Да, той наистина е Нулио Веласкес – Левски не знае как се губи с него в Шампионската лига

Уважаеми читатели на Gol.bg, продължаваме да ви представяме рубриката ни "Фен зона".

В нея ще имате възможност всеки един от вас да напише/изкаже вижданията си по важен за него спортен/футболен въпрос.

Сега е моментът да излеете мъката и възхвала за любимите си отбори и личности.

Днес публикуваме материал на Панайот Христов, който пише за представянето на Левски в Шампионска лига

Публикуваме анализа без редакторска намеса в заглавие, подзаглавие и текст.

Всеки наш читател, който не е съгласен (или съгласен) с изразената теза, може да изпраща своите материали на info@gol.bg.

Нулио Веласкес. Прякор, който доскоро се използваше най-вече от противниците на Хулио Веласкес, когато искаха да се подиграят с испанеца. След случващото се с Левски в Европа това лято обаче той придоби съвсем друго значение.

Да, Веласкес наистина е Нулио. Поне ако погледнем графата със загубите на Левски в Шампионската лига. Там продължава да стои нула.

След шест европейски мача „сините“ имат четири победи и две равенства и все още не са усетили вкуса на поражението. Нещо повече – по пътя си Левски отстрани шампионите на Босна и Херцеговина, Румъния и Казахстан.

Това само по себе си е достатъчно сериозно постижение. Още по-важен обаче е начинът, по който беше постигнато.

Този Левски не оцелява в Европа, а играе футбол

През годините сме виждали достатъчно български отбори, които отстраняват по-силен съперник с много защита, малко късмет, геройства на вратаря и един гол от две положения. В това, разбира се, няма нищо лошо. В Европа в крайна сметка резултатът е този, който остава.

При Левски на Веласкес обаче картината е различна.

„Сините“ не стигнаха дотук с шест мача, в които просто са стискали зъби и са чакали последния съдийски сигнал. В големи периоди те бяха по-добрият отбор. Опитваха да контролират топката, пресираха високо, създаваха положения и най-вече не изглеждаха като тим, който се страхува от съперника.

А срещу тях имаше три отбора, които са станали шампиони в собствените си държави.

Разбира се, Веласкес не е отстранил сам Борац, румънския шампион и Кайрат. На терена са футболистите и именно те печелят единоборствата, вкарват головете и носят напрежението в решителните минути.

Заслугата на треньора е друга – Левски изглежда като отбор, който знае какво иска да направи.

Веласкес даде на Левски най-важното – увереност

Това може би е най-голямата промяна.

Левски вече не излиза в Европа с мисълта първо да не допусне гол и след това да види какво ще се случи. Отборът търси своите моменти, а когато има възможност да натисне противника, го прави.

Играта невинаги е идеална. Няма и как да бъде. Имаше слаби периоди, грешки и ситуации, в които съперниците можеха да накажат „сините“. Но това важи за практически всеки европейски двубой.

По-важното е, че Левски не изглеждаше надигран в нито един от шестте мача.

Точно обратното – ако има за какво да съжаляват Веласкес и футболистите му, то е, че равенствата можеха да бъдат победи, а част от победите можеха да бъдат постигнати по-убедително.

Левски имаше шанс да спечели и шестте мача

И тук стигаме до нещо, което сухата статистика не показва.

Четири победи и две равенства звучат отлично, но представянето на Левски позволяваше балансът спокойно да бъде още по-впечатляващ. „Сините“ имаха своите възможности да спечелят и двата двубоя, които завършиха без победител.

Това е важна подробност, защото има огромна разлика между отбор, който е непобеден благодарение на стечение на обстоятелствата, и такъв, който в шест последователни срещи е показал, че може да победи противника си.

Левски в момента е от втория тип.

Може да се спори дали този състав е достатъчно силен за основната фаза на Шампионската лига. Може да се спори за отделни футболисти, за селекцията и за решенията на Веласкес. Но трудно може да се оспори, че испанецът изгради отбор, който играе с идея.

И точно това липсваше на „Герена“ в немалко периоди през последните години.

От подигравките до „Дон Хулио“

Когато Веласкес пристигна в Левски, скептицизмът беше сериозен. Имаше съмнения дали това е човекът, който може да върне отбора на европейската сцена, а подигравателното „Нулио“ не успя да се наложи от малка шепа хора.

Само няколко месеца по-късно ситуацията изглежда доста различно.

Не защото Веласкес внезапно се е превърнал в безгрешен треньор. Не е. И със сигурност ще има мачове, след които решенията му отново ще бъдат поставяни под въпрос.

Но испанецът вече има нещо много по-важно от предварителните оценки – резултати.

Има и футбол, който стои зад тях.

Затова днес „Нулио“ спокойно може да бъде прието и като комплимент.

Нула европейски загуби.

Веласкес вече пренаписва рекордите на Левски

Серията започва да придобива и исторически измерения.

За първи път Левски успява да елиминира три съперника в рамките на един сезон в Шампионската лига и предшественика ѝ КЕШ. Досегашният максимум беше два преодолени съперника – през 2001, 2006 и 2009 година.

Европейският поход означава и още един рекорд. Левски вече си гарантира най-малко 16 мача в Европа през сезона, с което ще подобри постижението от 14 срещи през паметната кампания 2005/06, когато тимът на Станимир Стоилов достигна четвъртфиналите за Купата на УЕФА.

Серията на „Герена“ също заслужава внимание. При Веласкес Левски натрупа шест поредни европейски домакинства без допуснат гол, подобрявайки постижението от пет такива срещи на отбора на Станимир Стоилов.

А успехът срещу Кайрат донесе още едно историческо постижение – казахстанците станаха едва 12-ият съперник в европейската история на клуба, който Левски отстранява с две победи и без да допусне гол.

Когато рекордите започнат да се трупат един след друг, вече трудно можем да говорим за случайност.

„Нулио“ вече означава нещо съвсем различно

Пред Левски тепърва предстоят по-тежки изпитания и именно там ще се разбере къде е таванът на този отбор. Една силна европейска серия не решава всички проблеми, нито превръща Веласкес в треньор, който не може да бъде критикуван.

Но шестте мача дотук заслужават оценка сами по себе си.

Не само заради четирите победи и двете равенства. Не само заради трите елиминирани шампиона. А защото за първи път от доста време Левски създава усещането, че когато излезе за европейски мач, не трябва предварително да се пита дали ще издържи.

Въпросът вече е дали ще победи. А това е огромна промяна. Затова следващия път, когато някой реши да нарече испанеца „Нулио Веласкес“, едва ли ще го засегне особено.

След шест мача в Шампионската лига нулата е точно там, където всеки треньор би искал да я вижда – в графата със загубите.

Панайот Христов, специално за Gol.bg

Снимка: Официална страница на Левски във Фейсбук