Левски се виждаше като великан заради криво огледало

Есента дойде, а в паузата на първенството винаги е момент, в който е удобно да се правят равносметки. За Левски този период е отличен, защото в един момент всички свързани с тях – отбор, спортно-технически щаб, ръководство, та дори и фенове, бяха останали без дъх. Започна се на 7 юли с двубой от първия квалификационен кръг на Шампионската лига срещу Борац Баня Лука в Босна и Херцеговина, а засега завърши с 0:1 от Залцбург на националния стадион на 17 септември.

За 73 дни тимът изигра 19 мача, от които спечели 12, равенствата бяха 4, а загуби – 3. През юли и август всичко на „Георги Аспарухов“ бе цветя и рози, защото в първенството сините минаваха като експрес през малка гара съперниците и нижеха успех след успех, в квалификациите за Шампионската лига бяха елиминирани за първи път в историята последователно три съперника, и дори отпадането от АЕК в плейофите за турнира на богатите не бе в сила да сложи край на еуфорията. Онова 0:4 в Атина на 26.08 обаче начерта ясно граница, очертаваща възможностите точно на този Левски.

Така дойде месец септември, в който на „Герена“ започнаха да получават ясни сигнали от тънки сини линии, които отрезвиха всички и ги поставиха на мястото им. В хокея засадата се определя точно от сини линии, които очертават нападателните зони – в тях първо трябва да влезе шайбата, а след това състезателят. Във футбола засадите са от мислени линии. В сблъсъка с ЦСКА за Суперкупата такива бяха рисувани два пъти, а те все за малко поставяха Левски на губеща страна и така се стигна до звучното поражение с 2:4. Така се видя, че този тим, воден от Хулио Веласкес, както може да реди рекорд след рекорд, не е застрахован и от антирекорди – за първи път в историята си в евротурнирите Левски получи 3 гола за по-малко от половин час, наред с това не бе инкасирал 4 попадения от ЦСКА от 1989-а, пак паднали за едно полувреме.

Но нека да се върнем на линиите – колко тънка е тази между равенството и загубата, видяха всички при 0:1 от Залцбург, дошла след нещо като нещастен рикошет в крака на Кристиан Димитров, превърнал се в асистенция за съперника. Толкова е тънка и тази между еуфорията и неприязънта – усетиха го и шефовете, включително и новите. В ябълка на раздора се превърнаха цените на пакетните билети за сблъсъците от същинската фаза на Лига Европа, както и единичните, важащи за всеки мач. Те се видяха скъпи на феновете, особено след пораженията от АЕК, ЦСКА и равенството с Ботев Враца. И така националният стадион остана наполовина празен, въпреки че сблъсък като този със Залцбург (б.а. – от същинската фаза на Лига Европа) привържениците чакаха от 16 години.

Та само за броени дни през септември се видяха доста неща, които преди това сякаш се отразяваха в криви огледала и правеха Левски да изглежда като великан на родната сцена. На първо място – в последните двубои пролича, че и сините може да останат по капли и сгъстеният цикъл да изцеди физическите им възможности. А именно по този параграф тимът винаги бе по-добър и това водеше до рутинни победи над съперниците. Стана ясно, че Рейналдо и компания действат на отлична скорост в Първа лига, но тя е доста бавна за същинските битки на континенталните сцени. Набива се на очи, че защитата далеч не е толкова стабилна, колкото изглеждаше в началото, и в дефанзивен план има доста неща за подобряване. А това, че Хулио Веласкес няма решение на всеки въпрос, стигна до изблик, довел до счупено стъкло на скамейката и разкървавена ръка във Враца. Да си го кажем – и на „Герена“ са смъртни и имат нужда от подобрение във всеки един аспект, защото дублирането на титлата няма да стане от само себе си.

Септември най-накрая постави всички на местата им и по високите етажи на клуба. Атанас Бостанджиев вече съвсем официално е мажоритарен собственик, сменена бе формата на управление, създаден бе Съвет на директорите. Който вече на два пъти се сблъска с феновете и отстъпи – първо на общото събрание за емблемата и името на стадиона, а след това удари ръчна при протеста за билетите. Което е отлична новина, защото показа, че има моменти, в които големият наистина трябва да се съобразява с малкия (б.а. – пък било то и при акционерите).

До момента посочихме доста тънки връвчици, но като ги намотаеш се получава цяло въже, водещо към миналия сезон. То показва, че прогресът на Левски е осезаем, въпреки напълно очакваните засечки по пътя. Но все още не е такъв, че да бъде много пред конкурентите у нас. А за да бъдат сините и догодина по това време на същото място, трябва да се надгражда още много на всички нива. Есенното равноденствие отмина, което означава, че денят вече е по-кратък от нощта. И до следващата пауза в първенството всички часове на денонощието да се ползват пълноценно. Факт е, че сините са лидери, но опонентите далеч не са малки точици в огледалата за задно виждане.

Материал на Янаки Димитров, "Тема спорт"