Това не е сън, реалност е! Левски е на плейоф за влизане в Шампионската лига.

Само допреди няколко години подобно изречение би звучало като прекалено смела мечта за всеки левскар. Днес обаче „сините“ са там. Победата с 1:0 над Кайрат Алмати в реванша от третия квалификационен кръг отвори вратата към още две европейски вечери, които могат да останат завинаги в историята на клуба. Следва АЕК Атина.

А някъде между последния съдийски сигнал срещу Кайрат и мисълта за това, което предстои, човек няма как да избяга от сравнението – на „Герена“ отново започва да мирише на голям европейски футбол. На нова Синя приказка.

Този Левски вече не се надява – този Левски може

Най-хубавото в представянето на Левски е, че класирането дотук не изглежда като случайност. Този отбор знае какво прави на терена. И тук неизбежно идват сравненията с Левски на Станимир Стоилов. Напълно нормално е. Мъри постави стандарт, който трудно може да бъде забравен, и създаде европейски вечери, с които поколения левскари ще се гордеят.

Само че отборът на Хулио Веласкес няма нужда да бъде копие на онзи Левски. Той започва да създава своя самоличност. И ще си позволя нещо, което вероятно ще предизвика спорове – този Левски на моменти играе по-добър футбол и разполага с по-дълга скамейка. Веласкес има варианти. Има футболисти, с които може да промени хода на мача. Има конкуренция. А това в дългия европейски път е безценно.

Най-важното обаче е друго. Левски вече излиза в Европа с мисълта как да победи, а не как да не загуби. Тази промяна се вижда.

Веласкес се оказа точният човек в точния момент

Големият печеливш от европейското лято без съмнение е Хулио Веласкес.

Испанецът дойде под съмнение. Имаше въпроси, имаше недоверие, имаше и доста хора, които бяха готови да го отпишат още преди да е получил истински шанс. Днес отговорът му е на терена. Веласкес направи Левски организиран, смел и неприятен за всеки съперник. Но според мен най-голямата му заслуга е друга – той успя да убеди футболистите си, че са по-добри, отколкото вероятно самите те са смятали.

Това отличава добрия треньор от обикновения. В този смисъл Веласкес наистина е архитектът на новия Левски. Не защото е измислил някаква футболна магия, а защото е подредил правилно къщата. Всеки знае ролята си, отборът има план, а когато нещо не върви, от пейката има с какво да се реагира. И най-важното – вижда се развитие.

Заслугата на Сираков също трябва да бъде призната

Тук е моментът да кажем нещо и за Наско Сираков. Когато нещата в Левски вървят зле, собственикът закономерно е първият, който понася критиките. Затова, когато едно негово решение се оказва толкова успешно, е честно това също да бъде казано. Сираков доведе Веласкес.

Той заложи на испанеца и му се довери в момент, когато изборът далеч не изглеждаше очевиден за всички. Днес това решение започва да изглежда като един от най-силните му ходове начело на клуба.

Историята, разбира се, още не е написана. Би било прекалено рано да поставяме Сираков и Веласкес до най-големите тандеми в историята на Левски. Но двамата вече имат възможността сами да стигнат дотам. А това е огромна разлика.

1:0, което струва много повече

Победата над Кайрат е само с 1:0 на таблото. В историята обаче някои единици тежат много повече от други. Тази е точно такава. Защото Левски отново накара хората си да чакат следващия европейски мач с нетърпение, а не със страх. Върна разговорите за Шампионската лига. Върна голямата мечта на „Герена“.

И докара химна на Шампионската лига обратно в България. Само това вече е велик момент за клуба и за българския футбол. Но апетитът идва с яденето. АЕК Атина със сигурност ще бъде огромно препятствие. Гърците имат качество, опит и европейско самочувствие. Левски обаче вече направи достатъчно, за да заслужи едно нещо – никой да не го отписва предварително.

Този отбор може да се бори. И може да мечтае.

Новата Синя приказка няма нужда да прилича на старата

Може би точно тук е най-голямата красота на случващото се. Левски не трябва да пресъздава миналото. Няма нужда да търси новия Мъри, новия Гонзо или новите герои от онези незабравими европейски вечери. Това поколение има шанс да създаде свои герои. И своя приказка. Хулио Веласкес вече сложи основите. Наско Сираков направи важния избор да му повярва. Футболистите свършиха най-трудното – превърнаха думите и надеждите в резултати на терена. Сега идва АЕК Атина.

И за първи път от много време въпросът не е: „Има ли Левски шанс?“.

Въпросът е: „А защо да не го направи?“ Защото това вече не е мечта. Левски е на плейоф за Шампионската лига. А новата Синя приказка вече се пише.

Веселин Коларов, Gol.bg

Снимка: Официална страница на Левски във Фейсбук