Още по темата

 

Европейският футбол помни 10 знаменити реванша, които доказват, че всякакви чудеса са възможни. Така „Барселона“ има право да се надява на своя шанс в реванша срещу „Пари Сен Жермен“, след като загуби с 0:4 на „Парк де Пренс“. Ето мачовете, които могат да дадат криле на каталунците.

„Реал“ – „Дарби Каунти“ 1975 г. (1:4, 5:1)
Чарли Джордж прави хеттрик при домакинската победа на „овните“ с 4:1. На реванша „Дарби“ отива два дни по-рано и футболистите тръгват на разходка за снимки. Пред 120 000 души на „Бернабеу“ обаче „Реал“ побеждава с 5:1.

„Партизан“ – КПР 1984 (2:6, 4:0)
Първият мач в Англия се играе на „Хайбъри“ заради изкуствения терен на „Лофтус Роуд“, стадиона на КПР. А в Белград треньорът на англичаните Алън Мълъри казал на отбора си след 0:4 да се… стяга за продължение. Той явно не знаел за правилото „гол на чужд терен“.

„Мец“ – „Барселона“ 1984 (2:4, 4:1)
След победата във Франция с 4:2 звездата на „Барса“ германецът Бернд Шустер предложил хамон на всеки от съперниците „за подаръците в мача“. Нито един френски журналист не отива на реванша. „Мец“ прави чудото на „Камп Ноу“, а вратарят Мишел Етор питал на висок глас: „Къде ми е хамонът?“

„Байер“ (Юрдинген) – „Динамо“ (Дрезден) 1986 (0:2, 7:3)
В четвъртфинала между отбори от ГДР и ФРГ от Щази обявяват, че са във финалната четворка. След реванша, в който „Динамо“ пуска 6 гола за 30 минути, нападателят Франк Липман имигрира. А треньорът Клаус Замер е наречен „срамът на нацията“.

„Байер“ (Леверкузен) – „Еспаньол“ 1988 (0:3, 3:0, 3:2 след дузпи)
Това е финал за купата на УЕФА, който все още се играе в два мача. „Еспаньол“ се чувства шампион след 3:0 у дома. На реванша до 57-ата минута резултатът е 0:0. Фалко Гьоц и кореецът Бум Кун Ча обръщат резултата и пращат финала в дузпите. Мачът е известен като Гробницата от Леверкузен. „Аспирините“ и до днес са единственият тим, спечелил евротурнир, който не е бил шампион.

„Одензе“ – „Реал“ 1994 г. (2:3, 2:0)
Само веднъж „Реал“ отпада в евротурнирите след победа като гост в първия мач. Само 30 000 души отиват на реванша на „Бернабеу“. Датският „Одензе“ прави подвига в Мадрид, а приключението завършва на четвъртфинал срещу „Парма“.

„Аякс“ – „Панатинайкос“ 1996 г. (0:1, 3:0)
77 000 души изпълват стадиона в Атина в очакване за класиране на финал в турнира на шампионите след 1:0 като гост. Младият тим на „Аякс“ и Луис ван Гаал обаче печели с 3:0 и става първият в ерата на Шампионската лига, който обръща резултат след загуба у дома. Впоследствие холандците загубиха финала от „Ювентус“ с дузпи.

„Депортиво“ – „Милан“ 2004 г. (1:4, 4:0)
„За първи и единствен път в живота си помислих, че съперниците ми са взели нещо нередно“, каза Андреа Пирло, тогава звезда на „Милан“. „Росонерите“ спечелиха с 4:1 у дома и загубиха с 0:4 в Испания. А тогавашният треньор на „Депортиво“ Хавиер Ирурета спазва обещанието си да извърви 40 километра пеш, за да се помоли в прочутата катедрала в Сантяго де Компостела.

„Монако“ – „Реал“ 2004 г. (2:4, 3:1)
Предишното лято „Реал“ изпраща Фернандо Мориентес в княжеството. Но с екипа на „Монако“ испанецът вкарва за 2:4 в Мадрид, а после за 3:1 на стадион „Луи II„.

„Интер“ – „Байерн“ 2011 г. (0:1, 3:2)
Девет месеца по-рано, през 2010-а, „Интер“ печели финала на Шампионската лига срещу „Байерн“. Но на 1/8-финала следващия сезон губи с 0:1 у дома. След това италианците стават поредният тим в ерата на Шампионската лига, който отстранява съперник след поражение на свой терен – 3:2. След това „Интер“ отпада от „Шалке“ с общ резултат 3:7. 

 

Материал на вестник "Труд"