Кой е Маркус Гиздол: Ученикът на Рангник, който трябва да промени ЦСКА

Маркус Гиздол не е треньор с витрина, пълна с трофеи, нито име, което само по себе си ще предизвика еуфория сред феновете на ЦСКА. Но зад германеца стои нещо, което рядко идва в българския футбол – 184 мача като старши треньор в Бундеслигата.

57-годишният специалист е водил Хофенхайм, Хамбургер и Кьолн в германския елит, а впоследствие работи в Локомотив Москва, Самсунспор и Кайзериспор.

*Данните са според Transfermarkt. В официалната база на Германския футболен съюз за периода му в Кьолн са записани 15 победи, 14 равенства и 25 загуби в 54 мача.

Ученик на Рангник, но не и роб на една схема

За да разберем какво може да очакваме от Гиздол, трябва да се върнем към Ралф Рангник. Именно той го привлича в системата на Хофенхайм, а по-късно Гиздол го последва в Шалке като негов асистент.

Влиянието е видимо и до днес – висока интензивност, агресивна преса, компактност и бърза реакция след загуба на топката.

Transfermarkt посочва 4-3-3 като предпочитана схема на германеца, но това е твърде опростено описание. Гиздол е използвал 4-2-3-1, 4-4-2 и 4-4-1-1. По-важна от подредбата е идеята.

Отборите му се стремят да затворят центъра, да насочат противника към фланга и там да го притиснат. След отнемане първата мисъл е вертикална – топката да стигне бързо до опасната зона, вместо атаката да се развива с продължително разиграване.

Самият Гиздол използва любопитното определение „интелигентност на рояка“ за синхронното движение на футболистите му към топката.

От Фирмино до ЦСКА

Най-известният футболист, с когото Гиздол е работил като старши треньор, безспорно е Роберто Фирмино. В Хофенхайм под негово ръководство бразилецът играеше в различни роли зад нападателя и по фланга. В същия отбор беше и германският национал Кевин Фоланд.

Това е важно и при анализа на сегашния ЦСКА. Гиздол не е треньор, който непременно търси футболист за конкретна позиция. По-скоро търси характеристики за определена роля.

Според мен настоящият състав на ЦСКА му дава добра основа. Джеймс Ето'о притежава агресията и физиката за подобен футбол, а в средата има различни профили в лицето на Макс Ебонг, Бруно Жордао, Исак Соле и Стефано Сенси. Напред Йоанис Питас, Леандро Годой и Жоел Цварц позволяват използването както на един, така и на двама нападатели.

Но има условие – пресата трябва да бъде организирана, а не просто агресивна. При този стил един футболист, който закъснее с няколко метра, може да отвори пространство и да компрометира движението на целия отбор.

Най-трудният съперник може да се окаже България

Тук според мен е и голямата въпросителна около евентуалното назначение. Не дали Гиздол разбира футбола. 184 мача в Бундеслигата са достатъчна атестация. Въпросът е колко бързо ще разбере българския футбол.

Това често се оказва по-трудно за треньорите, идващи от Западна Европа, отколкото самата тактическа работа. Различен ритъм на първенството, различни терени, огромни разлики между съперниците и среда, в която при клуб като ЦСКА напрежението може да се промени след два лоши резултата.

Точно тук примерът с Хулио Веласкес е интересен. Испанецът показа колко важно е един чуждестранен треньор да не се опитва механично да пренесе идеите си в България, а да ги приспособи към местната действителност.

Гиздол поне вече е излизал от германската среда. Работил е в Русия и Турция, като най-успешният му период извън Германия е в Самсунспор – 13 победи в 34 мача и средно 1,41 точки на двубой.

Последната му работа в Кайзериспор обаче е предупреждение – осем шампионатни срещи без победа, пет равенства и три загуби.

Какво всъщност взима ЦСКА?

По мое мнение ЦСКА не взима треньор заради името му, а заради ясна футболна идея.

Гиздол идва от германската школа на Рангник, обича интензивния футбол, пресата и бързите преходи, но не е догматик по отношение на схемата. А настоящият състав на ЦСКА поне на теория разполага с футболисти, които могат да изпълняват подобен модел.

Затова и най-интересният въпрос не е дали Маркус Гиздол е достатъчно добър тактик за ЦСКА. Въпросът е дали ще успее достатъчно бързо да стане треньор за българската действителност.

Ако го направи, 184-те му мача в Бундеслигата могат да се окажат много по-важни от липсата на големи трофеи във визитката му.

Снимка: БГНЕС