа добър футбол."

"Нормално е да ни критикуват, защото сме загубили от Реал. Нямаме нищо против, защото това показва колко много е прогресирал отборът. След такъв тежък мач предпочитам да потърся позитивното. Положихме усилия, но не успяхме да постигнем нужния баланс на терена. Длъжен съм да поздравя съперника. Реал действаше агресивно, когато губеше топката."

Похвалите по адрес на конкурентите никога не са излишни:

"Що се касае до Валенсия, те имат отличен отбор, който може да се бори за третото място."

"Искам да благодаря на Карло Анчелоти за топлите думи по мой адрес. Аз съм никой и не мога да анализирам работата му. Той е треньор от най-високо равнище и се е доказал в най-добрите отбори в света."

Единствената болна тема за аржентинеца са парите е неравномерното им разпределение в испанския елит. Но от друга страна, той използва този дисбаланс, за да вдъхновява допълнително играчите им и да продължава да твърди, че отборът му е абсолютен аутсайдер.

"Разликата между Барселона и Атлетико? Не е много голяма – някъде около 400 млн. евро."

По-точно 400 млн. евро и само 1 точка в класирането.

Станислав Ринкевич, "Спорт Сегодня".

Материалът е преведен със съкращения.