Шампион, нов стадион и Европа. Срещу какво всъщност се воюва в Левски?

Уважаеми читатели на Gol.bg, продължаваме да ви представяме рубриката ни "Фен зона".

В нея ще имате възможност всеки един от вас да напише/изкаже вижданията си по важен за него спортен/футболен въпрос.

Сега е моментът да излеете мъката и възхвала за любимите си отбори и личности.

Днес публикуваме материал на Тодор Иванов, който пише за отношенията между Наско Сираков и Левски на левскарите.

Публикуваме анализа без редакторска намеса в заглавие, подзаглавие и текст.

Всеки наш читател, който не е съгласен (или съгласен) с изразената теза, може да изпраща своите материали на info@gol.bg.

Преди няколко години от „Левски на левскарите“ поставиха ясни условия, по които да бъде оценявано управлението на клуба. Исканията бяха конкретни – шампионска титла, редовно участие в групите на европейските клубни турнири, нов модерен стадион и съвременна база за детско-юношеската школа.

Днес фактите говорят сами.

Левски е шампион. Отборът изглежда способен не просто да участва, а да направи сериозен европейски рейд. От зимата започва изграждането на новия стадион – проект, който поколения левскари чакаха десетилетия. Паралелно се работи по осигуряването на терен за модерна база на академията.

Всичко това означава едно – целите, които бяха поставени като критерий за успех, са изпълнени или са в последната права към реализация. И когато фактите са такива, е редно те да бъдат признати.

Вместо това обаче част от хората, които най-силно настояваха за тези промени, продължават да водят битки срещу ръководството. Това вече не изглежда като борба за по-добър Левски. Изглежда като битка срещу самия Левски в момент, когато клубът има най-голяма нужда от спокойствие.

Често се чуват призиви Левски да бъде управляван по модела на Байерн, Борусия Дортмунд или Барселона. Звучи добре, но няма нищо общо с българската реалност. Тези клубове разполагат със стотици милиони приходи, глобални марки, огромни членски маси и икономическа среда, която няма аналог у нас. Да се твърди, че този модел може просто да бъде копиран в България, е повече пожелание, отколкото реалистична стратегия.

Истината е, че българският футбол все още функционира по различен начин. Големите клубове се нуждаят от човек, който да носи отговорност, да взема тежките решения и да гарантира стабилност. Моделът с водеща фигура не е съвършен, но към момента никой не е предложил работеща алтернатива, която да е доказала, че може да осигури същите резултати.

Наско Сираков може да бъде харесван или критикуван. Това е въпрос на мнение. Но постигнатото не може да бъде отречено. Левски отново е на върха. Пред клуба има европейска перспектива. Започва строежът на нов стадион. Работи се за модерна база на школата.

Когато обещанията се превръщат в реалност, честната позиция е една – да се признае успехът и да се даде шанс той да бъде надграден. Защото най-големият противник на Левски никога не е бил извън клуба. Най-често е бил вътре в него.

А когато Левски върви нагоре, всеки истински левскар трябва да помага, а не да пречи.

Тодор Иванов, специално за Gol.bg

Снимка: БГНЕС