В навечерието на първия мач за Суперкупата всички се питахме – Хамес или Ди Мария? В крайна сметка първоначално не игра нито единият, нито другият, а накрая и двамата бяха на терена едновременно.

Анчелоти започна с халфова линия в състав Крос – Шаби Алонсо – Модрич, но експериментът се оказа неуспешен. Симеоне, който насити центъра на терена със свои играчи, успя да ги откъсне от тримата нападатели.

През първото полувреме Реал игра много зле. Планът на Симеоне сработи идеално. Вратата на Атлетико на практика не бе застрашена сериозно нито веднъж, Реал не успяваше да контраатакува опасно, докато Дюшекчиите имаха една-две възможности, благодарение на грешките в отбраната на белите. Манджукич и Саул обаче не затрудниха особено Касияс с ударите си.

След почивката Кристиано изненадващо не се появи на терена. Каквото и да е обяснението (твърди се, че имал "незначителна травма"), факт е, че на негово място влезе Хамес, който действаше в твърде предни позиции – по-скоро като нападател, отколкото плеймейкър.

По-значителна промяна в играта на Реал настъпи след появата на Ди Мария на доста късен етап. "Бернабеу" го посрещна с овации и той затрудни максимално Атлетико със способността си да се врязва остро в противниковата отбрана.

Симеоне също предприе смени, пускайки Гризман и Раул Хименес, опитвайки се да реши мача с някоя бърза атака. Благодарение на тези ходове на треньорите в последните минути играта видимо се оживи (но нищо повече; не гледахме добър мач).

Хамес имаше късмета да се разпише насред хаоса, предизвикан от един извеждащ пас на Крос (германецът отново бе великолепен) и това ще му даде спокойствието, от което има нужда. Атлетико отвърна с гол на Раул Гарсия след един корнер, при който отбраната на Реал реагира крайно неадекватно.

Развръзката бе оставена за "Калдерон". Но едно е ясно: Атлетико не е Севиля.

Алфредо Реланьо, в. "Ас"